Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Объркани времена

Терор в Европа, терор в Турция, а ПКК с "лула на мира"

Зорница Илиева

28. Март 2016 , брой: 71   773   0



Всеизвестни са замразените отношения между Русия и Турция след свалянето на руския СУ-24 на сирийско-турската граница от турски F-16, което има своите икономически последствия, както и преднамерено непрецизирани (меко казано) публикации в медиите не само в двете страни, но и по света във връзка със ситуацията. Затова е особено любопитно, че тези дни някои турски медии дават израз на мнението на Путин относно терористичния акт в Брюксел. Посочва се неговото убеждение, че тероризмът не признава граници и още веднъж доказва, че е заплаха за цялото човечество. Не се пропуска и изказване на Дмитрий Песков, че Путин е характеризирал взривовете в центъра на Европа като варварски акт. Изпратената съболезнователна телеграма до краля на Белгия и до целия белгийски народ е посочена като съпричастност на руския народ, който остава на страната на Белгия в тези трудни времена. В допълнение се цитира и изказване на председателя на външната комисия на Думата Пушков, който е заявил, че докато Столтенберг, ген. секретар на НАТО, се бори с мнима руска заплаха и е зает с изпращането на войски в Литва, под носа му в Брюксел хора умират. "Не може да очаквате, че като подкрепяте терористи на едно място по света, те няма да се появят на друго", са думите на Пушков.
Всъщност самата Турция не е далеч от ситуацията в Брюксел, защото терористичните взривове там са вече почти ежедневие и обществото е в стрес, който трудно се прикрива от намиращите се под правителствен натиск медии. Последният взрив на "Истиклял джадеси" при площад "Таксим", историческият център на Истанбул, е шестият терористичен акт за последните 6 месеца. Насочен е бил срещу група израелски туристи, някои от които са загинали, но по-малкият брой убити се обяснява с призивите, които отправи Германия (сама потърпевша от предишен взрив също в Истанбул) да не се посещават места, където се събират повече хора. Независимо че кметът на Истанбул дълго е убеждавал своите съграждани, че ситуацията е овладяна и че не бива да се влияят от такива предупреждения, турците са предпочели да повярват на Германия и са започнали да избягват обществения транспорт и туристическите  обекти, защото "собственото им правителство не играе с открити карти". Или поне така пише австрийският "Ди пресе" в коментар за обстановката в Турция след последния атентат. А това, че висш израелски дипломат като Доре Голд спешно е прекратил официалната си визита в Ню Йорк, за да се запознае на място с обстоятелствата, при които са загинали негови съграждани в Истанбул, е само едно от доказателствата как Израел се бори с тероризма и се грижи за своята и на гражданите си сигурност. Трупането на опит и повече съществена информация може да предотврати други подобни зловещи атаки. А това, че сър Ричард Брансън като участник в Истанбул tаlks (16 март) е казал по отношение на терористичния акт около "Таксим", че "трябва да сме единни, животът продължава", може да се приеме просто като оптимистичен поглед към възможностите на света да се справи с този проблем. Нещо, което на този етап не се споделя от редовите европейци, защото това с терористичните атаки си е нов вид война на европейска земя, за която не е открито противодействие, а за причините се спори. И докато Могерини, върховният комисар по външна политика на ЕС, рони сълзи в съпричастност към жертвите в Брюксел, лидерите на страните членки повтарят съболезнователните си речи от трагедията в Париж преди месеци, а Европа като цяло е в стрес и страхът сковава сърцата, проблемите се множат, а решения няма и няма. Като се започне с бежанския поток, с огнищата в Близкия изток, нелогичната европейска политика там и в Магреба, обърканата ситуация в Украйна, споразумението ЕС-Турция, "Ислямска държава", и се стигне до санкциите срещу Русия и избиващото в комплекси сатанизиране на Путин, няма как да не се признае, че замръзналият в стрес от терора Брюксел не е в състояние да намери на този етап изход за решаване на проблемите. Проблеми, които винаги водят до терор и насилие. Дори и да се прикриват информациите за случващото се в бежанските лагери, побоищата между афганистанци и иракчани посред бял ден в град като Виена например, както и неприемливото им поведение из европейските градове.
На този фон в съседна Турция зачестяват коментарите на популярни наблюдатели, за които т.нар. кюрдски въпрос е едва ли не първа точка в дневния ред на страната. Фактическата гражданска война в Югоизточна Турция не само напряга политическата обстановка при съседите, не само води до масово изселване на кюрдите от тези райони в западна посока към големите турски градове или директно към Европа, но и създава чувство на несигурност сред турското общество. Още повече, че при всеки терористичен акт официалните турски власти почти незабавно обвиняват като извършители или "Ислямска държава", или кюрдите. Тяхната ПКК, включително близките й подразделения, винаги са сред основните заподозрени за всяко насилие в страната. Според Ердоган и премиера Давутоглу има знак на равенство между ПКК и "Ислямска държава", но точно по този въпрос Турция не среща разбиране от съюзниците си в НАТО и приятелите от ЕС. Независимо че и те са определили ПКК за терористична организация.
Тези дни кюрдите празнуваха своята нова година, Невруз, и това е причина за нови нелицеприятни обвинения, внушения, пререкания, политически разпри, партийни изяви и още повече коментари. Преди 3 години по времето, когато на мода в Турция бе т.нар. мирен процес за решаване на кюрдския въпрос, намиращият се в затвора Имралъ кюрдски лидер Йоджелан (Апо) бе обявил във връзка с Невруз края на въоръжената борба на кюрдите и започване на период на политическа борба. Тогава на централния площад в Диарбекир са се събирали стотици хиляди кюрди в чест на празника и всички те не са крили, че са повярвали на думите на Йоджелан и призивите му. Но тази година Невруз е бил отбелязан в нови условия и сред безпокойство. Турски медии пишат, че "на площада в Диарбекир не го е имало предишният калабалък" (множество), липсвал е предишният възторг. Прочетени са били само нови изявления на ПКК и HDP, прокюрдската парламентарно представена партия, в които се казва, че "ние сме готови за преход и ако Ердоган и неговата ПСР се откажат от своя расов и убийствен подход, този наш Невруз може да стане средство за ново решение".
Коментаторите смятат, че това е изразена готовност за започване на преговори в рамките на предишните договорки с премиера Давутоглу в Долма бахче (правителствена резиденция в Истанбул). Нещо като подаване на "лула на мира". Едно от условията на ПКК е да се осигури освобождаването на Апо и продължаване на действието на договорената с правителството Комисия по контрол на мирния процес. Всъщност призиви за възобновяване на процеса за мирно решаване на кюрдския въпрос в Турция има и от САЩ, и от ЕС. Още повече, че при преговорите в Брюксел относно споразумението между ЕС и Турция за решаване на бежанската криза опоненти често са поставяли въпроса как може да се преговаря със страна, която води война на собствената си територия и прилага насилие върху собствените си граждани. В случая кюрди. Разбира се, че ПКК отрича да води война в градовете, но признава, че участва в копаенето на ровове в градовете с преобладаващо кюрдско население, защото така се спират бронетранспортьорите на турските сили за сигурност и полицията трудно навлиза в жилищните квартали. От своя страна Демирташ, лидер на парламентарно представената прокюрдска HDP, отново заявява, че "ние сме свързани с постигнатите договорености в Долма бахче", т.е. налице е желание за възобновяване на т.нар. мирен процес. Поне такива са тълкуванията на редица турски наблюдатели, но и те търсят отговори на въпроси като "дали HDP подкрепя бомбените нападения" или дали смята да предприеме действия за преодоляване на препятствията. Явно има колебание в очакванията за постигане на конкретни резултати. В същото време някои от лидерите на HDP открито говорят, че "ще продължим борбата за сваляне на Ердоган и неговата ПСР", а братът на Демирташ, Нуретин Демирташ, в Кандил е заявил, че "поради политиката на ПСР улиците в Анкара се превърнаха като тези в Дамаск и Алепо" и е подкрепил призивите за сваляне от власт на ПСР. За целта се търси подкрепа от страна на основната опозиционна партия в Турция НРП (Народнорепубликанска партия) с лидер Калъчдароолу. Или както отправя призиви Демирташ, "НРП да върви рамо до рамо с HDP". В крайна сметка наблюдателите в Турция стигат до извода "объркано положение" и не намират отговор на въпроса къде стои НРП по отношение на кюрдския проблем. Не са сигурни и дали става въпрос за призиви за съвместна политическа борба и какви са конкретните искания на този етап на кюрдите - независимо управление, обучение на майчин език, признаване на кюрдски кимлик (паспорт), промяна на конституцията или поставяне на основите на автономия в рамките на Турция. Но каквито и анализи да се правят, ясно е, че докато не се намери изход от това "объркано положение" и не се спре войната в Югоизточна Турция, политическата ситуация при съседите ще е нестабилна. Да не говорим за проблемите с бежанците и зачестилите терористични атаки. Да се чуди човек как в такава обстановка усмивката на премиера Давутоглу не слезе от лицето му, когато преговаряше на равна нога с ЕС в Брюксел и дори се похвали, че "ЕС не може без Турция, но и Турция не може без ЕС". Дали пък "лулата на мира", която подава тези дни ПКК, не е наистина предвестник на промени? Без значение, че стават и под външен натиск. Знае ли човек в тези объркани, сложни и трудни времена.


"Този наш Невруз може да стане средство за ново решение", обявиха миналата седмица кюрдите на празненствата на своята Нова година
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"