Горчивият хап

Меркел поднесе поредния горчив хап на Европа. Този път обаче тя ще трябва първа и сама да го преглътне. После ще го пробват и останалите. Става дума за резултатите от състоялите се в неделя избори за местни законодателни органи в три германски провинции - Баден-Вюртемберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт, и за ефекта, който те ще имат върху обществените нагласи не само в Германия, но и в цяла Европа.
Много преди вота тя знаеше, че ще претърпи загуба, но това, което й сервираха избирателите, не й се беше присънвало и в най-страшните кошмари. Най-яростният критик на нейната имигрантска политика - партията "Алтернатива за Германия" (AfD), създадена едва през 2013 г., спечели места и в трите местни парламента. Християндемократическият съюз (ХДС) на Меркел поведе в Саксония-Анхалт, "зелените" - в Баден Вюртемберг, а социалдемократите (СДПГ) - в Райнланд-Пфалц. В нито една от провинциите обаче "победителите" няма да могат да управляват с досегашните си коалиции, тъй като "новобранците" от AfD объркаха. Губещи са и партньорите на Меркел в "голямата коалиция" - социалдемократите, които в две от провинциите се нареждат след "Алтернативата". Така след пробива си в неделя AfD ще бъде представена вече в 8 от общо 16-те федерални провинции. А от съотношението на силите там зависи съставът в Бундесрата - горната камара на германския парламент, който може да блокира решения на правителството. Това още повече разваля уюта в кабинетите на споделената от ХДС и СДПГ власт.
Показателна беше и активността на избирателите. В Райнланд-Пфалц тя бе около 70% - нещо невиждано от 20 години, в Баден-Вюртемберг - 70% и в Саксония-Анхалт - 63%. С други думи, когато на дневен ред са жизнено важни за хората проблеми и те виждат макар и малка алтернатива на опасната за обществото политическа импотентност на действащата власт, тогава избирателната активност е висока. И няма нужда от съмнителни закони за задължително гласуване. Подобни палиативни мерки не са в състояние да събудят гражданската енергия. Те свидетелстват единствено за безсилието на властта.
Справедливо нарекоха резултатите от изборите "поражение" - и за управляващата коалиция, и лично за Меркел. Защото то бе предизвикано от недоволството на германците срещу нейната лична безотговорна позиция по кризата с бежанците. Сега се разплащат не само съгражданите на канцлерката, но и всички европейци. Вместо да прояви благоразумие и навреме да направи крачка назад, да насочи лидерската си роля в ЕС в посоката, която диктуват европейските интереси, тя поведе континента към провал. Провал е не само безизходицата с имигрантите, но и експериментът "Майдан" в Украйна и русофобската санкционна политика. С крах ще завърши и опасният любовен роман с Турция.
След десетилетия на отказ от приемане на мюсюлманския гигант в ЕС под натиска на фрау Меркел в Брюксел решиха да ускорят преговорите за членството му и по бързата процедура да отменят визите за всички турци в момент, когато режимът в Анкара е най-далеч от всички демократични ценности. Просто защото европейската фюрерин не видя друго спасение от собствената си гибелна политика, освен да се хвърли в обятията на Ердоган. Тя не е разбрала, че да си фюрер, т.е. лидер, не означава да вървиш само с рогата напред, но и навреме да дадеш заден ход. Магарешкият инат обаче продължава да я ръководи. Първото изявление, което направи след изборите, беше, че няма да промени политиката си. Значи волята на суверена вече е без значение.
Интересно е дали сега европейските й колеги ще продължат да се водят по нейните приумици, дали ще видят предупредителната червена лампа. Навсякъде в Европа се опитаха да маргинализират партии от типа на германската "Алтернатива", на френския "Национален фронт", на българската "Атака", като им лепнаха етикетите "радикални", "популистки" и дори "неофашистки". Същевременно гледат с умилително снизхождение на реално опасни и откровено неонацистки организации, каквито има в цяла Европа. Нещо повече, поощряват техните шествия и изстъпления в балтийските републики и Украйна. Задоволяват се с формално порицание на проявите на носталгия към Хитлер и Дучето. През януари в Мюнхен за първи път след Втората световна война бе издадена книгата "Майн кампф" и за броени дни стана бестселър. В италианското градче Предапио в родната къща на Мусолини кметството създава "Музей на фашизма".
Това не смущава европейските лидери. Те дамгосват разни "алтернативи" и "атаки", а същевременно си позволяват опасен флирт с днешните истински носители на идеологията на Третия райх. Надяват се, че ваксината от страшната война още действа. Но когато социалното напрежение става все по-непоносимо, когато гражданите са принудени сами да се спасяват от растящата престъпност, докато държавата абдикира, заразата бързо ще пламне. Шенген няма да я спре. Тя ще преминава границите с високо вдигната ръка и крясък: "Хайл, Европа!"