Проблемът за къмпингите отдавна е заметен под килима

РУМЕН ДРАГАНОВ работи в сферата на туризма над 30 години. Завършил е ТУ-София и УНСС. Бил е екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация "Балкантурист", изп. директор на "Балкан холидейз интернешънъл", президент на клоновете в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро, а също и  председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството на зам.-министър на търговията и туризма. Директор на Института за анализи и оценки в туризма.

"Срещата в Министерството на туризма беше само отчитане не дейност"


- Господин Драганов, как ще коментирате приемането на ограничения и солени глоби за т.нар. диво къмпингуване и предложенията от преди дни за тяхната отмяна след протестите?
- Темата е важна. Нейното поставяне е от значение, тъй като това е най-евтиният начин за инвестиция, която може да се направи в рамките на около месец на определени територии, които могат да бъдат разгърнати още този летен сезон. Имам предвид, че е необходимо да се благоустрои мястото, като се прокарат вода и канал, да има възможност за газификация, да се построят тоалетни с пречиствателни станции и съответно да се маркират местата, на които могат да бъдат разположени палатки, каравани и автомобили. Както и да се определи цялостният статут на това място, за да започнат да се получават приходи още през този летен сезон. Отсега до лятото трудно биха могли да се направят инвестиции в други места за настаняване. Затова поставянето на темата за къмпингите е важна. Това, което се случи обаче, е, че не беше направена необходимата дискусия.
- С бранша или в обществото имате предвид?
- Имам предвид в широката общественост, защото браншът е специализиран в други дейности - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност, туристическа агентска дейност. Инвестиционната дейност, свързана с правенето на къмпинги, е насочена повече към общините, държавата, към собствениците на земя, към Българския туристически съюз, към Съюза на автомобилистите. И съответно към хората, които практикуват тази дейност, за да се види къде е най-удобно да бъдат направени тези къмпинги. Не е необходима някаква особена промяна на законите, конкретно в Закона за териториално и селищно устройство, защото при къмпингите не става въпрос за строителство. Това са преместваеми обекти и за това имаме законова уредба. По Закона за устройство на черноморското крайбрежие също не смятам, че трябва да има някаква съществена поправка.
- Но стана ясно, че поправка по този закон ще бъде предложена от парламентарната комисия по регионална политика.
- Някак вървят към администриране на този акт и се опитват да облекат в закон всичко. Ние имаме обичайно българско право, което съществува още от Османската империя по отношение на бивакуването. Отдавна е уредено, че ако човек окъснее, ако му се повреди каруцата, има право дори да си отсече дърво за ритла, без да пита никого, да си направи бивак, за да пренощува. Има законодателство, отнасящо се до форсмажорни ситуации като наводнения, бедствия, където хората трябва да излязат от урбанизираните територии и да се настанят на свободна площ, за да бивакуват. Това не може да бъде уредено с каквито и да е забрани в какъвто и да е закон.
- Значи и към момента съществуващото законодателство е достатъчно?
- Абсолютно достатъчно е. Обичайното българско право е уредило тези въпроси. Във всеки обект, който е ограден, на който пише частен имот - е съвсем ясно, че който влезе, е нарушител. Българското законодателство е уредило как се процедира в такива случаи. Имаме много безстопанствени и изоставени имоти, които нито са оградени, нито са описани, пълни са със боклуци. Това е едно безотговорно отношение на собственика. Опитват се да бранят интересите на такъв собственик, чиито интереси вече са уредени в българското законодателство. Когато един собственик не стопанисва имота си и друго лице го ползва повече от 10 години, то може да си извади установителен нотариален акт като собственик на този терен. Не виждам нужда в момента да се търси защита на някакви безотговорни собственици, а в същото време да се ограничава обичайното право на придвижване на хората.
- Затова ли беше въведено това ограничение за дивото къмпингуване със солени глоби?
- Имайки предвид съществуващите глоби за нарушения по другите закони, включително и по Закона за туризма, става въпрос за едни отмъстителни размери на глоби срещу неизвестни извършители, които бяха направени по неуважителен към обществото начин. Тъй като тези глоби не съответстват на санкциите, които се налагат по другите закони, където те са минимизирани, защото хората нямали пари. Излиза, че тези, които къмпингуват или правят диво къмпингуване, са някакви милиардери, които хвърлят парите като фризбита. Заради това неуважително отношение беше и острата обществена реакция.
- Преди дни имаше дискусия по проблема в Министерството на туризма (МТ). На нея се чуха различни мнения, както и това, че министерството не е способно да организира една дискусия, както трябва.
- Съвсем очевидно е, че срещата в МТ по Закона за туризма беше само за отчитане на дейност, тъй като беше предвидено обсъждането му да приключи към тази дата. Беше дадено едно удължение от две седмици, за да се преработи. Това беше една предварително уговорена среща, която е демонстрация, че министерството проявява интерес да чуе обществото и бизнеса. Но това не е среща с министър, който иска да чуе мнението на обществото и който иска да помогне на обществото. Не присъствах на тази среща поради неуважението на министерството към провеждането на такъв формат на разговори с бранша и хора, които имат отношение към туризма. На срещите, които съм присъствал досега, се демонстрира неуважение към бизнеса. Там се пускат да говорят произволно и без ограничение хора, които имат нужда просто да приказват. След което министърът обявява край на срещата поради липса на време. На тези срещи никой не иска да чуе туристическия бизнес, а само тези, които, общо взето, се подмазват на който и да е министър и търсят симпатични погледи и контакти, но не и решаване на наболели проблеми в туризма. Свидетели сме на това колко много наболели проблеми не се решават, а се замитат под масата. Същевременно се създават изкуствено нови от рода на къмпингите, на лифтовете.
- Смятате проблемът с къмпингите за изкуствено създаден?
- Ако кажа, че е изкуствено създаден проблем, трябва да им припиша голяма интелектуална мощ. Въпросът с къмпингите е явна проява на некомпетентност. Не само от страна на МТ и другите министерства, но и от народните представители. Това е едно видимо неуважение към сериозността на проблема, неразбиране на проблема с къмпингите, със свободното къмпингуване, с управлението на територията. Както и с разбирането кое е публична държавна собственост по морето и тя само 100 метра ли е. В тази зона има ли построени други обекти, свързани с инвестиционни измами, в които са участвали държавата, общините и инвеститори. Има ли видима измама на обществото, като е направено застрояване в нарушение на Конституцията и на българското законодателство както и да изглежда и както и документално да е уредено. Съществуват ли други инвестиционни измами на територията на страната, подпомогнати от държавата, от министрите и от кметове на общини и общински управи. И по принцип имаме ли корумпирани министри, които подпомагат инвестиционни измами, сътрудничат на инвестиционни измами и предприемат мерки за замазване на инвестиционни измами, като създават изкуствено други проблеми.
- Има ли хотели например, които влизат в територията на 100-метровите зони?
- Съвсем очевидно е. Има множество снимки в интернет, направени от дронове, на които се вижда, че на метри от морето върху пясъчната ивица на Слънчев бряг, граничеща с голяма площ дюни, има построен хотел. Има и други постройки и по Южното, и по Северното Черноморие. Включително около двореца в Балчик. Когато човек разгледа картички от близкото минало, не вижда там да е имало ниви или градини. Или каквато и да е възможност за собственост. Същото е и около Несебър. Ако погледнете снимките на полуострова от 80-те години на миналия век, ще видите колко по-малък е бил и как сега в морето са навлезли едни конструкции със сгради върху тях, което очевидно не може никога да е било частна държавна собственост, която да е била приватизирана от някого и да се е превърнала в частна собственост. Винаги това е било публична собственост. Това са инвестиционни измами, независимо кои министри, политици, правителства, прокурори, съдии, кметове, архитекти и други общински служби стоят зад тях. Те са очевидни.
- Стана ясно, че не се води статистика колко са къмпингуващите у нас, нито пък е ясно колко са къмпингите, които отговарят на международните стандарти.
- Фактически проблемът за къмпингите отдавна е заметен под килима. Българската туристическа администрация не вижда в къмпинга едно средство и възможност за подобряване на местните икономики, за създаване на работни места. Не само по черноморското крайбрежие, а и в цялата страна. Интерес към къмпингите има от милиони европейски туристи. Само във Франция къмпингите са над 23 хиляди и в други страни са в много голям обем. От документите, които излизаха от МТ, определено личи, че те не знаят дори каква площ е необходима за един автомобил, една палатка и място, където могат да бъдат разгънати.
- Но нали миналата година приеха специална наредба за това?
- Да, приеха специална наредба, от която си личи, че не са чели старата наредбата от 1976 г., която е доста по-европейска и модерна от новата.