Интервю
Радослав Янков:
Държавата да помага на спортовете
Ще се радвам на победи на Олимпиадата дори и да засенчат моя успех, казва първият българин, спечелил Световната купа по сноуборд
/ брой: 66
РАДОСЛАВ ЯНКОВ е роден на 26 януари 1990 г. в Чепеларе. Многократен държавен шампион по сноуборд в паралелните дисциплини. През 2007 г. става шампион на паралелен слалом на Европейския олимпийски младежки зимен фестивал в Хака, Испания. При дебюта си на Зимната олимпиада в Сочи 2014 заема 21-во място на паралелен слалом и 25-о на паралелен гигантски слалом. На 12 декември 2015 г. става първият българин, спечелил старт от Световната купа по сноуборд в паралелния гигантски слалом в Кареца, Италия. На 8 януари т.г. печели състезанието в Бад Гащайн, Австрия, а през март - и Световната купа на FIS в сноуборд слалома.
- Вие ли избрахте сноуборда или той избра вас?
- Благодарен съм на родителите ми, че ме записаха в клуба по сноуборд в Чепеларе. Както всички деца в градчето, започнах да карам ски още на 3 г., а на 8 започнах да тренирам сноуборд. Хареса ми, запалих се и... не съм спирал да се занимавам с този спорт изцяло и целогодишно. Това вече е и работата ми. Макар че покрай нея успях да завърша и НСА "В. Левски". Очаквам да се дипломирам през м. май, когато е държавният изпит.
- Станахте вторият спортист, удостоен със званието "Почетен гражданин на Чепеларе" след първата и единствена българска олимпийска шампионка в зимните спортове Катя Дафовска...
- Не съм запознат с почетните граждани на Чепеларе, но май сме единствените спортисти.
- Някога в Чепеларе се гордееха със спортното училище. Предполагам, че сте негов възпитаник?
- Уви, по мое време вече беше Техникум по туризъм, който завърших. Но пак имах възможност да уча и да тренирам едновременно.
- Какви спортове практикувате в свободното време извън сноуборда?
- Хоби ми е да карам мотор през лятото в горите около Чепеларе. Харесвам и гледам по телевизията повечето зимни спортове, най-вече алпийските ски и биатлона, следя състезанията за световните купи, световните и олимпийските надпревари. Във всички подкрепям българските състезатели.
- Чувствате ли се за пример на децата, които искат да следват вашия път?
- След спечелването на Световната купа станах много по-разпознаваем и у нас, и в чужбина. Хората ме спират и ме поздравяват. Малките много се радват, искат автографи. Много от тях вече изявяват желание да тренират сноуборд, което ме радва. Дай, Боже, да има повече деца, които да не се отказват от трудностите, да множат успехите ми.
- Споменахте трудности - какви са те?
- Най-вече липса на подходящи трасета за подготовка и тренировки. Аз тренирам само около две седмици в България, заради липса на подходящи условия. При това моите дисциплини - паралелните в сноуборда, се провеждат на най-естествените трасета, където са и състезанията от алпийските ски. Не са като халфпайпа, биг еър или сноубордкроса, за които се изискват специални трасета и съоръжения. Трябва с държавна помощ да се изградят писти и трасета за всички стартове.
В Пампорово са замислили суперстадион за сноуборд, но ще бъде добре подобни съоръжения да бъдат изградени и в другите ни зимни курорти. Не може да очакваме децата от Банско, Боровец и другите планински курорти да се готвят в Пампорово през цялата зима. Така и ние не се готвим само на едно място, въпреки че през цялата зима тренираме в чужбина заради липсата на условия тук. Причината не е само в топлите зими през последните години и липсата на достатъчно сняг. Нуждаем се от подготовка на различни трасета, с различен наклон и други особености. Има талантливи деца, но трябва да им се помогне, за да стигнат някой ден до моите успехи, а и да ги надминат.
- Някой ден състезателната ви кариера ще приключи. Виждате ли се като треньор на бъдещи сноубордисти?
- Виждам се като треньор, но, първо, да завърша моите неща като състезател. Предстоят ми много години - дай, Боже, да съм здрав.
- Спечелването на Световната купа обаче дойде рано т.г. и има вероятност успехът ви да бъде позабравен от журналистите в края на годината, когато е анкетата "Спортист на България"...
- Не вярвам. Искрено се надявам на успехи и медали от българските спортисти на лятната Олимпиада в Рио де Жанейро. Нека и да засенчат моята победа! През декември започва новият сезон, надявам се да припомня за себе си с нови успехи, а и да зарадвам отново любителите на спорта.