Ударът е много тежък знак към европейските институции

- Каква е обстановката в Брюксел, г-жо Йотова?
- За съжаление ние сме затворени като в клетка в Европейския парламент (интервюто е взето броени часове след атаките - бел. авт.), защото още сутринта беше вдигната четвърта степен на заплаха, т.нар. код оранжево, който на практика не разрешава влизането и излизането от сградата.
От прозорците виждаме, че са блокирани всички улици около парламента, защото само на няколкостотин метра от тук беше страшният взрив в една от станциите на метрото. Една станция, която на практика свързва целия европейски център, цялото европейско сити на Брюксел, трите институции - Съвета, Парламента и Комисията. До този момент броят на жертвите от този втори взрив в метрото е по-голям, отколкото на аерогарата. Поне единият взрив - този на аерогарата, е бил предизвикан от камикадзе, който се е самовзривил. В момента се правят догадки за това какво точно се е случило в метрото, но е ясно, че този удар е планиран. Планиран е именно тук, в сърцето на Брюксел, което е много тежък, дори циничен знак към европейските институции. И всичко това се случва точно два дни преди да започнат Великденските празници - период, в който един огромен поток от хора влиза и излиза от Брюксел.
- Какъв извод може да се направи от този пореден ужасен терористичен акт в Европа?
- Не смятам, че той е един елементарен отговор на арестуването на последния от заподозрените атентатори в Париж. Този атентат говори за това, че независимо от многото приказки, от многото решения, властите в Европа, в европейските държави не са на нивото на ефективна борба с тероризма.
- Може ли Европа да гарантира сигурността на европейските граждани?
- Не бих упреквала никого на този етап, защото борбата с тероризма е много особен вид борба. Много е трудно да се бориш с хора, за които човешкият живот няма абсолютно никакво значение. Въпреки това смятам, че Европа през всичките тези месеци, особено след атентатите в Париж, и то още след първия срещу "Шарли Ебдо", трябваше да инвестира повече в своите служби. Отдавна и аз, и няколко мои колеги говорим, че на Европа й е необходима общоевропейска разузнавателна служба, че един от страшните ни проблеми е липсата на достатъчна координация в разузнавателните служби, които не само че не си подават навременна информация, а дори някак си я крият една от друга в условията на много измислена и противоречива конкуренция. Изпуснахме контактите си със страните извън Европа, с Третия свят. А без тяхната помощ няма как да бъде ефективна тази битка.
Разбира се, има и друг страшен проблем. Години наред в тези държави живееха два свята. Единият е светът на институциите, на правителствата, светът на светло. Другият е светът на крайните квартали, на гетата. Там този паралелен свят вече има свой език, своя култура, той живее в една абсолютна мизерия, без перспектива, особено за младите хора, които нито ходят на училище, нито на работа, и лесно стават плячка в ръцете на различни радикални организации, които абсолютно целенасочено работят с тях. Тези млади хора лесно се подлъгват, особено когато им обещаеш пари, работа за семейството, когато им обещаеш да бъдат герои тогава, когато се чувстват изключени и отритнати отвсякъде. Ето това изпуснаха европейските правителства - този втори живот, този втори свят избяга от радара и на европейските, и на националните власти. И резултатът е налице. Днес много хора вече свързват този случай с тежкия проблем с миграцията. Но както в Париж, може би и тук ще се окаже, че извършителите са европейски граждани. Т.е. Европа е тази, която в крайна сметка носи вината за тези хора.
- Съответно и за това, което се случва в момента. Ще успее ли най-после Европа да се мобилизира и да предприеме адекватни действия? Какъв е смисълът от поредните призиви за решителност, за обединение срещу тероризма?
- Отново заваляха тези полирани изказвания. Тук става въпрос за нещо много по-сериозно, за конкретна работа. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се заздрави координацията между европейските служби за сигурност заедно с Европол. Не може в тази вече различна Европа, в тези нови предизвикателства Европол да бъде само една координираща агенция без право на разследващи функции, която, видите ли, да координира останалите национални агенции. Това вече не е достатъчно. Самите колеги от Европол се оплакват от това, че не получават тази навременна информация, че не могат да се направят връзките. Това изисква конкретна работа, а не да се събираме на съвети, на безкрайни работни групи, които завършват с нищо незначещи документи.
На второ място, Европа има нужда от лидери, от хора, които могат да вземат отговорни решения, въпреки че в момента за собствените им граждани те могат да изглеждат непопулярни. Нуждаем се от Европа, която може да каже тежката си дума, която може да се намеси в конфликтите в Сирия, в Близкия изток, в Африка, от една Европа, която да бъде обединител на всички световни сили, и на САЩ, и на Русия, която да подаде ръка и към едните, и към другите. Защото битката с тероризма не е нито европейска, нито американска, нито руска, тя е глобална.