Спаси ли се Европа? Едва ли!

Европа се предаде в ръцете на Турция. За да се спаси, за да намери изход от безизходицата, в която позволи да изпадне заради бездействието си и липсата на ясни лидерски решения, които да се изпълняват. Защото всичко изглежда чудесно в спокойни моменти, когато няма кризи. Силата и способностите за вземане на ефективни решения се проявяват именно в кризисни моменти. Това ЕС не успя да направи. Как тогава иска да се радва на доверието на своите граждани, след като не е способен да ги защити? Ето затова крайните настроения ще продължават да набират привърженици.
След дългите и противоречиви преговори европейските лидери успяха да се споразумеят с Анкара за бежанците. Дали обаче това е дългоочакваното от европейските граждани решение на кризата? Въпросите са твърде много и времето ще покаже дали сделката е била успешна. То, времето, обаче отдавна свърши, ситуацията в редица европейски страни, които са изправени плътно до стената заради огромния мигрантски натиск, го доказва.
Докато редица анализатори определят сделката с Турция като знак за възвръщащото се единство сред страните членки, то други са категорични, че

разделението остава

Довчерашни привърженици на политиката на Меркел, съседите й, австрийците, се наредиха сред осъзналите реалните размери на мигрантското цунами, предприеха строги мерки и се противопоставиха на Берлин. Интересно е, че както обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск, решението е постигнало "единодушна подкрепа", а уж редица страни гръмко бяха обявили, че ще наложат вето...
Много въпроси остават висящи. Как ще се справи Гърция с обработването на огромния брой молби за убежище и с масовото връщане на бежанци в Турция? Неизяснен е и въпросът за квотното разпределение, защото договорката "един за един" отново няма да се понрави на страните, върли противници на квотите. А те не са малко. Унгария дори заведе дело срещу това решение и обяви референдум. Тогава?
Един от основните поддръжници на решение на кризата с подкрепата на Турция бе германският канцлер, макар че и тя демонстрира

твърде плах оптимизъм

за успешното му реализиране. Погледнато от този ъгъл, споразумението може да бъде отчетено като политически успех, макар и скромен, за фрау Меркел, която е подложена на все по-голям натиск в собствената си страна и партия заради неблагоразумната си политика за бежанците. Поредното доказателство за това бяха регионалните избори в три провинции, които се проведоха преди седмица. Германските избиратели наказаха партията на Меркел, а най-големият победител се оказа антимигрантската партия "Алтернатива за Германия". Да не говорим пък за неодобрението, което среща канцлерът в европейските страни, които попаднаха в капана на кризата именно заради нейните действия. Твърде спорно е дали фрау Меркел ще успее да върне част от потъпкания си авторитет на един от локомотивите на ЕС.
Само романтичните мечтатели, които отдавна напълно са загубили връзка с реалността, могат да мислят, че Турция ще изпълни задълженията си и че ЕС е постигнал успех със сключването на споразумението. Главният довод за това е неизпълнението на ангажиментите, които Анкара пое миналата година и за които неведнъж бе укорявана от Брюксел. След споразумението Турция демонстрира, че вече изпълнява задълженията. Турската полиция арестува над 1700 мигранти и няколко каналджии при мащабна операция на Егейското си крайбрежие. Значи можело!
Определено Ердоган реши, че

може да рекетира докрай европейските лидери

И с право бе толкова уверен - козовете са в неговите ръце, съдбата на ЕС попадна тъкмо в тях. Защото безпомощните европейски лидери позволиха на автократа Ердоган, който игнорира всички предупреждения от Европа за свободата на словото или за мирните преговори с кюрдите, да диктува правилата.
Как фалшиво, дори абсурдно звучат думите на премиера Давутоглу, че за Анкара бежанският проблем не е пазарлък, а въпрос на ценности. Какви ценности, г-н Давутоглу? Същите, които изповядват турските военни при операциите в Югоизточна Турция ли? А как ли пък звучи на европееца възможността още през лятото 80 млн. турски граждани да могат да пътуват без визи в ЕС?
В по-широк аспект сключването на сделката с Турция

коства част от международния авторитет на ЕС

Съюзът, който прокламира спазване на човешките права и демократични ценности, влиза в съглашение с един диктаторски режим. Както много политики в ЕС, и тази сделка стъписва със своя парадокс. Отдалечавайки Турция от европейските демократични ценности, Ердоган се радва на подновяване на преговорите за присъединяване. Очевидно е, че Брюксел си затвори удобно очите за всички проблеми, които лежат в основата на зациклилите с години преговори, и като че ли забрави критериите за членство в ЕС. Европа просто поощри авторитаризма на Ердоган. А индиректно и връзките му с "Ислямска държава". И завоалираните приказки, че Турция няма скоро да стане член на ЕС, не успокояват.
Между другото, отдавна е ясно, че турските граждани не се вълнуват особено дали страната ще стане член на ЕС или не. И без друго икономическите връзки с общността са на високо ниво. Това е вече въпрос на престиж и затвърждаване на позиции.
Ясно е, че европейските лидери възлагат надежди, че споразумението ще изпрати сигнал към търсещите убежище и по-добър живот и ще обезкуражи стремежа им да стигнат до някоя западноевропейска страна. Дали? Повече от ясно е, че тези хора неизвестността и опасностите не ги плашат, готови са и да рискуват живота си, за да се доберат до желаната дестинация.
Дори споразумението да заработи ефективно (съмненията за това са доста), прогнозите не са обнадеждаващи и

тази сделка с дявола

както я определиха редица коментатори, няма да реши проблемите. Както прогнозира Институтът по Балканистика към БАН, затихване на арабско-азиатската вълна към Европа се очаква чак през 2040 г. До 2018-а се очакват от 1,3 до 1,5 млн. мигранти годишно. Освен това, дори и да бъде спрян маршрутът през гръцките острови, търсещите убежище и по-добър живот в Европа ще потърсят алтернативни маршрути. Може да се насочат към България или през Средиземно море.
В цялото това политическо говорене нека не забравяме, че зад сделката стоят човешки животи. Неслучайно правозащитни организации изразиха своето негодувание след решението: Споразумението е опасно, незаконно и нечовешко. "Това е абсолютна лудост - да тикаме бежанците обратно в ръцете на същите контрабандисти, които току-що са ги докарали до Европа", каза директорът на неправителствената организация "Амнести интернешънъл" Кейт Алън. "Крайно срамно е да гледаме как лидерите на ЕС се отказват от своите юридически задължения", добави тя.
Уви,

по-светли дни едва ли предстоят

Съвсем скоро новинарските емисии ще са пълни с кадри на отчаяни хора, принудени да се върнат в Турция, и на неприятни, меко казано, сцени на сблъсъци...
Къде сме ние ли? Президентът ни се възхищава на човещината на фрау Меркел, която допринесе за отприщването на мигрантското цунами. А дали общоевропейската охрана на външните граници на ЕС ще се погрижи и за нашата граница с Турция явно е твърде прозаичен въпрос.

Едва ли споразумението с Турция ще спре хората, търсещи закрила и по-добър живот

Сделка с дявола, така редица коментатори определят споразумението с Турция
Снимки БГНЕС