Искаме пълна забрана за използването на пестициди

Над 100 пчелари протестираха миналата седмица пред сградата на МЗХ, като основното им настояване бе за пълна забрана на употребата на неоникотиноидни препарати за растителна защита. По този повод и за другите проблеми в бранша разговаряме с председателя на Съюза на пчеларите в България инж. Михаил Михайлов.

"Годишния принос от опрашването на пчелите е за около 1,5-2 млрд. лв."
"Изкупуват меда до 4,50 лв. на килограм, а го продават за 10 лв."


- Инж. Михайлов, пчеларите протестираха миналата седмица срещу използването на два препарата, което беше разрешено от БАБХ. Кажете какви може да са пораженията от тях върху пчелните семейства?
- Това са пестициди от нов клас, които са аналог на никотина и се наричат неоникотиноиди. Те влияят пагубно на пчелите. Когато се обеззаразяват семената с тези пестициди, те проникват и остават в тях. След като бъдат засети, чрез вегетативната форма на растението отиват в прашеца. И когато пчелите кацат, за да събират нектар и прашец, върху медоносните растения, внасят този прашец в кошера. От него правят кашица, хранят малките ларви и така излизат увредени пчели. При наземно или авиационно пръскане с пестициди те влияят върху централната нервна система на пчелите, като ги дезориентират и те не се връщат в кошерите, а остават на полето.
- Тези препарати разрешени ли са за употреба в ЕС и има ли някакъв специален режим по отношение на тяхното използване?
- Преди повече от две години протестирахме между две гласувания, свързани с употребата на три опасни за пчелите пестицида в ЕС. Смятам, че благодарение на протеста, който организирахме, България гласува против тяхното използване. И заедно с гласуване "против" и от други държави тези пестициди бяха забранени за употреба за две години в ЕС. Беше поставен мораториум върху използването им. Тези две заповеди, издадени от директора на БАБХ за ограничена и контролирана употреба на два неоникотиноидни продукта за растителна защита, които важат за срок от 120 дни, са в резултат на вратичка в законодателната уредба. В тях е казано, че в малки количества и не във всички области могат да бъдат използвани тогава, когато вредителите надхвърлят определено число. Първоначално ни обясняваха, че тези заповеди важат само за две области, но се оказа, че важат за всички. Европейският мораториум продължава да важи, но се използва слабостта на законовата уредба и е дадено разрешение за използването им. Основното, на което ние искаме да наблегнем, е, че тези пестициди не са вредни само за пчелите, те са канцерогенни за хората. Чрез кошера от восъка те постъпват в меда и другите пчелни продукти и отиват в хората. Затова сме категорично против тяхното използване. Сега очакваме ЕК да излезе със становище дали продължава мораториума върху тяхното използване и под каква форма ще бъде забраната.
Би трябвало мораториумът да е изтекъл в края на миналата година за три пестицида. Но в ЕС няма единно становище поради силното влияние на фирмите и натиска от ползвателите на земеделските земи. Те искат разрешение за тяхното използване. Заради това и заради факта, че все още не е излязло решението на ЕК, ние смятаме, че мораториумът не е вдигнат и той продължава до новото решение.
- Стана ясно, че се предлага сформирането на работна група между БАБХ и пчеларите за наблюдението при използването на тези два пестицида.
- Ако ни поканят, ще участваме в работна група. По време на протеста миналата седмица ние бяхме приети в МЗХ, там имаше експерти от различни области, включително и от БАБХ, и бяхме уведомени, че макар да има и други заявки за издаване на заповеди, те няма да ги издадат. Получихме уверение, че тази година няма да се използват тези никотиноиди за целите, за които баха издадени двете заповеди. Иначе по отношение на работните групи се съмнявам, че ще произтече нещо от тях, защото това трябва да стане със сериозни наблюдения. Необходима е сериозна изследователска работа. Смятам, че това е само замазване на очите и е само за успокоение на пчеларите.
- Как се промени през миналата година броят на пчелните семейства и на пчеларите в страната?
- По данни на агростатистиката има завишение на пчелните семейства. Данните до октомври 2015 г., а окончателните ще излязат през май тази година, показват, че пчелните семейства са малко над 747 хил. Като извадим това, че има интерес от страна на млади пчелари, свързани с програмите, отказът от използването на тези пестициди доведе до стабилизиране на пчелните колонии. Повишението на броя на пчелните семейства от около 8-9% е в резултат на това, че през последните две години не се използваха пестициди. А броят на пчеларите намалява и в момента е малко над 17 хил. Имам предвид регистрираните като животновъдни обекти. Има различни регистрации. А пчеларите, регистрирани като земеделски стопани, са по-малко от една трета - около 5 хил. Това е другият голям проблем, че само те имат право да участват в програмите. А тези с регистрацията на пчелините не могат да кандидатстват.
- Не е ли през годините подпомагането за пчеларите много малко, те сякаш са изтикани в ъгъла?
- Това е точно така, защото единствено пчеларството не е включено в програмата на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2013-2020 година. За 7 години този сектор беше лишен от директни плащания, каквито получават всички други производители. Заедно сме със зайцевъдите и коневъдите. Пчеларството винаги е натикано на края на веригата, а то е най-важното. Не го казвам, защото съм пристрастен, а защото годишния принос от опрашването на пчелите се оценява на около 1,5-2 млрд. лв. Това е невидимият принос на пчелите и пчеларите, които ги отглеждат. Но срещу това ние не получаваме нищо, за нас няма директни плащания. Затова през февруари по време на пчеларското изложение в Плевен, където бяха министър Десислава Танева и евродепутатът Мария Габриел, поставих въпроса за директните доплащания, но ми беше отговорено, че засега нищо не се прави в това отношение. Въпросът ми беше: какво правят Европейският парламент, Комисията по земеделие и развитие на селските райони, Съветът на министрите по земеделие - т.е. триумвиратът, за това през 2020 г., когато ще настъпи новият програмен период, пчеларството да бъде включено в програмата и да имаме директни плащания. Протестът ни през миналата седмица беше основан на двете заповеди за пестицидите, но ние представихме декларация с 12 искания. Едно от тях е за пълна забрана за използването на пестициди в земеделието. Но сред другите 11 е и настояването за включване на пчеларството в новата ОСП за периода 2020-2027 г. На срещата в МЗХ по този въпрос се оказаха напълно неподготвени, нищо не знаеха, нямаше инициатива от тяхна страна. Затова пчеларите инициирахме да поставим искане до правителството да сформира комисия или работна група, която да започне да работи по този въпрос. За предишния програмен период съм участвал в международни срещи, конференции по този въпрос, имаше обещания, че пчеларството ще бъде включено в подпомагането, но това не стана. Затова смятам, че макар да е все още рано, трябва именно отрано да започнем да лобираме, да проглушим ушите на отговорните фактори, за да се сетят най-после за пчеларството.
- Каква беше за пчеларите миналогодишната реколта и на какви цени се изкупува от производителите?
- Произведеното количество е малко над 10 хил. тона по данни към октомври 2015 г. Обикновено две трети, а понякога и повече от произведения у нас мед се изнася в чужбина, особено в страните от ЕС. Останалата под една трета е за вътрешно потребление - за хранителната индустрия, остава и при пчеларите за изхранването на пчелите и т.н. Проблемът с изкупните цени на меда остава. Те са обидно ниски за пчеларите. Защото при цена от 4-5 лв. за килограм мед на едро търговците го продават на около 10 лв. Това е двойно по-скъпо. Докато пчеларите продават почти на себестойност. Така ниските цени, по които се изкупува медът, не позволяват на пчеларите да правят реинвестиции. Ако пък искаме директно да изнасяме в чужбина, ни предлагат да го купуват на нашите цени, а не по цените на едро в техните страни. Когато обаче има дефицит или годината е неблагоприятна, както беше в началото на 2015 г., търговците вдигнаха цената до 5-5,50 лв. на килограм. Веднага след това обаче я смъкнаха. Сега е 4,30-4,50 лв. за килограм.
- Вярно ли е, че чужди, да ги наречем предприемачи, изкупуват български мед, преопаковат го, но после върху етикета не пише, че това е българско производство?
- Това е вярно. Нещо повече - в страните, които изкупуват наш мед, включително в Германия, която е най-големият изкупвач на пчелен мед в света, упражняват реекспорт, а с количествата български мед, които им остават, подобряват качеството на по-нискокачествения мед от Китай и Аржентина например. Това е така, защото нашият мед има изключителни свойства благодарение на природата, която имаме.
 - Пчеларите поискаха обезщетения при масов мор и отравяния, както и освобождаване от данъци.
 - Ние искаме да имаме обезщетения при масов мор, но те не могат да бъдат дадени от държавата. Те трябва да бъдат издействани по съдебен път. В тази връзка повдигнахме въпроса за акредитирана лаборатория, която да издава протоколи, които да послужат пред съда. За да можем например да докажем от какво вещество, от какъв препарат са загинали пчелите. Оказа се, че има такава лаборатория в Тракийския университет и тя е в процес на акредитация. А колкото до другото ни искане, то е данъкът за пчеларите да отпадне, защото единствено ние не подлежим на директни плащания. Беше отговорено обаче да се обърнем към финансовия министър Владислав Горанов.
- Имат ли пчеларите някакви претенции към законопроекта за браншовите организации в земеделието?
- Това беше и едно от исканията ни: създайте закон за браншовите организации, приемлив за всички пчелари. Преди години имаше такъв внесен закон, но не знам дали той мина дори на първо четене. В него се изискваше всички пчелари да бъдат земеделски производители, което е абсурдно. Нас ни касае най-вече въпросът с представителната организация, която ще представя пчеларите пред държавата в лицето на МЗХ, както и този за организацията на производителите. Ще имаме становище по този проектозакон.
- Ако исканията и предложенията на пчеларите не стигнат до ушите на управляващите и те не се съобразят с тях, готови ли сте и на други протести?
- Готови сме. И по време на протеста миналата седмица казах, че той е четвърти пореден за пчеларите и в него освен Съюза на пчеларите в България участваше и Обединеният български пчеларски съюз. Единствено протестът ни, свързан с ОСП, нямаше успех, всички други завършиха с постигане на наши цели. Протестите ни винаги са мирни, а последният бих нарекъл искане, предложение от наша страна за подпомагане на МЗХ в сектор "Пчеларство" заради тяхната неадекватна политика в тази област. Искаме да им помогнем, защото в МЗХ няма специалисти пчелари, въпреки че участваме в различни работни групи, но те ни използват тогава, когато е необходимо. Искаме и да бъде създаден консултативен съвет по пчеларство.