Задава се битка за водата

За това, че скоро на Земята ще свърши петролът, знаят всички. Изчезването на черното злато не предвещава нищо добро. Може обаче да стане така, че свят без петрол може и да не видим, защото преди това на планетата ще свърши прясната вода. А ако изчезне течността, за чието изчезване не е прието да се говори, петролът няма да му трябва на никого. Цивилизацията просто ще престане да съществува - ще умрем от глобално обезводняване.
Ако водата изчезне в някоя част на света, незабавно ще започне страшна война за достъп до животворната течност.
Хората обаче трябва не само да пият, но и да ядат. А в света не са много местата, които могат да дават реколта без принудително поливане. Ако водата си отиде, това ще означава само едно: глад.
Още по-страшно е, че опасността е съвсем близко. Наскоро Джей Фамилиети, изследовател на водата в НАСА, съобщи, че човечеството го заплашва нова глобална катастрофа - този път свързана с водата. И въпреки че има много признаци за новата опасност, никой не се занимава с отстраняването й.
Фамилиети е съавтор на изследване на учени от НАСА и Университета в Калифорния, публикувано наскоро в популярното сп. "Сайънс" ("Наука").
Учените анализирали данни, събрани с помощта на спътниците на НАСА ГРЕЙС от 2012 г. до 2014 г. Експертите искали да видят как топящите се ледници влияят на повишаването на морското равнище. НАСА обясни, че "промените във времето и климата през последното десетилетие са причина континентите на Земята да абсорбират и да съхраняват допълнителни 3,2 трилиона тона вода в почвите, езерата и подземните водоносни слоеве, временно забавяйки темповете на вдигането на морското равнище с 20 процента".
За първи път учените също така открили, че сухите зони на планетата стават още по-сухи, а влажните - по-влажни. Глобалният воден дисбаланс нараства със заплашителни темпове.
Териториите, чието ниво на влажност се увеличава, са горният басейн на река Мисури, северната Амазония, някои части на Африка, а също така други части на тропиците. Териториите в средните широчини стават по-сухи: в Близкия изток и в Северна Африка, в някои райони на Индия и Китай, на голяма част от южната и западната част на Съединените щати, Калифорния и в южните високи равнини са регистрирани особено големи загуби на вода.
Получените резултати свидетелстват, че ние сме на пътя към глобално неравномерно разпределяне на водата, твърдят експертите.
ХХI век ще е век на битката за вода. Тази прогноза беше направена още през 1995 г. от вицепрезидента на Световната банка Исмаил Серагелдин. Двадесет и една години по-късно нещата се влошават, а никой нищо не прави.
Количеството ресурси, в това число и водните, се управляват от неумолимите правила на аритметиката. Ако през 60-те години на миналия век на планетата са живели 3 млрд. души, в средата на сегашното столетие човечеството ще е три пъти по-многобройно. Заедно с нарастващото население растат и потребностите от вода в индустрията и селското стопанство.
Според прогнозите след 20 години нуждите от вода на планетата ще се увеличат с цели 40 процента.
Както знае всеки от уроците по география, две трети от планетата ни са покрити с вода. Бедата обаче е там, че 86% са солената вода на морета и океани. Голяма част от прясната вода на Земята постоянно циркулира в атмосферата, ту падайки във вид на валежи, ту отново изпарявайки се. Постоянният резерв от течно злато, с което можем днес свободно да разполагаме, е едва 3% (!) от общото количество вода на планетата.
Но и тук нещата не са толкова добре. По-голямата част от тези 3% (17/20) са ледовете от полярните зони (които човечеството, уви, не може да използва за нуждите си).
Но и това количество вода, което човечеството получава от природата, хората не успяват да използват рационално. Днес по-голямата част от използваната вода се връща в реките и езерата като отпадъчни води. В същото време изграждането на пречиствателни съоръжения постоянно изостава от ръста на потреблението на вода.
А положението се влошава заради постоянната промяна на климата. С всеки изминал ден става все по-трудно да се компенсират загубите на вода. Например използваната в селското стопанство на практика вече не се връща в реките. Още по-страшното е, че според мнението на специалистите глобалното затопляне ще превърне една трета от планетата ни в пустиня. Експертите излизат с ужасяващата прогноза, че заради сушата една трета от населението на планетата ни няма да преживее ХХI век!
Трудно е дори да си представим какво ще се случи с човечеството след настъпването на глобалната жажда. Днес от жажда всяка година на Земята умират три милиона души, само след няколко години тази цифра може да се увеличи в пъти. До питейна вода, според данни на ООН, достъп нямат цели 770 милиона души. Още преди 10 години недостиг на животворната течност са изпитвали жителите на 43 страни.
В страните, където има суша, хората могат да си позволят не повече от 3,5 литра вода на ден. А съвсем неотдавна запасите от вода в повечето от тези страни са били 3 пъти повече от днешните. В момента например в Етиопия средностатистическият жител е принуден да ходи мръсен. Изборът му е прост: или да се мие и да умре от жажда, или да пести водата. В тази страна всекидневната норма на вода на едно семейство е една неголяма кана.
Очевидно е, че ръка за ръка с липсата на вода вървят нехигиеничните условия, лошата реколта и гладът. В най-сухите страни е най-висока смъртността. Например в Мозамбик средната продължителност на живота е... 31,3 години! Най-малко половината от болните хора в света страдат или заради недостиг на вода, или заради лошото й качество.
Постоянният глад в Африка също е свързан с недостига на животворната течност. Селското стопанство изисква огромни количества вода. Например за да отгледате зърно за един хляб, трябва да се похарчи близо един тон вода; за да отгледате килограм ориз - тон и половина. Това, разбира се, е невъзможно, ако дневната норма е 3,5 литра.
Малцина се съмняват, че в близко бъдеще дефицитът на един от най-важните ресурси ще доведе до нарастване на напрежението в света. Достатъчно е да погледнем какви методи използват днес някои страни в битката за петрола, за да разберем каква ще е борбата за вода. Без черното злато човечеството ще обеднее, без течното - просто ще умре.


Ето какво казват учените:

Андрю Пандлтън, Christian Aid:
"Това наистина е ужасно. Това е смъртна присъда за милиони хора. Това ще доведе до миграция в невиждани досега нива".

Андрю Симс, експерт по последствията от климатичните промени:
"В живота на развиващите се страни няма почти нито един аспект, който тези прогнози да не засягат: възможността да отглеждат продоволствие, възможността да имат сигурна система за хигиена, достъпността до вода. За стотици милиони хора, за които всеки ден е борба, това е тласък към пропастта".