Употребената Надежда

На 11 март, десетина дни преди в руския град Ростов на Дон да бъде огласена присъдата срещу украинската военнослужеща Надежда Савченко, администрацията на фейсбук блокира профила на известната, родена в Киев руска поетеса Юнна Мориц. Връзката между двете събития е пряка, защото Мориц в разгара на кампанията по избелването на подсъдимата за съучастие в убийство на двама руски журналисти Савченко публикува в социалната мрежа есе, озаглавено "Убитите не могат да обявят гладна стачка". Мориц говори за прословутите гладни стачки на Савченко, които после се оказаха не съвсем гладни и не съвсем стачки, по признанията на адвокатите й. Та "вината" на поетесата пред фейсбук май е за следните редове: "Убитите по данните на Савченко руски журналисти (Надежда е била артилерийски коректировчик в доброволческия батальон "Айдар" през 2014 г. - б.а.) не могат да обявят гладна стачка и да организират събиране на подписи с искането да бъдат освободени заради убийство." Или може би за тези редове: "За тази русофобска политика (на Америка - б.а.) аз не съм свой човек, но аз съм свой човек там, където невинните са беззащитни, аз поставям подписа си в защита на Олес Бузина (писател убит от украински фашисти - б.а.), в защита на несъгласните с Майдана, в защита на изгорените живи в Одеса, в защита на мирните граждани на Донбас, убити, докато са отивали за хляб и лекарства за децата си, седящи в мазетата, по които стрелят нежни, героични, изпълняващи дълга си европейски украинци, които дават на учениците си компот с марката "Кръв от руски младенци"." Разбира се, след подобни блъскащи като таран по черепа редове е направо грехота да не блокираш достъпа на поетесата до най-популярната социална мрежа и хилядите й почитатели, вероятно защото някой е докладвал, че думите й са екстремистки, може би.
Впрочем делото на Надежда Савченко отдавна се превърна в предмет на междудържавна политика, като както самият процес, така и "главната героиня" обрастват с все повече идеологизиран налеп.

В Киев отчаяно имат нужда от герои

които да покажат на изтощеното от гражданския конфликт и икономическата криза общество. Но както се оказа - каквато властта, такива и героите й. Президентът Петро Порошенко например твърди, че осъдената на 22 март на 22 години затвор Надежда Савченко е "символ на несъкрушимостта на украинския дух и героизъм, символ на това как трябва да се защитава и обича Украйна". Това е каноничният облик на Савченко за пред света. В същото време украинският политолог Михаил Павлив казва следното за нея и евентуалното й завръщане в Украйна: "Надежда Савченко е конник на Апокалипсиса, а името на този Апокалипсис е фрустрация на украинския народ. Защото, когато тя се върне тук - това ще бъде такова разочарование, когато всички видят тази "икона". Завръщането й ще бъде поредният случай на разочарование на народа от тези възпети и прегрети от нашите медии икони."
Биографията на жената, за която става дума, бе разкостена и от украинските, и от руските медии до най-малките подробности, като някои от тях са, меко казано, смущаващи. Родената през 1981 г. Савченко след завършване на средното си образование, по нейните думи, е приета да учи журналистика в Киевския национален университет, но след първата година напуска вуза и се записва в армията като наемен войник в 95-а аеромобилна бригада. По собствения й разказ, за да се докажела пред мъжете, тичала 15 километра в снега с пълна бойно екипировка, плюс тежък гранатомет СПГ-9, който се пренася от трима души, на рамото. Тази случка, която е откровена измишльотина, не смущава обаче медиите, които всеки път я цитират, за да покажат какво чудо на природата е Савченко. По нейните думи след тази демонстрация: "Повече въпроси не ми задаваха. Там престанаха да ме смятат за жена!"
Вероятно Надежда не се е чувствала комфортно в женската си кожа, защото по-късно, когато заминава през 2004 г. за Ирак в състава на украинския контингент, има нов скандал с нейно участие. Твърди се, че заради поздравления за Международния ден на жената 8 март Савченко побесняла, напуснала лагера на частта си и по-късно била върната от американска военна полиция. Заради това била предсрочно върната в Украйна, твърди известният представител на украинското доброволческо движение Константин Мамай. Той разказва още, че скандалите със Савченко продължили веднага след завръщането от Ирак. На летището в град Николаев началникът на областната администрация Алексей Гаркуша й връчил букет рози, с които тя мигом го ударила през лицето с думите: "Ти си твар, а аз съм войник". По-късно, когато пристигнали в поделението, отказвала демонстративно да се къпе в женското отделение на банята във военната част. Мамай нарича Савченко в свой пост във фейсбук:

"психически неуравновесен човек"

Мамай не е единствен в тази оценка за психиката на "Героя на Украйна". В украинските медии например цитираха нейни съкурсници от Харковското висше авиационно училище, които я наричат "неуправляема адреналинова наркоманка с параноидални наклонности". В това училище Надежда Савченко попада след Ирак, според местните медии с личната протекция на бившия министър на отбраната Анатолий Гриценко, което не попречва на ръководството на вуза два пъти да я отстранява с формулировката: "непригодна за полети като летец". Висшето покровителство все пак си казва думата и Савченко завършва вуза през 2009 г., но не като пилот, а като щурман на хеликоптер Ми-24, макар че първоначално се е обучавала за навигатор на бомбардировач Су-24.
С началото на Майдана Савченко, която междувременно е успяла и да стане тв звезда в предаване за екстрасенси, отива в Киев, като фактически напуска военната си част. С началото на гражданската война в Източна Украйна тя формално подава рапорт за преместване в пехотна част, но реално самоволно отива в редовете на доброволческия батальон "Айдар". По-късно той се прочу като едно от най-криминалните подразделения на украинската армия, занимаващо се с убийства, мародерство и грабежи. Именно като коректировач на артилерийската стрелба в този батальон Надежда Савченко насочва на 17 юни 2014 г. огъня на минохвъргачната батарея срещу блокпост на луганските опълченци, на който правят своя репортаж журналистите от ВГТРК Игор Корнелюк и Антон Волошин, които загиват при обстрела.
По-късно, по версията на руската страна, Савченко преминава нелегално руско-украинската граница и е задържана във Воронежка област. По версията на Надежда тя е отвлечена от Украйна от въоръжени мъже. Следва процесът, по време на който Савченко получи орден "Герой на Украйна", стана депутат от партията "Баткившчина", депутат в ПАСЕ, майка й вдигна скандал на кмета на Киев, че й дава земя край Киев, а не в самата столица, освен това Наденка заслужавала участъка да е край езеро и кметът Кличко отстъпи, разбира се, и сега маман и двете й дъщери ще станат столичанки. Освен това се разкри каква е тайната на непрекъснатите гладни стачки на Савченко, защото вече и на най-чугунените украински патриоти им стана интересно как Надежда гладува цяла година, пък е още жива. Оказа се, че тя отказва храната на руския следствен арест, но си хапва това, което й носят от Украйна, освен това адвокатът й Николай Полозов съобщи ей така между другото, че символът на Украйна получава специални течни витаминизирани смеси с аминокиселини, които употребявала по време на т.нар. гладувания. Пък и като й гледаш снимките от последните две години, виждаш доста здрава физически жена, дори мъжествено изглеждаща, така да се каже, а не ходещ скелет. Обаче глупостите с гладуванията продължават и в момента, защото нуждите на антируската пропаганда го налагат и ако драматизмът изчезне, скоро хората ще спрат да се интересуват от тази украинска "икона".
Украинските граждани чуха в съдебната зала и показанията на свещеник Владимир Марецки, който е бил пленник на батальона "Айдар" и който разказа как Савченко е гасила цигари в очите на пленниците и ги е удряла по гениталиите, и е предлагала да бъдат продадени за органи. Някой ще каже "руска пропаганда". Добре, но същото вече в Украйна свещеникът е разказал и пред бившия кмет на Ужгород Сергей Ратушняк, което той сподели в социалните мрежи.
Надежда Савченко

не е украинската Жан д'Арк

както я рисуват местните медии. Тя обаче действително е символ на съвременна Украйна. Психологически нестабилна, отричаща същността си, жестока, а и простовата, като гледаме поведението й в съдебната зала. На неин гръб трупат дивиденти политици, но и самата тя извлича такива, да не забравяме историята с майка й. Семейството едва ли някога щеше да има такива материални придобивки, ако дъщерята Надежда бе по-адекватна.
Сега много се говори как тя ще бъде разменена за двама руски граждани - Александър Александров и Евгений Ерофеев, които бяха заловени в Донбас с оръжие в ръка от украинските военни. Но това са празни приказки, според известния адвокат Татяна Монтян. По нейните думи Александров и Ерофеев дори не са осъдени още, за да бъдат разменени за Савченко, а освен това руската страна иска украинската да признае присъдата срещу Надежда, което пък е неприемливо за Киев. "От друга страна, аз съм сигурна, че тук никой няма нужда от Савченко", добавя за РИА "Новости Украйна" известният адвокат. С нея са съгласни и други наблюдатели на киевския политически паноптикум. В крайна сметка от гледна точка на пропагандата Савченко носи полза на Киев само в един случай - ако умре по някаква причина в руски затвор. Така тя се превръща в символ-знаме, още повече, че ще е изчерпала и лимита си от глупости. Дори да остане да излежава всичките 20 години затвор, пиар кампанията около нея не може да продължава вечно. А най-страшно за режима в Украйна е ако неуравновесената особа се завърне у дома и се заеме с политическа дейност. За това говори политологът Павлив. Облечената във власт Савченко може да изиграе ролята на детонатор за лесно възбудимата украинска публика, пред която тя с усилията на безотговорните медии бе представена като светица. Ако и когато украинците разберат, че властта за пореден път ги е манипулирала, пробутвайки им менте вместо истински герой, то тогава разочарованието може да има далеко отиващи последици за политическите настроения на обикновените украинци.
Докато обаче редовите граждани бяха занимавани със сияещия и ухаещ на миро образ на Надежда Савченко, която страда и вечно е на ръба на смъртта от глад в руския затвор, в кандидатстващата за Европа Украйна бе извършено

поредното политическо убийство

Адвокатът на арестувания руснак Александър Александров Юрий Грабовски бе намерен убит. Познатите на Грабовски казват, че той е бил подлаган на натиск от фашистващите украински националисти, а в социалните мрежи е имало призиви да бъдат убити "заловените окупатори-москали и техният прокремълски защитник евреин". Какво сега излезе, че при "кървавия путински режим" затворничката Наденка в резултат на гладуването направи бицепси като на Серена Уилямс, а в "демократична" Украйна убиват адвокати заради професионалната им дейност, при това по дела, които се представят като свързани.
Колко символично. Колко жалко. Колко страшно. Колко безизходно за бъдещето на Украйна.