Омаскаряване

Какво прави една нация, когато държавната й глава не работи нито за нацията, нито за държавата? Демократичните механизми дават много варианти за решаване на проблема. По-търпеливите нации обаче чакат злото само да отмине. Това е нашият, български вариант.
Когато някой не прави нищо, то си е за негова сметка. Но когато това е държавната глава, всичко е за сметка на държавата и нейните граждани. А тук вече мирише на нещо, от което би трябвало да се заинтересуват законодателни, правоохранителни и прочее компетентни органи, ако са си на мястото. Защото нашата държавна глава не само не прави нищо на ползу роду, а неспирно произвежда гафове във вреда на народа. Няма случай да не е отворила уста и оттам да не изскочи поредната главозамайваща глупост. Вредата се утроява, когато главата се изтърколи от софийската си канцелария и се покаже на широкия път на голямата политика.
Така стана и сега на срещата на нашата и украинската глава, която - трябва да признаем, държи палмата на първенството по гафове и противонародна дейност. В Киев двете глави се целунаха, харесаха се и си обещаха взаимно да си помагат в усилията да дърпат държавите си в блатото. В такива случаи народът казва: "Краставите магарета отдалече се подушват".
Странно, но на въпросната визита българските медии не отдадоха традиционното внимание. Тя мина незабелязано от трите тв нацканала. Очевидно имало е какво да крият, за да не срамят главата, и за целта са получили съответните инструкции. Обикновено с височайшата персона пътува навалица от репортери, за да отрази поредното "историческо събитие" и да направи "уважаемите зрители" съпричастни към всеки миг от него. Този път не само спестиха любопитните детайли, но от официалния сайт бяха изтрити приказките на главата, които тя е изрекла в Киев и които я маскарят. Право на данъкоплатците обаче е да знаят повече, защото те позорят и тях, и цялата държава.
Вече е известно, че главата на фашизоидното образование, наречено "Покрайнина", извика нашата, за да й връчи наградата "Личност на 2015 година", съпроводена със статуетка "златно перо на Жар птица". И нашата послушно се изтъркаля натам. Тя получи "престижното отличие за своята обществена и политическа дейност в европейски и международен план, както и за приноса си за укрепване на отношенията на Украйна с международната общност". Ясно признание, че българската държавна глава цяла година е работила за чужда, а не за своята държава. Може би това за нас е по-малкото зло, защото Украйна с всеки изминал ден затъва все повече с братската помощ на нашия началник.
На церемонията главата-гост бръкна в историята и отново се оплеска. Можеше да се очаква, че след гафа с лъжецитата от Левски, ще бъде по-предпазлива. Уви. "Украинците дават своя принос за свободата на България в "Битката на народите" при Варна през 1444 г.", казал гостът. Това, че по това време няма никаква Украйна и още по-малко украинци, той не е чувал. Никъде в историята за кръстоносния поход на Владислав Варненчик не се споменава за такива индивиди. Той би могъл да си запази извадката за някое посещение в Полша, Унгария или която и да е бивша югославска република, но не и в Киев. България първа била признала украинската държава през 1918 г., похвалила се главата. Явно не знае, че това образувание е просъществувало само няколко месеца. Милата на сърцето й "Покрайнина" получава някакви държавни измерения едва през 1922 г. - благодарение на болшевишките вождове, като част от СССР. А в днешния си вид - след неговото разпадане през 1991 г.
Много наобеща главата от името на държавата ни - културно, енергийно и прочее сътрудничество. Щял да приложи усилия да влачи опропастената територия и властващата там хунта към ЕС и НАТО. И то в момент, когато от Брюксел официално заявиха, че в близките 25 години Киев не може да се надява на членство. Ало, вие на "Дондуков" в час ли сте? Докато в Крим се множат делегациите от депутати, бизнесмени, културни дейци от различни европейски страни, българската баш башка изрича украинския лозунг "Крим е Украйна, Украйна е Европа". И се зарече на домакините да помага да си върнат полуострова. Преди дни Ердоган обеща същото. Така се оформи ексцентричната тройка "Киев-София-Анкара", водена от споделената от трите глави истерична русофобия. Друга база за странния и престъпен достлук няма. Тях ги обединява и общото пренебрежение към настроенията и интересите на собствените им народи, и безхаберието, с което ги тласкат към военни авантюри.
На Запад вече си взеха белята и с украинския, и с турския диктатор, но няма как да го признаят публично. Затова все по-рядко ги споменават като съюзници и партньори. На единия вече му отказват финансови инжекции, а на другия преки срещи. Обама онзи ден отклони да се види очи в очи с Ердоган. Тази черна лакейска роля е пласирана на незначителни васални персони. Нашата глава я пое с възторг и я изпълнява с патос. За срам на държавата, за зла участ на нацията.