Шок или шах?

Резките обрати в политиката на руския президент Владимир Путин взеха да стават запазена марка на стила му на ръководене на държавата. Както неочаквано за мнозина през септември 2015 г. той обяви, че страната му влиза фактически на страната на Башар Асад във войната с терора на територията на Сирия, така и сега внезапно обяви, че руските войски напускат страната. Да припомним, че по подобен начин в края на 2014 г. Путин лично обяви, че спира строителството на газопровода "Южен поток" и че се започва нов проект - "Турски поток", който засега е в пълна мъгла заради свалянето на руския военен самолет от Турция, но това е друга история.
Изтеглянето на руските войски определено беше шокиращо за световните медии, анализаторите се разделиха на такива, които смятат, че Кремъл е разбрал, че се е провалил, и други, които виждат брилянтен ход на руските власти. Както често в такива случаи, оценката на събитието зависи от личните предпочитания на политическия наблюдател. Мнозина вече казаха, че Русия не е изпълнила всички свои цели в Сирия. Това им дава и основание да смятат, че Москва е претърпяла неуспех и, изправена пред перспективата за "втори Афганистан", е предпочела да се изтегли с възможно най-малки военни и репутационни загуби. Действително, значителни части от територията на Сирия продължават да са окупирани от главорезите на "Ислямска държава". От октомври насам, благодарение на руската въздушна поддръжка и масираните доставки на военна техника, сирийските правителствени сили и техните съюзници от "Хизбула", и ирански и иракски доброволчески формирования, успяха да постигнат серия от тактически успехи. Но не се наблюдава кардинално пречупване на ситуацията на бойното поле в полза на Дамаск. Въпреки нанесените тежки загуби на "Ислямска държава", тя продължава да държи под свой контрол и емблематичната Палмира, и неофициалната си столица Рака, а и прословутите нефтени находища, за които толкова се изприказва и изписа. Но все пак може да се каже, че през март 2016 г. позициите на Башар Асад и тази част от сирийския народ, която го подкрепя, са по-силни отколкото бяха през септември 2015 г.
Освен това Русия се изтегля, но военните й бази и персоналът им остават, в момент когато се активизираха преговорите между т.нар. "умерена опозиция" и властите. Макар и с половин уста, но се признава, че с военната си операция Кремъл укрепи своите позиции в региона, Вашингтон влезе в преговори с Москва, а резултатът бе примирието и началото на поредния кръг от преговори в Женева. Така според друга група наблюдатели онзиденшното решение на Путин е логично след цяла поредица от успешни дипломатически и военни ходове, които поставяли американците и съюзниците им в шах.
Впрочем има две любопитни изявления, които косвено подкрепят последната версия за руските действия. Едното е на самия Путин от 11 октомври м.г. В него той казва, че в Сирия: "Задачата ни е да стабилизираме законната власт и да създадем условия за политически компромис". Ако това действително е била главната задача, то тя е изпълнена на 100%. Второто изказване е от 2 октомври м.г. на председателя на комисията по външната политика на руската Дума Алексей Пушков. Тогава той каза, че операцията в Сирия ще продължи 3-4 месеца. Единствен почти позна. Следователно още преди шест месеца руското ръководство е имало ясна цел и времеви рамки, които е изпълнило и в които се е вместило. Другото е да изпаднем в конспиративни мисли, че ставаме свидетели на мащабна договорка между САЩ и Русия. Мегданът е широк...