Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Агресията

Николай Коев

25. Март 2016 , брой: 69   1144   1



Едва ли са ни необходими много доказателства, за да схванем ясно, че светът нещо тотално се е пообъркал. То не е кръв, мъка, безсмислено унищожение на себеподобния и самоунищожение, агресия, жестокост, ерозия на морала, семейството, дебалансиране на ценностите, които трябва да крепят като цяло крехката конструкция на обществата.
На всичко отгоре пълзящата епидемия на тероризма прониква в тъканта на хората не само физически, но и дълбае в съзнанието, за да събуди умишлено търсеното чувство за несигурност и страх. Но и провокира закономерната реакция за обединение срещу отнемането на живота на невинни същества и запазването на вече постигнатото мирно съжителство между хора от различни националности и вероизповедания. Което неизбежно води до временно (силно се надявам!) ограничаване на завоювани права в държавите от европейския контитент, към който и ние принадлежим с всички приоритети, но и с не по-малко тежки отговорности.
Няма да ви занимавам в отредените ми редове само с поредната разтърсваща трагедия в Брюксел. Сега тя е обект на многобройни коментари и анализи на по-компетентни по темата специалисти. Но, забележете, на ерудити и експерти, в немалка част създавани и развивани в годините на "онази" България преди повече от четвърт век. Тогава, когато поддържахме отлични отношения като цяло с арабския свят. Тогава, когато взаимоотношенията ни с тези държави се градяха на взаимното доверие, сътрудничество и изгода. Дали, мисля си, и тези арабисти от системата за сигурност, наред с държавната политика в тогавашната по-различна глобална обстановка, не са важна част от успешните ни връзки с много страни от Близкия изток и Африка? Защото едва ли има по-добър начин за успешни и балансирани междудържавни отношения от добрата предварителна информация и познаването на партньора, а и не само. Пък и за предотвратяването на безсмисленото насилие, омиротворяването и постигането на поне относително равновесие във взаимоотношенията в този пообъркан свят днес.
През тези дни на истинска тревога за континента и неговата сигурност в съзнанието ми натрапчиво изплува определението агресия. Във всичките й форми и превъплъщения. Тя може да бъде без повод и с повод, открита, нагла и провокативна, но и скрита, и подмолна. Най-ужасната й и осъдителна форма е, когато се наранява и унищожава невинен човек. Тук дилеми няма. Независимо от това кой е извършителят и какви са неговите подбуди. Всъщност за погубването на живот не може и не трябва да има аргумент.
Думата ми обаче е за една друга форма на агресията, ако щете, наречете го насилието. В компресираното ни със страсти и противоречия време то като че ли ни заобикаля. По кръстовищата у нас за един клаксон пребиват човек, друг блъска с бухалки според него нагъл шофьор, трети умъртвяват възрастни беззащитни хора за жълти стотинки и влизат като на парад в имотите им и прибират всичко "ценно" за скрап.
В същото време родители се саморазправят с учители, ученички се млатят зверски в Бургас, което е редовна практика сред юношеската половина на обучаемите в перфектно функциониращата образователна система на републиката. От своя страна предучилищните ни отрочета са сред първенците по висене пред телевизора в Европа. А там - насилие да искаш. Като се започне от анимационните филми, мине се през сериалите, включително и родни, и се завърши с добре въоръжените компютърни игри за малки и големи, много от които те вкарват в свят, където трябва да си "най".
Ето такива ми ти работи по света, Европа и у нас. Тревожно е и все по-ясно се налага необходимостта от координирани усилия за елиминиране на агресията под каквато и да е форма. А това означава съвместна и всеобхватна работа за премахване както на унищожителния екстремизъм и терор, така и на всички форми на насилие, с битовия облик на които у нас, пък и не само, свикнахме в последните десетилетия.
Всичко това налага трудното ни време, в което единственият верен път е този на тържеството на глобалния разум, повсеместното развитие и толерантността. Другото е магистрала към безвремието, по която можем да се движим бързо, но с предизвестен край.
Вярвам, или поне се надявам, че никой разумен човек не го иска.

 

ИНТЕРЕСА КЛАТИ? - СВЕТА...

ЕДНО АНАЛИТИЧНО, МЕТОДОЛОГИЧЕСКО ЧЕТИВО:

“Террор как метод управления миром”

(24.03.2016; 22:27 | http://novorus.info/news/analytics/46108-terror-kak-metod-upravleniya-mi...):

“… Террор, если кратко, — устрашение населения с определенной целью.
… Яркий, уже хрестоматийный пример: инсценировка атаки четырех самолетов (два из которых бесследно «растворились») 11 сентября 2001 года привела «империю добра» не только к нужным интервенциям, глобальному шпионажу, «цветным» переворотам и разрушению других стран, но и к лишению населения самих США основных демократических прав и свобод.
Террор, как инструмент завоевания государственной власти, использовался еще в античные времена. И далее присутствовал, в той или иной степени, на протяжении всей истории…

После того, как мир стал однополярным, желающим добиться абсолютной мировой власти осталось выполнить две из трех задач (первую они решили уничтожением советского блока):
1)взять под свой полный контроль оставшегося «гегемона»;
2)через «гегемона» взять под контроль всю планету.
… Итак, США после «террористической атаки века» покорились мировой «закулисе»…
- Кто террористов не боится – им предложены другие «пугала»: Россия, Китай, Иран и любая иная страна, которой не нравится свое окружение американскими войсками. «Тирании», одним словом. То есть те, кто смеет не бояться американской «демократии»…

- Параллельно пришла… «Битва за Европу» разворачивается на наших глазах, это лишь начало…

Европейцам давно пора «проснуться» и не рассчитывать чужими руками и жизнями «жар загребать». Врага нужно бить самому и, желательно, у него, а не у себя дома. Обороной же Победы не достичь.

Пока же Европа напоминает жирного бюргера… пока мигранты его жену насилуют…

… возникает сильное сомнение в том, что изнеженные, избалованные, меркантильные, «толерантные» ко всяким выродкам (террористы к ним ведь тоже относятся) европейцы в состоянии реально бороться с террором, тем более – класть на алтарь Победы свои «драгоценные» жизни…
Кто же тогда защитит «европейский дом»?... На ЕС надежды мало:
- На США, породивших «Аль-Кайеду», ИГИЛ, разрушившие страны, чтобы их ресурсами пользовались террористы – тем более;

- Турция – с террористами торгует по схеме «оружие за нефть»;
- Арабские монархии пытаются использовать «исламский» террор в своих интересах (не веря, что следующими жертвами сами станут);

- … неонацистские колонии США, как Прибалтика или Украина;
– ИГИЛ и прочие террористы? – По факту «побратимы», всех врагов России…
- У Ирана свои религиозные, шиитские интересы. (Почему они должны совпадать с европейскими?);

- Остальные страны – еще дальше от европейских проблем;

- Или вновь Россия должна спасать Европу от очередных фашистов жизнями своих сынов и дочерей?...

Cтанут ли русские жалеть ЕС?...

А ЕС жалеет русских в Прибалтике, на Украине … ?

Ответ очевиден!!!...

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"