Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Август 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

На всеки 3 лева от европрограмите даваме два

Европейските проекти не само гълтат национален ресурс, но и влошават фискалната позиция на страната

Дума

4. Април 2016 , брой: 77   1432   0



Европейските средства у нас съвсем не излизат безплатно на българския данъкоплатец, сочи изследване на ИПИ. Данните от последните години показват, че на всеки получени 3 лева по европейските проекти, националният бюджет добавя 2 лв., което влошава фискалната позиция на страната.
Анализът на ИПИ сочи, че разходите по европейски програми у нас нарастват устойчиво през годините - през 2008 г. са под 1 млрд. лв., през 2010 г. гонят 2 млрд. лв., през 2014 г. вече достигат 4,5 млрд. лв., а през изминалата 2015 г. се раздуват до близо 6,3 млрд. лв. Тези разходи обаче не се финансират само от ЕС, тъй като всяка година държавата прави условно трансфер от националния бюджет към европейските програми. Това на практика е участието на родния данъкоплатец във финансирането на европейските проекти, обясняват от ИПИ.
В периода 2008-2010 г. националният трансфер е бил в рамките на около 500 млн. лв. на година, през 2011-2012 г. вече гони близо 1 млрд. лв. на година, а през 2015 г. поставя абсолютен рекорд с около 2,5 млрд. лева.
В два случая националните трансфери към европейските средства отчетливо са нараствали - това са 2011 и 2015 г., като и в двата случая националните трансфери са достигали около 40% от всички разходи по европейските програми. Казано с други думи, към всеки 3 лева, които са били получени у нас от европейските данъкоплатци през 2011 и 2015 г., държавния бюджет е добавял по 2 лева народни пари. Така от тези близо 6,3 млрд. лв., похарчени по европейски програми през миналата година, 2,5 млрд. лв. са били от джоба на българския данъкоплатец. Видно е, че схващането за "безплатните" европейски програми е дълбоко погрешно. Реализирането на един или друг безсмислен проект само и само за да се напомпа усвояването неизбежно води и до прахосването на национален ресурс.
Интересен е и ефектът на европейските програми върху структурата на бюджетните разходи у нас. Огромната част от разходвания ресурс по европейски програми има характер на "капиталови" разходи и на практика постепенно измества чисто националните публични инвестиции. През 2008 г. например националните публични капиталови разходи са били близо 3,8 млрд. лв., докато капиталовите разходи по европейските програми са били едва 500 млн. лв. През 2015 г. капиталовите разходи по националния бюджет са се свили до 1,6 млрд. лв., докато капиталовите разходи по европейските програми надвишават 5,2 млрд. лева.
Промяната в структурата на публичните финанси показва, че европейските програми не са просто някаква добавка към бюджета, а имат безспорен изместващ характер и в момента публичните капиталови разходи са силно зависими от европейските програми. Това още повече засилва тежестта на всеки безсмислен европейски проект - всеки такъв гълта и сериозен национален ресурс и съответно вкарва дефицит, а в същото време най-вероятно е изтласкал някакъв друг национален капиталов разход, който може и да е по-нужен. Безсмислеността на усвояването се подсилва от това, че се облагодетелстват близките до властта, заключват от ИПИ.

 

 

Спорт

  • Димитров се завръща на девето място в световната ранглиста
    21. Август 2017 162
    137
    0

    Григор Димитров (№11 в света) излезе в битка за най-голямата титла в кариерата си. През нощта българинът игра на финала на "Мастърс" 1000 турнира в Синсинати срещу Ник Кириос (Авл, №23). Той беше 12-и в кариерата му и трети за сезона. Хасковлията преследва седмия си трофей след тези в Стокхолм 2013 г., в Акапулко, Букурещ и "Куинс...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"