Таен служител в таен супер

Таен служител в тайна търговска верига в неясен град най-сетне върна изначалния облик на синдикатите - борци за спазване на трудовите и социалните права на работещите. Откри, че работещите там много бачкат, а накрая им плащат... 14 лева. А в едно демократично общество, за каквото се брои нашето, държавата и бизнесът трябва да треперят от профсъюзите, не от работодателя.
Ако синдикатите бяха застанали преди дни зад лекарите, може би здравните власти щяха поне за малко да спрат да се гаврят и с белите престилки, и с пациентите. Защото, ако чорбаджиите в страната ни са усетили на гърба си синдикалния юмрук, едва ли при обещани 800 и 1225 лв. бруто щяха да си позволят да платят на работника в края на периода 14 лева. И никой нямаше да разсъждава кой е "вкарал" в страната лошите практики. И ако чорбаджиите (български или чужди) в страната ни имат поне малко респект от синдикалното правосъдие, работниците едва ли толкова много ще ги е страх да съобщават за нарушените си трудови и социални права в съответните институции, докато са на работа, а не след като са напуснали.
Все пак тайният служител е добро начало. Остава да научим и коя е тайната търговска верига, а не да се пази търговският й имидж - това е работа на бизнеса. За да може съответните институции да влязат в ролята си, да наложат съответните санкции. И за да може най-сетне българинът да се почувства по-малко застрашен на работното си място, повече уважаван от работодателя си, по-сигурен в трудовите си права. Защото ще чувства защитата на синдиката си.