Приемът на студенти в някои специалности ще бъде намален наполовина

Николай Денков е професор по физикохимия в Софийския университет. Доктор на науките. Специализирал е в Япония и Швеция, работил е като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция). Автор е на над 130 научни публикации с голям международен отзвук в научната литература. Ръководил е над 30 международни изследователски проекти. Носител е на голямата награда "Питагор" на МОН за високи научни постижения (2010 г.). От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Зам.-министър е от 2014 г.

"До 15 дни очаквам яснота дали ще има промени в частта за наука на новата оперативна програма  "

"И в ЕК, и у нас се обмислят варианти за нов тип бакалаври с 3-годишно обучение"

- Проф. Денков, мнозина учени алармират, че издателството Elsevier спира достъпа им до базите с научни данни "Скопус" и Томпсън-Ройтерс, защото МОН не е платило абонамента за тази година. А тези данни ще се използват и при новия начин на оценяване и финансиране на вузовете. Какво се случва?
- По тази тема е най-добре да говорите с ресорния зам.-министър проф. Костадинов, който води преговорите за базите данни с различните издателства. Не съм чул да има проблеми с Томпсън-Ройтерс, абонаментът за тяхната база данни е по-нисък и той се плаща редовно. Основният проблем със "Скопус" е, че Elsevier не иска да отдели "Скопус" от базата със статии "Сайънс дайрект", която е значително по-скъпа - това са две различни бази, при което общият им абонамент става доста скъп. Продължават обсъжданията дали може да се разделят двата абонамента. По темата мога да добавя, че по оперативната програма предвидихме ресурс, който може да осигури 50% от общия абонамент за "Скопус" и "Сайънс дайрект" през следващите три години. В момента се водят разговори за останалите 50%. Според мен достъп до "Скопус" задължително трябва да има, но смятам за не особено коректно това закачане за "Сайънс дайрект", чиито статии също са много полезни за учените, но абонаментът за тях е скъп и трябва да се договаря отделно.  
 - Защо се бави обявяването на конкурсите по оперативната програма, след като министър Танев още миналата година обещаваше да стартират отделните й части?
- Първо, два проекта стартираха още през месец януари. Проведохме и два конкурса, по които получихме над 250 проекта и в момента ги оценяваме. Всички стартирали проекти са в областта на училищното и предучилищното образование. Приети са вече и два много очаквани проекта в областта на висшето образование - за студентските практики и за студентските стипендии. Те стартират буквално през следващите няколко дни. Основното забавяне спрямо предварително зададените индикативни срокове - 22 февруари, е по първа приоритетна ос на програмата...
- Т.е. бави се частта за науката?
- Да, напълно готови са насоките за кандидатстване за центровете за върхови постижения и за центровете за компетентност, но с влизането на екипа на новия министър бяха поставени въпроси дали нещо може да се договори по-добре с Европейската комисия. Текат обсъждания и очакваме в най-скоро време да има движение и в тази област на програмата. Има няколко варианта, които се обсъждат, очаквам до седмица-две да се разбере какво точно ще се променя и дали изобщо ще има промени. Това са индикативни срокове и ако забавянето доведе до по-добри условия за реализиране на центровете, това би могло да бъде от полза за учените.
- Тази година за пръв път МОН ще определи финансиране и прием на студенти според качеството на дадена специалност, както е според променения Закон за висшето образование. Искате 25% от финансирането да мине към този принцип. Как на практика ще стане това - заделяте 25% от общата субсидия за вузовете и я разпределяте според качеството, а останалото ще е както досега?
- Част от средствата се разпределя както досега - според броя студенти и базовия норматив за съответното професионално направление, а останалата част се разпределя според т.нар. комплексна оценка за качество. Тази комплексна оценка има три основни компонента, единият е свързан с учебната дейност, вторият - с научната дейност и третият - с реализацията на студентите. Важно е да се каже, че в оценката се използват само обективни данни, т.е. не всички данни от рейтинговата система, а само тези, които идват от официални източници като НОИ, международните бази данни за наука, официалните оценки на Агенцията за оценяване и акредитация. Така че всякакви субективни елементи са премахнати при финансирането. Много добре се вижда как във висшите училища някои професионални направления се развиват добре - те обикновено са по-традиционни, имало е достатъчно време да се осигурят добри преподаватели и да се наситят с научно и образователно съдържание, като същевременно подготвят специалисти, които бързо намират подходяща работа. В същото време има други професионални направления, при които нито научната дейност, нито реализацията са на необходимото ниво. Специално за реализацията използваме два основни индикатора. Единият е безработицата сред завършилите висшисти, средната за страната е около 3,75% и по-високи стойности показват, че има проблем с реализацията на студентите. Другият показател е приложение на висшето образование, където в добрите направления виждаме приложение около 70-80%, но има и направления, в които приложението е много ниско - 10-20-30%.
- Т.е. завършилите не работят по специалността си?
- Не само не работят по специалността си, а работят на позиции, които не изискват висше образование.          
- Не знам какво пречеше досега на МС да променя заявките на вузовете за бройките за приема, но сега вече е очевидно, че МОН ще поеме своята коригираща роля. Понеже зрелостниците са доста намалели - малко над 50 000 са тази година, ще се намали ли като бройка приемът?
- Има сериозно демографско намаление на випуските през последните години. Отделно, все повече випускници заминават да учат в чужбина. Всичко това води до субсидиран прием на близо 80% от випускниците, който няма как да гарантира добро качество на висшето образование за всички студенти. Това, което досега пречеше да се контролира приемът, беше един текст в Закона за висшето образование, според който МОН можеше само да регистрира заявките на висшите училища. С промените, които предложихме и влязоха в сила от 1 март т.г., МОН получи правото да предлага на МС контролиран прием, в който са отчетени показателите, които изброих във връзка с финансирането. Освен това чрез т.нар. приоритетни направления МОН може да отчете и нуждите на икономиката от кадри в едно или друго направление. Накратко, механизмът за контрол на приема е следният. Използва се като база броят на реално приетите студенти през 2015 г. Към този прием във всяко професионално направление, за всяко висше училище се прилага коефициент, който е средно около единица - ако висшето училище се представя добре в дадено направление, коефициентът е по-голям от единица и училището може да приеме повече студенти в това направление. В много от случаите виждаме, че представянето не е добро по някой или по всички основни показатели и тогава коефициентът може да бъде съществено по-нисък от единица (най-ниските коефициенти са 0,5). Това означава, че ние свиваме приема за тази година с 10-20% в това направление за конкретното висше училище, а в най-тежките случаи свиването достига 50%. С този механизъм ще успеем контролирано да намалим общия брой приети студенти спрямо миналата година. Крайната картина ще се види през ноември, след като приключи приемът за тази академична година. След това ще можем фино да настроим коефициентите за приема през следващата година. Но целта е не само да намалим общия брой студенти, също толкова важна задача е да се пренасочат студентите от специалности, в които има излишък на кадри, към други, в които има недостиг. Оказа се например, че в цяла България обучаваме общо 400 математици, по-малко от 100 математици на година, очевидно е, че тук имаме голям проблем. И се надяваме с тази система да пренасочим част от студентите от икономика и от администрация и управление към други важни направления.
Но заявявам категорично, че при намаляването на приема финансирането на висшето образование няма да бъде намалено, а парите ще бъдат преразпределени - повече средства ще се насочат към качествените направления и специалности. А при по-малък общ брой студенти това означава да осигуряваме по-голяма субсидия за един студент. Защото сега има направления, които са с доста ниска субсидия, като педагогическите например, и в тях предвиждаме значително повишаване на субсидията. Сега дискутираме и въпроса как да стимулираме придобиването на учителска правоспособност по време на следването в други дисциплини като физика, химия, история и пр. Намирам това за много добър вариант, но той трябва и финансово да бъде подкрепен.        
- Но виждаме, че в същото време продължават да се откриват нови специалности и дори нови факултети...
- Нека ясно да разделим двата процеса. В една нормална среда системата на висшите училища трябва непрекъснато да се променя. Пазарът на труда се променя, науката се променя, така че промяната е част от естественото развитие на висшите училища. Проблемът досега беше, че основната мотивация за тази промяна (свързана с начина на финансиране) изискваше висшите училища да приемат колкото може повече студенти и затова стигнахме до ситуация, в която приемаме практически всички завършващи, които желаят. Оттам се отваря един порочен цикъл, при който заради заниженото качество най-добрите кандидат-студенти предпочитат да заминат за чужбина и оттам качеството допълнително се влошава. Това е процес, който трябва да обърнем - българските университети трябва да бъдат привлекателни не само за българските, но и за чуждестранните студенти. И сега има такива положителни примери като например в медицинските, в някои технически и в Софийския университет, но това трябва да стане много по-широка практика. Не можем да постигнем тези цели, ако просто спрем възможността за промяна на висшите училища. Това, което постигаме с промените в Закона и свързаните с тях изменения в приема и финансирането, е да сменим мотивацията за тези промени - университетите трябва бързо да подобрят качеството на обучението, реализацията на студентите и научната дейност на преподавателския състав, за да останат конкурентоспособни и да получат добро финансиране в бъдеще.
- Когато се откриват нови факултети, винаги питам има ли достатъчно преподаватели на щат или ще го осигуряват приходящи от други вузове преподаватели. Но това никой никога не иска да го каже.
- МОН твърдо стои зад тезата, че един преподавател трябва да се използва за акредитацията на едно висше училище. Предложихме го, не беше прието, пак ще го предложим. И знаем, че в един момент това предложение ще бъде прието, защото е неизбежно като силна мярка за повишаване на качеството. Важна част от пакета промени, които предложихме и сега се обсъждат в Народното събрание, са измененията в Закона за развитие на академичния състав. Хората, заемащи академични длъжности, професорите и доцентите, трябва да извършват реална научна дейност и да отговарят на определени изисквания. Това е сериозна промяна на правилата за провеждане на конкурси и академично израстване на преподавателите и сериозна бариера пред ниското качество.
 - Как ще се приложи новият начин на определяне на приема към частните висши училища, за които МОН по закон утвърждава само общия брой на приема, но не и по специалности? Излиза, че при тях бройките за прием по специалности няма да се увеличават или намаляват според качеството, т.е. частните вузове ще са извън новия ред, който налагате за държавните.
- Така или иначе, частните висши училища имат задължение да спазват капацитета, който им е даден от НАОА. Тъй като това са частни инвестиции, а не държавна субсидия, те имат право на повече свобода, но пък държавата има право да следи за качеството на обучението, за което издава официални български дипломи. Ние следим частните висши училища да спазват капацитета си по професионални направления и видове обучение и отказваме заявки за прием, който надхвърля капацитета.
В тази връзка мога да напомня, че преди две години някои частни висши училища поискаха да излязат от рейтинговата система, може би поради страха, че не се представят достатъчно добре. Тогава ние като институция дадохме категорично становище, че не сме съгласни с тази идея, тъй като наше задължение е да информираме обществото и да подпомогнем кариерния избор на учениците за всички висши училища в страната. Частните висши училища ще бъдат включвани и занапред в рейтинговата система, тъй като това е инструментът, който ориентира максимално обективно кандидат-студентите и подпомага политиките на МОН.
- Мнозинството в НС не прие да има в закона определени правила за т.нар. изследователски университети и остана тези правила да се определят от МС. Докъде стигна работата по тях?
- При промените в закона бяха заложени основните типове критерии, свързани с научни публикации, цитати и други подобни количествени индикатори. Остана с постановление на МС да се дефинират конкретните критерии като числови стойности, които са необходими, за да бъдат покрити изискванията. Първият вариант на  постановлението е подготвен, той ще бъде предоставен в най-скоро време за обществено обсъждане и след това ще влезе в МС. Това, което се вижда при преглед на международните бази данни, е, че имаме пет университета, които определено се открояват по научна дейност спрямо останалите - това са Софийският университет, Медицинският университет - София, ХТМУ, Пловдивският университет и Техническият в София. Това са петте университета, които могат да покрият веднага критериите, които обсъждаме. Но тези критерии са направени така, че да бъдат стимулиращи - т.е. с правилна кадрова политика и назначаване на преподаватели, които правят разпознаваема наука, в обозримо бъдеще още няколко университета могат да покрият тези изисквания. Но за това е необходимо съответното усилие.
- Обещахте да внесете още промени в Закона за висшето образование. Ще открехнете ли какви са те?
- Най-спешни бяха промените в системите на финансирането и приема, които вече са приети от НС. Освен това в закона бе записано, че висшите училища могат да основават стартиращи фирми по Търговския закон, но само за реализация на резултати от научни изследвания и на защитена интелектуална собственост. МОН ще подготви правилата, по които ще се реализира тази дейност. Примерно, едно от правилата, които обсъдихме с колегите от МОН, е висшето училище да не може да участва с апортна вноска на терен или сгради. Смисълът на стартиращите фирми е не да се изнася собственост от висшето училище, а да се привличат средства от външни инвеститори, от които училището да печели. Университетът трябва да участва с интелектуалните си постижения, преподавателите и студентите.
Следващите промени в закона са предвидени в няколко посоки. Една от тях е във връзка с това, че на европейско ниво текат много оживени дискусии какви трябва да са формите и степените на висше образование. Болонският процес фиксира една тристепенна структура, която беше важна, за да се подреди системата и да се осигури международен обмен, но в момента се оказва, че тя създава проблеми за по-специализираните обучения. Някои от тях съответстват на нашия професионален бакалавър с 3-годишно обучение, но други са още по-кратки - по една или две години. При това въпросът се поставя от страни като Франция, Австрия, Германия, които са водещи в Европа. Създадена е работна група към Европейската комисия, която до средата на годината трябва да подготви препоръки как да се освободи рамката на Болонския процес, без да се занижава качеството, като се развие допълнително концепцията за трансфер на кредити. Идеята е да има и по-кратки форми на образование и обучение, някои от тях без да завършват с образователна степен като бакалавър и магистър. Може да има комбинирано образование с практическо обучение - един вид висше дуално обучение, но с възможност за надграждане след това. С други думи, да има много по-гъвкава система, в която след покриване на определени изисквания да се стига до съответната степен, без това да става непременно в рамките на последователни 4 години, както е в момента. В България също тече дискусия, че има определени специалности, за които 3-годишният бакалавър изглежда смислен. Той трябва да бъде или по-специализиран бакалавър, като сегашния професионален бакалавър, или обратното - да дава много широк тип обучение, с идеята да се надгради с 2-годишен магистър след това. Но това още не са решения, това е само "вход" за обсъждане в тематична работна група и за публично обсъждане, което ще се проведе тепърва.