Пропуснах медали, ще ги гоня в Пьонгчанг

ВЛАДИМИР ИЛИЕВ е роден на 17 март 1987 г. в Троян. Национален състезател по биатлон от 2004 г. Завършил е НСА "В. Левски", треньорски факултет, през 2015 г. и продължава магистратура там. Участник на 2 олимпиади (Ванкувър 2010 и Сочи 2014), 7 световни и 8 европейски първенства. Той е първият българин, участвал в масов старт на световно първенство в Контиолахти, Финландия 2015, когато се класира 6-и на 12,5 км преследване и 8-и в спринта на 10 км. Световен шампион на летен биатлон от Кейле Градице, Румъния, 2015 г. Многократен държавен шампион и носител на Купа "България". Бронзов медалист от европейските първенства в Отепаа, Естония, 2015 (на 20 км индивидуално) и в Тюмен 2016 (на 15 км масов старт). Завършва 25-и в крайното класиране за Световната купа през 2015 г. и 38-и през 2016 г.

 "Добре е и частни фирми да помагат на спорта, а не да чакаме само от държавата"


- Г-н Илиев, как оценявате сезона си в биатлона?
- Малко съм раздвоен в оценката си. Спечелих медал на европейското първенство в Тюмен, но изпуснах поне още 1-2 пак там. Разочарован съм обаче, защото останах без медал и на световното, както и през м.г. Изпуснах го заради един пропуск при последната стрелба. Може да се каже, че неточност само в рамките на някакви 2 милиметра ме лишиха от отличие. Няма как да не съжалявам. Но всичко зависи от мен. Персоналът, който работи за мен, се справи с нещата перфектно. Може би не ми достигна късмет, или подготовката ми не е била достатъчна. Хубавото е, че има какво да се подобрява и се надявам пропуснатото сега да наваксам догодина на световното в Хохфилцен, Австрия, и най-вече на Олимпиадата в Пьонгчанг след 2 години.
- Достатъчни ли са условията, които ви осигурява федерацията за подготовка?
- Федерацията полага доста усилия за първия състав. Повечето неща бяха изпълнени някъде на 95% и резултатите, които постигнахме, говорят за това. Все пак изобщо не можем да се сравняваме с големите нации. Знаем в коя държава сме се родили, къде живеем и коя държава защитаваме. Хубавото е, че се справяме и при тези условия (усмихва се).
- А 5-те процента, които не достигнаха?
- Може би това е недостатъчното финансиране. Пропуснахме един от стартовете за Световната купа в Канада, а оттам и евентуално точките, които можехме да спечелим. Просто бюджетът на федерацията е ограничен. За този кръг средствата за транспорт възлизат на поне два старта в Европа. А заради ските и екипировката свръхбагажът ни е доста и парите за пътуване се удвояват.
- Не получавате ли достатъчно финансова подкрепа от Министерството на спорта?
- Това е въпрос за ръководството на федерацията. Но всеки очаква финансиране. Ясно е, че ако има повече пари, нещата ще се подобряват. Не можем да се сравняваме с развитите страни и в биатлона, като Германия, Русия. Но Русия, където бюджетът на биатлона е в милиони, на световното се класира по-слабо от нас. При нас всеки спонсор е добре дошъл. Надяваме се все повече да има частни фирми, готови да отделят пари за подпомагане на спорта, клубовете и биатлона. Ще е хубаво, защото в тези трудни времена е много трудно да разчитаме само на парите от министерството.
- Започнахте сезона след заболяване, но успяхте бързо да се възстановите...
- След заболяване или контузия винаги има притеснение, несигурност. Обратното - добрите състезания и резултати водят към повишено самочувствие, което е важно за психиката в големите стартове. Но опитен спортист, към които вече отнасям и себе си, само след 1-2 състезания е наясно в каква форма се намира и знае, че може да се бори с лидерите. Така се получи и при мен. След заболяването имах добър лагер, на него направих това, което беше необходимо, дори го преизпълних, и на европейското в Тюмен се чувствах много добре. Въпросът беше не за бягането, а за стрелбата. Тя се получи последния ден и взех заслужен медал.
- Какво бихте подобрили за следващия сезон?
- Много неща трябва да се подобряват, ако искаме да бъдем равностойни на най-добрите. В предишния сезон имах лек спад в процента при стрелбата. Надявам се да си го възвърна. Ако съм здрав, най-вече ски формата да ми бъде същата, а защо не и по-добра, смятам, че мога да имам още по-добри класирания.
- От право или легнало положение е спадът при стрелбата?
- Като цяло и в двете направления имам резерви. При "правата" стрелба е малко по-сложно, но и от двете положения отбелязах малък спад. Радващото е, че на важните състезания бях наистина във форма, не само бегова. И стрелковата форма също ми се получи в почти всички състезания, и то в най-важните моменти.
- Какво ви предстои като почивка и колко лагери на сняг са необходими за успешните стартове от следващата зима?
- Ще покарам малко алпийски ски - 10-15 дни, както в края на всеки сезон. После ми предстоят малко ангажименти в НСА "В. Левски". Там завършвам магистратура "Управление на високото спортно майсторство". След това ще се прибера вкъщи, в Троян, и ще се подготвям сам до първия лагер. След това всичко започва отначало. Доколкото знам плановете за подготовка, поне два пъти ще сме на сняг през лятото, за да не се губят беговите навици. Но това го правим всяка година. Важното е преди сезона да сме на сняг. Смятам да работя върху слабостите, които съм допускал, и да започна още по-силно сезона, което ще ми даде възможности за по-добри резултати.
- На какво отдавате спада в стрелбата?
- Който следи биатлон и е наясно с нещата, знае, че нашият спорт съчетава две коренно различни дисциплини - ски бягане и стрелба. Бързината на пистата ускорява пулса и дишането, а това възпрепятства спокойствието за точните изстрели. Успешното съчетание е по възможностите само на двама-трима състезатели в света. Единият е носителят на Световната купа и многократен световен шампион Мартен Фуркад, а другият - легендарният норвежец Оле Ейнар Бьорндален. Когато се доближиш в нивото на бягане до най-добрите, идва сложният момент да успееш и на стрелбището да не трепнеш за миг и да си безпогрешен. Напрежението е изключително, но през сезоните, когато успявам да се доближавам до лидерите, знам, че във всеки старт, ако стрелбата ми се получи, мога да взема медал. Това тежи на психиката, а и в доста моменти разликата между улучената мишена и пропуснатата е милиметри. Затова още през лятната подготовка ще наблегна на стрелбата. Явно миналото лято концентрацията не е била достатъчна. Но затова е и сезонът - да направиш анализ и да се изчистят грешките.
- Случва ли се, когато влизате на стадиона за стрелба, да ви мине през ума, че имате шанс за медал при точни изстрели?
- Тогава няма много време за мислене, повече при бягането остава време да анализираш ситуацията. На рубежа трябва да правиш това, за което си излязъл. Не всеки път се получава. Доста сложен е пълният синхрон. В нашия спорт най-сложното е да успееш перфектно да съчетаеш бягането и стрелбата.  
- В миналото ли са конфликтите ви с Красимир Анев?
- Който ме познава, знае, че не съм конфликтна личност. Никога не съм имал конфликт с Краси Анев. Имало е търкания, но с никого не съм се карал. Казал съм го и м.г. - всеки е добре дошъл, нямам нищо против никого в отбора. Всичко е нормално. 
- Отскоро пак се заговори за допинга и специално за мелдония, с който хващат предимно спортисти от страните от бившия Източен блок.  Застрашени ли сме, след като изгърмяха много руснаци, включително и биатлонисти?
- Темата за допинга е доста сериозна. Радвам се, че вече често ме викат на допинг проби след състезания, когато проверяват най-добрите. Отивам с усмивка на тестовете, защото съм спокоен, че такива неща е изключено да ми се случат. Разбира се, всеки прави грешки, но провалите зависят в голяма степен от лекарските екипи. Те трябва да бъдат най-информирани за медикаментите, които употребяват топ спортистите.
Малко странно е точно руските спортни лекари да не са били информирани, но е факт, че големият процент от далите положителни проби за мелдоний са руснаци. Поинтересувах се от този препарат, след като започнаха спортисти "да гърмят" с него. Той не е нищо особено и не подобрява чак толкова спортната форма и резултатите, но стават такива грешки. Ние работим в съвсем друга посока. Гледаме да изчистваме нашите проблеми и тези неща са далеч от нас.
- А смятате ли след края на активната състезателна дейност да се занимавате с треньорство?
- Честно казано, карам магистратурата малко по инерция, но такива са условията в България. Не мога да запиша някой сериозен университет, след като ме няма тук девет месеца в годината. Не мисля още за отказване, камо ли за треньорска дейност. Засега мислите ми са насочени към световното първенство през 2017 г. и към Олимпиадата в Пьонгчанг 2018. Никой не може да каже в момента как ще се обърне животът след това.