Участието на жените дава добавена стойност на политическите процеси

Виорика Дънчила е магистър по политически науки. Завършила е Националния институт по политически и административни науки и Института по въпросите на петрола и газа. Председател е на националната женска организация на СДП, член на националния съвет на партията. Член на Европейския парламент, ръководител на делегацията на Социалдемократическата партия на Румъния (СДП) в ЕП. Зам.-председател е на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, член е на Комисията по правата на жените и равенството между половете и на Делегация за връзки с Арабския полуостров. Заместник е в Комисията по регионално развитие, в Делегацията за връзки с Китайската народна република и Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.


"Много добро е сътрудничеството ни с колегите български социалисти"

- Кои са основните битки в работата ви като член на Комисията по правата на жените в ЕП и като председател на националната женска организация на Социалдемократическата партия на Румъния? Кои са основните проблеми пред участието на жените в политиката и заемането на ръководни позиции?
- По-малкият брой жени като участие във вземането на решения е един от основните проблеми. Много е важно да има повече жени, които да работят както в местната администрация, така и в централното управление. Когато това се постигне, ще можем да говорим за политики, които са разработени от жените за жените, както и за политики, които да са насочени към семейството и децата. По-голямата част от държавите членки на Евросъюза, включително Румъния и България, се сблъскват с проблема на сравнително малкото участие на жените в политиката. Трябва да се отбележи и фактът, че жените не са достатъчно смели, за да направят стъпката напред. Все още преобладава традиционното мислене сред представителките на нежния пол, според което те трябва да си стоят вкъщи и да си гледат домашната работа. А може би са необходими и повече модели на жени, участващи в политиката. Повече жени трябва да имат смелостта да участват в политиката.
- Защо е нужна нежната ръка на жената в правенето на политики?
- Смятам, че участието на жените дава определена добавена стойност на политическите дела и процеси. В световен план сме свидетели на жени, които ръководят големи и мощни държави, управляват мултинационални компании, печелят Нобелови награди, жени, които работят в области, които досега бяха недостъпни за представителките на нежния пол. Ето защо съм убедена, че участието на жените в политиката и управлението ще бъде от полза както за обществата, така и за развитието на законовата уредба на национално и европейско равнище. Жените вече не са слабият пол, жените в днешно време са силни и доказват висок професионализъм и ангажираност. Много често именно те са тези, които постоянно поддържат контакта с действителността. А и те са тези, които осигуряват всичко жизнено необходимо за семейството.
- Какво трябва да се направи, за да се постигне по-активното участие на жените в политиката?
- Първата стъпка би трябвало да бъде въвеждането на квоти. Така ще се осигури приобщаването на повече жени към участие в политиката. Съвсем не смятам, че тези квоти ще налагат включването в избирателните листи на определени кандидатури на жени само защото те са жени. В нашите две партии (СДП и БСП - бел. авт.) има достатъчно представителки на нежния пол, които са доказали изключително добрата си подготовка, висок професионализъм и ангажираност. Това са жени, които чрез заеманите от тях длъжности биха могли да използват натрупания експертен опит в полза на обществото.
- Какви са перспективите за осъществяването на тези политики, за промяна?
- Тогава, когато има повече жени на високи длъжности, които вземат отговорни решения, тогава ще можем реално да говорим за равнопоставеност на половете, равенство по отношение на трудовото възнаграждение, както и равнопоставеност на пазара на труда. Усилията ни невинаги се увенчават с успехи. Наистина е жалко, че в XXI век продължаваме да говорим за неравно трудово възнаграждение за един и същ положен труд, за по-ограничен достъп на жените до пазара на труда, а тогава, когато става дума за повишаване в длъжност, дори и жената да има същото образование и същата квалификация като мъжа, много често се предпочита и се повишава в длъжност именно мъжът. Не искаме да влизаме в съперничество, в състезание с мъжете, но си имаме нашето място и в обществото, и в политиката. Това място ни се полага. Не може в страни, където мнозинството от населението са жени, те да не бъдат подобаващо представени във всички структури. Това е признак на демокрацията, тъй като тя предполага равни възможности. Смятам, че е важно всички - и мъжете, и жените да разберат това.
- Да обърнем внимание на състоянието на ЕС. Като имаме предвид кризите, които го тресат и водят към все по-голямо разделение сред страните членки, как виждате бъдещето му - по-голяма интеграция като начин да оцелее, дезинтеграция или дори по-апокалиптичен сценарий като разпад?
- Не мисля, че можем да говорим за разпадане на ЕС. В ситуация на криза е много трудно всяка държава самостоятелно да намери отговора, да намери ответната реакция на проблемите, които я връхлитат. Ето защо мисля, че ЕС трябва да съхрани единството си. Само ако сме заедно, можем да справим с предизвикателствата, с които се сблъскваме.
- Кои са основните предизвикателства пред ЕС днес, освен мигрантската криза?
- Освен бежанския проблем имаме и проблем с безработицата, сблъскваме се и с проблема с младите хора - те очакват отговори и решения от нас, нуждаем се от инвестиции, от развитие на обществата ни като цяло. Всичко това изисква от нас общи усилия, европейски проекти и фондове.
Ако говорим конкретно за Румъния и България - държави, които по-късно се присъединиха към съюза, на дневен ред са потребностите относно финансовата помощ от страна на Европейския съюз, използването на средствата от кохезионните фондове и регионалните политики, необходимостта от оказване на подкрепа за развитие на земеделието и селските райони. Много работа ни предстои. Аз като зам.-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските региони в Европарламента бих искала да говоря за еднакви, хармонизирани помощи, за предоставяне на средства от европейските фондове в по-голям размер за онези държави, които се нуждаят от засилено развитите на регионите. За нас това трябва да бъде важна цел. В тази връзка бих искала да подчертая, че е много добро сътрудничеството ни с колегите български социалисти в Европарламента. Убедена съм, че независимо от това коя държава представляваме, всички ние трябва да се обединим, за да постигнем в европейското законодателство реалното отражение на проблемите в нашите страни. Що се отнася до политиката за жените, ще продължим да полагаме усилия на европейско равнище. Предстоят още много промени, за да можем да говорим реално за равенство между половете.
- Споменахте България и Румъния. Докога ще бъдем третирани като по-различни от останалите големи сили в ЕС? Непрестанно се отлага приемането ни в Шенген, а Механизмът за проверка и сътрудничество продължава да тегне над двете ни страни...
- Факт е, че има неща, които предизвикват неудовлетворение у нас. Европейската комисия призна, че Румъния и България изпълняват всички условия за присъединяване към Шенген, въпреки това в Европейския съвет има държави членки, които се противопоставят на присъединяването ни. Мисля, че трябва да сме по-нападателни и да не отстъпваме винаги. Според мен би трябвало с повече гордост да гледаме на самите себе си. Не бива да приемаме всичко, което ни се налага. Има много решения в Европейския съвет, които се взимат единодушно от държавите членки, а ние трябва да знаем как да преговаряме предварително. А много съществен принос за това имат държавните и правителствените ръководители. Казвам това, тъй като преговорите представляват основното оръжие, с което се работи на европейско равнище.
Що се касае до Механизма за проверка и сътрудничество, това е една несправедливост и демонстрация на дискриминационно отношение. Хърватия се присъедини след нас, а на нея не й беше наложен този механизъм. В нашия случай обаче трябва да кажа, че носят вина и някои лица от двете страни. Нямам предвид конкретно България, тъй като не познавам положението тук. Що се отнася до Румъния, познавам такива лица, включително един евродепутат - Моника Маковей, която продължава да поддържа прилагането на този механизъм. Ето тук се очертава важната роля на гражданина, който трябва да бъде бдителен за кого подава гласа си и кого изпраща да го представлява на европейско равнище.