Можем ли да си "спестим" играта със стрелките

Ако за бабите и дядовците ни появата на щъркелите е възвестявала идването на пролетта и лятото, днес е друго. Щъркел може и да не видим до средата на май, но последната неделя на март задължително местим стрелките на часовника с час напред и минаваме към лятното часово време. За пръв път у нас това се е случило на 1 април в далечната 1979 г. После през 1997 г. с постановление на Министерския съвет е възприет сегашният регламент за преместване на стрелките всеки последен уикенд на март и на октомври, съгласно евродиректива  2000/84/ЕО.

Защо го правим и как започва всичко

През 1784 г. американският изобретател Бенджамин Франклин, който тогава е посланик във Франция, пише шеговито писмо, в което предлага на глезените парижани да стават и да си лягат час-два по-рано, за да пестят от свещи. Той изчислява, че в периода между 20 март и 20 септември има 183 нощи, през които може въобще да не се палят свещи, което би спестило 96 млн. ливри на 100 000 семейства. Съвременната система с лятното часово време е разработена от новозеландския астроном Джордж Хъдсън. През 1878 г. той публикува статия, в която предлага стрелките на часовника да се преместват два часа напред през лятото, за да се увеличи светлата част на деня. През 1905 г. идеята е подхваната от строителния предприемач Уилям Уилет. Излизайки рано сутрин да язди в едно от предградията на Лондон, той забелязва, че жителите му още спят, макар слънцето да е високо в небето. Тогава му хрумнала мисълта, че напразно се губи сутрешната светлина. През 1907 г. излага идеята си в памфлет, който озаглавява "За разхищаването на дневната светлина". Според изчисленията му, ако стрелките на часовника се преместят с 80 минути напред, то това ще донесе икономия от 2,5 млн. фунта, давани за осветление.
В началото на ХХ век идеята изглеждала доста екзотична, но Уилет се оказал по-упорит от Хъдсън и до смъртта си през 1915 г. опитвал да я прокара през парламента на Англия в качеството на  закон. Предложението получило подкрепа само от младия политик Уинстън Чърчил и от полярника Ърнест Шекълтън. Вероятно всичко щяло да бъде забравено, ако през 1914 г. не започва Първата световна война и на страните, които участвали в нея, не им се наложило да правят строги икономии на въглища. Идеята за лятно часово време изведнъж станала актуална. За пръв път то било въведено през април 1916 г. в Германия. Последвала я Англия, а през 1918 г. - Русия и САЩ.
С края на войната приключил експериментът с времето. После, докато траела Втората световна война, пак се върнали към него. През 50-те години двете Германии го въвеждат отново, а в средата на 70-те, когато е кризата с нефта, към лятното часово време минават вече не само САЩ и Германия, но и Англия, Франция и Италия. В Русия случаят е по-особен заради огромната територия и многото часови пояси. През 1930 г. се въвежда така нареченото "декретно време" - стрелките на часовниците са преместени с час напред спрямо времето за всеки часови пояс. Това продължава до 1981 г., когато отново се въвежда лятното часово време, което добавя още един час напред към декретното в периода между 1 април и 30 септември. Така се получава, че в съветските години астрономическото време в Русия е с два часа напред от слънчевото. Декретното време е отменено през 1991 г., а системата лятно/зимно часово време се запазва до 2011 г. През 2014 г. поправка в Закона за изчисляване на времето го връща назад. 
    
Какво печелим и какво губим, когато ставаме по-рано

Първоначалните ползи от ставането по-рано като икономия на свещи, въглища и енергия вече не са актуални къде заради напредъка на технологиите, къде заради икономически пренебрежимия ефект. Някъде дори е налице тъкмо обратният. Има ръст на консумираната електроенергия между 0,6% и 4,0%. Не може да се отрече обаче, че благодарение на по-дългата светла част на деня намалява броят на автомобилните катастрофи, количеството на криминалните прояви, и се увеличават доходите от туризма.
Негативите обаче стават все повече и повече. Първенец в това е здравето на човека. Човешкият организъм трудно се адаптира към промяна на биологичния ритъм. Появяват се смущения в хормоните, обмяната на веществата и мозъчната дейност, разстройство на съня. Симптомите са умора, изтощение и апатия. Първата седмица след преминаване към лятно часово време е регистрирано 5% увеличение на проблеми в сърдечната дейност на хората, а също и по-чести случаи на депресии и опити за самоубийства. Учени от Холандия и Германия публикуват през 2007 г. резултати от свое наблюдение върху 55 000 човека. Оказва се, че в повечето случаи организмът на изследваните така и не се приспособява към промяната и продължава да живее в привичния си ритъм.

Да остане или не лятното часово време

През последните години все по-често се дискутира адекватността на мярката с преместването на стрелките на часовника. През октомври 2014 г. Волен Сидеров и група народни представители внасят в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на парламента Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време. В мотивите им се посочва, че смяната на часовото време причинява битови неудобства на хората и може да има сериозни здравословни последици, без да води до значително спестяване на електроенергия. Комисията записва в стенографския протокол от 8 юли 2015 г., че така е прието в ЕС, както и че запазването на хармонизацията е от особена важност "за доброто функциониране на вътрешния пазар на съюза". При гласуването един народен представител подкрепя отмяната, седем са "против", шест се въздържат. Така пазарът взема връх пред здравето на гражданите.
Също миналата година, но през октомври, дебат има и в Европарламента в Страсбург.
От името на парламентарната комисия по правни въпроси председателят й Павел Свобода обявява, че проучвания на девет европейски университета показват, че промяната към лятно часово време води до здравни проблеми. Много европейци са на мнение, че въздействието е лошо - не могат да спят, имат храносмилателни проблеми, страдат от депресия. Всичко това може да доведе до диабет и затлъстяване. Лятното часово време се отразява зле на хората, които страдат от аутизъм. Освен това 131 млрд. евро се изразходват за медикаменти и други средства за справяне с промяната. Германският евродепутат Михаел Крамер заявява, че няма никакви научни факти, които да доказват ползите от преминаването към лятно часово време... 
На 23 февруари т.г. гражданското движение ДНЕС внася в МС искане за отмяна на постановлението от 1997 г., с което се въвежда лятното часово време.
По данни на сайта Time and Date през 2015 г. в 168 държави по света не се използва лятното часово време, а в 69 то все още е практика. Сред отказалите се са Исландия, Русия, Беларус, Япония, Китай, Индия, Кувейт, Катар, Афганистан, Алжир, Саудитска Арабия, Сингапур, Южна Корея и други. Очевидно дебатът да местим ли стрелките на часовниците напред е наложителен. На едната страна на везните са съмнителният ефект от спестената енергия, интересите на търговците и туристическия бизнес. На другата обаче стои преди всичко здравето на хората и то е неоценимо богатство. Без него няма нито туризъм, нито икономика. Някои от страните, отказали се от лятното часово време, са намерили алтернативни форми, за да използват сезонните преимущества - въвели са специален летен график на работа за някои компании, чиято дейност започва по-рано. У нас напоследък също има наченки на гъвкавост. В големите летни горещини строителството на открито е забранено, а в някои градове администрацията преминава на специален режим на работа. Оказва се, че може и без летен часови стрес. Защо да не го направим тогава?



Първото преместване на стрелките и преминаване към лятно часово време през 1918 г. в сградата на Капитолия, САЩ (източник Уикипедия)

Париж, гара "Сент Лазар"