А сега накъде?

Януари 2015 година: терористи атакуваха сатиричното издание "Шарли Ебдо", убивайки 12 човека, и ясно заявиха, че не приемат окарикатуряването на пророка Мохамед и богохулството срещу исляма. Приемано по-скоро като лично, отмъщението потъпка една от основните демократични ценности, а именно - свободата на словото. Впоследствие всички станаха Шарли в знак на солидарност с трагедията, смело и безстрашно изправиха молива срещу автомата. Но Европа и светът не се поддадоха на страха и показаха мускули - световни лидери помпозно дефилираха по парижките улици (предварително обезопасени), за да покажат на терористите, че не могат да бъдат сломени.
Ноември 2015 година: троен атентат във френската столица взе 130 жертви. Кървавата атака показа, че европейците не са имунизирани срещу терористичните атентати, които са ежедневие в страните от Близкия изток и Северна Африка. Този път всички бяха Париж.
Март 2016 година: Европейският съюз бе ударен в сърцето. Джихадистите от "Ислямска държава" атакуваха не само белгийската столица, те нанесоха удар по ЕС, като парализираха работата на европейските институции. Избраните цели - международното летище и метростанцията, която се намира в квартала на европейските институции, потвърждават, че атаката бе насочена към същността и устоите на Евросъюза. Терористите категорично

обявиха война на Европа

война, която се води на нейна територия, а не някъде в раздирания Близък изток. Кървавият акт съвсем не е елементарно следствие от ареста на един от парижките атентатори, макар по време да съвпада с него. Ясно е посланието на джихадистите - вие ни удряте в Ирак и Сирия, ние ви удряме тук, у дома.
Докато ислямистите покосяват Европа, няколко атаки потопиха в кръв Турция. Джихадистите нанесоха тежък удар и по Русия, сваляйки самолета над Египет миналата година. Удариха жестоко и Ливан и Тунис. В Ирак и Сирия, в Пакистан и Афганистан ударите им са ежедневие.
Днес всички, покосени от болка и завладени от състрадание, са Брюксел. "Аз съм гражданин на Брюксел", гръмко обяви и държавният секретар на САЩ Джон Кери. А докато Европа гори, докато светът гори, американският държавен глава Барак Обама гледа бейзболен мач в Хавана (в противен случай щял да бъде изпратен погрешен знак към джихадистите, че са успели в пъкления си план да сковат от страх света!), а в Аржентина танцува страстно танго. Нима Обама не е гражданин на Брюксел в този трагичен момент?
Мили послания, демонстрации на единство и сила пред тероризма - дежа вю. Но този път имаше и сълзи от високопоставени лица - твърде закъснели и безсмислени съболезнования. И отново заваляха декларациите с мерки за борба с тероризма, вътрешните и правосъдните министри на ЕС решиха онзи ден да се създаде антитерористично звено в рамките на Европол и страните членки да подобрят координацията между службите си. За това призоваха и след атаките в Париж.
Както в много други политики, Евросъюзът се

проваля гръмко и в политиката на сигурност

Защото въпросът не е в безбройните кризисни срещи, каквито се организират във връзка и с мигрантския наплив, редицата работни групи, които не произвеждат резултати, а само напудрени формулировки. Въпросът е в реалните действия. Дали Европа след поредния кървав акт ще се мобилизира и ще предприеме решителни и реални действия, за да защити своите граждани? Клишираните фрази за солидарност и демократични ценности се превръщат в празни приказки, след като ЕС не успява да гарантира сигурността на гражданите си. Когато няма сигурност, за какви ценности можем да говорим?
Очевидно е и че няма особен смисъл и от заплашително изглеждащите военни с големи автомати, разположени през няколко метра в центъра на Брюксел, при положение че белгийските служби за сигурност не са на ниво адекватно да реагират на заплахата от тероризъм. Както и много други служби на ред европейски страни.
Как е възможно задържаният трети участник в атентатите на летище "Завентем" да е бил в полезрението на властите (както и други лица, сред които и организаторите на парижките атентати), да се е знаело, че вербува в брюкселски парк млади джихадисти, кметът на Брюксел да е обърнал внимание на службите за тази дейност, но поради липсата на законово основание този човек да е оставен на свобода да продължи с деянията си? Как е възможно в продължение на 126 дни белгийските спецслужби, подпомагани от редица чуждестранни колеги, да не съумеят да открият мозъка на парижките атентати Салах Абдеслам, който се укривал в Брюксел? А да го издаде поръчка за пица?! Полицията изобщо смее ли да влиза в квартал Моленбек, знаейки, че той е свърталище на джихадисти? Знае, а какво прави, за да пресече дейностите, които се извършват там? Как остава незабелязано от белгийските служби, че граждани на Белгия са ходили в Сирия и са се сражавали за "Ислямска държава"? Как на брюкселското летище работят хора, за които има данни за нечисто минало, свързано именно с терористична дейност? Как е възможно белгийските служби да пренебрегнат до такава степен данните, представени им от Турция, предупрежденията на Интерпол? Или пък да откажат да работят с американските си колеги? Факт е, че организацията на джихадистите е мащабна и доста силна, но може ли да е по-влиятелна от спецслужбите на Запада? За съжаление проблемът е в

неадекватността и мудността

именно на тези спецслужби. Въпросите и проблемите са много, а за тях плащат, уви, обикновените граждани...
Съвсем естествената първоначална реакция е атентатите да се свързват с прииждащите орди мигранти. Само че и парижките, и брюкселските атаки бяха дело на мигранти второ и трето поколение, дело на европейски граждани. Именно в това е другият основен проблем - Европа сама си отгледа джихадистите и сега те й се отблагодаряват. Отблагодаряват й се за тотално провалената политика на интеграция.
За прекомерната толерантност, стремяща се да осъществи жадувания от маса политици мултикултурен модел, плаща днес Европа. Но не виреещият нависоко, отвъд жестоката действителност политически елит, а обикновените граждани. Докато редица политици на глас признаха, че мултикултурализмът се е провалил, че толерантността приключва, то българският президент Плевнелиев зове "да противопоставим нашата толерантност" на терористите.
Позволявам си да направя едно лирическо отклонение. Двайсетина дни преди атентатите посетих за трети път през последните три години Брюксел. Приятните ми впечатления от първия път обаче съвсем избледняха. Тази интернационална среда, в която те потапят брюкселските улици, идва в повече. Когато се возиш в метрото и хората с европейски вид, които виждаш, са малцинство, тогава няма как да пречупиш онези стереотипи, срещу които всички се борят. Колкото и да се стремиш да си толерантен и отворен към различните, не се получава. Това установих след 3-дневен престой. От друга страна, именно задълбочаването на противопоставянето на религиозна основа е една от основните цели на терористите.
"Сега

Европа плаща за своята политика с живота на своите граждани"

се казва в официалната декларация на партията на Виктор Орбан ФИДЕС по повод на атентатите в Брюксел. Тази фраза най-точно синтезира в себе си това, на което ставаме свидетели днес. Въпросът е, че са малцина тези, които осъзнават реалната ситуация. А мнозина са онези, които не желаят да я проумеят. За тях имагинерният свят на прехвалени ценности и идеали е по-комфортен за обитаване. Докато проповядваше именно тях обаче, Европа пропусна да се погрижи адекватно за сигурността си. А когато политическият елит не е способен да се справи, инициативата я поемат обикновените граждани. Това време май не е далеч.
Всички политици повтарят, че това е удар в сърцето на Европа, но като че ли не осъзнават същността на думите си, превръщайки ги в изтъркано клише. Призивите да не се поддаваме на страха, защото това ще означава, че терористите са ни победили, са безсмислени. Кой нормален човек не би се страхувал при всичко, което се случва? Както много от случващото се в Европа е безсмислено, така в оксиморон се превърна и решението на белгийските власти да отменят марша срещу страха именно поради страх от терористични атаки.
Да свикваме да живеем в риск - за това пък ни призовава българският еврокомисар Кристалина Георгиева. А със скръстени ръце да чакаме какво ще ни сервира съдбата ли, г-жо Георгиева? Само на нея ли да разчитаме, това ли ни съветвате? Недопустимо е! Дойде краят на наивното мислене за непревземаемата крепост Европа.
Един от основните въпроси след подобни разтърсващи събития е кой е виновен. Къде се корени злото? И всъщност с последствията от него или с корените му трябва първо да се борим? Безспорен факт е големият принос към днешното зло на Запада, който чрез

авантюрите си по внедряване на демокрация

така разбута Близкия изток, че днес бере плодовете именно на тези си действия. Защото макар и диктаторски, режимите там поне поддържаха някаква стабилност, а днес в тези страни царят пълен хаос и разруха, които се оказаха плодотворната почва за раждането на "Ислямска държава". А тя от своя страна, колкото повече губи позиции в Близкия изток, толкова повече ще удря в Европа.
По същество по-важният въпрос е сега накъде. Какво трябва да се направи, за да се победят терористите? Какви мерки да предприеме цивилизованият свят, за да победи в този нов тип война? Повече от ясно е, че никоя страна не може сама да се справи с това зло. Необходими са общи усилия, нужно е обединение на големите сили в лицето на САЩ и Русия, защото битката с тероризма е глобална и тя изисква глобален отговор. Време е и Европа да осъзнае това, а не само безмълвно да следва задокеанските си братя в делата им. Време е да спре със смешните приказки за хибридната война, която води Русия, и за голямата руска заплаха. Напълно неадекватно е в тази нова реалност същата тази представителка на ЕС за външната политика и сигурността, която не успя да сдържи сълзите си при новината за брюкселските атентати, да зове страните членки на ООН да въведат санкции срещу Русия заради Крим. Кой помни, че Крим е бил част от Украйна на фона на страшните глобални предизвикателства? Брюксел и Вашингтон, не Русия е най-големият ви враг. Напротив, именно тя ще ви помогне да преборите чудовищния терор. Ще проумее ли недосегаемият световен политически елит, че разделението и противопоставянето само вредят, че истинският враг в лицето на джихадизма може да бъде победен единствено с общи усилия? Защото

ислямският тероризъм е заплаха за всички

- независимо от раса и религия. Способна ли е Европа да бъде онова обединяващо звено между Москва и Вашингтон? Действията й досега показват точно обратното.
Ако европейските политици не се събудят от дълбокия сън, в който са изпаднали, и не предприемат решителни действия, за да осигурят безопасността на своите граждани и да дадат нужния отпор на тероризма, то няма да говорим само за разпад на ЕС като обединение, а за рухване на Европа - доброто място за живот, оазисът на демокрацията, към който се стремят всички. За жалост въпрос на време е следващият удар, защото терорът няма спирка.
Що се отнася до България, нужно е само да обърнем поглед към Пазарджик...

Кървавият атентат, който взе над 30 жертви  и рани над 250 души, удари Европейския съюз в сърцето

И засилените мерки за сигурност в Европа не успяха да предотвратят поредната атака

Световни лидери дефилираха по парижките улици след атаката срещу "Шарли ебдо", за да покажат мускули пред терора

До съболезнования и сведени глави в памет на жертвите може и да не се стига, ако Европа има по-адекватна политика в сферата на сигурността

Тероризмът няма религия, пише на този плакат в центъра на Брюксел
Снимки БГНЕС