Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Общество

Мнение

И Турция пренаписва историята в училище

Зорница Илиева

7. Април 2016 , брой: 80   531   0



   Когато в "Шпигел" използват думи като "Дивият човек на Босфора" за Ердоган; когато президентът Обама, макар и склонил след дълги увъртания за среща с него във Вашингтон, намира за необходимо да изрази неудовлетворение от редица недемократични действия на турското правителство - като натиск върху медиите, съдебно преследване на журналисти, които критикуват управлението или битките срещу кюрдите в Югоизточна Турция; когато израелски политици изнасят пред световното обществено мнение факти за пряката финансова връзка между турските власти и "Ислямска държава" и т.н. - това не може да означава нищо друго, освен че мярката в Анкара не е преценена правилно. В Брюксел сигурно доста по-късно са осъзнали словата на премиера Давутоглу, казани на 18 март, когато кюрди протестираха пред сградата, където се водеха преговорите с ЕС. А той в пряк текст съобщи на европейските лидери, дни преди терористичната атака в столицата на Белгия, че "няма причина бомба, избухнала в Анкара, да не избухне в Брюксел, където се дава шанс кюрди да правят представление. Очевидната мисловна недостатъчност на ЕС е като танцуване в минно поле и това има неизбежен край."
Това, че е поканила змия в пазвата си и тя може да я ухапе всеки момент, Европа вече го осъзнава. Осъзнават го гражданите й. Но официален Брюксел едва ли си дава сметка, че освен миграционни потоци, в страната на Ердоган текат и други процеси, които наистина могат да имат трайни последици. И то не само за Европа. Намират се например турски наблюдатели, които информират, че са готови и предстои да бъдат одобрени новите програми на турското Министерство на образованието за уроците по история в средното училище (от ІХ до ХІІ клас) и че историята е почти пренаписана изцяло. Вече по никакъв начин не се споменават т.нар. Освободителна война и Мустафа Ататюрк. "Бие на очи", казват в някои турски медии, че името на великия Ататюрк не е посочено сред важните исторически личности. Неговите идеи не се споменават в уроците за Първата световна война, когато е сложен край на империите. Вместо това в програмите е залегнала тезата, че са реализирани "западни реформи, извършени по принуда на християнския западен свят". Изреждат се войните, които са водили "новоосманската армия" и турските въоръжени сили в периода на републиката (войните с Русия 1774-1878, битката на османлиите с М. Али паша, османско-гръцката война от 1897 г., Балканската война, Първата световна война, корейската война и кипърската операция), но не се споменава освободителната, водена от Ататюрк.
Изненада е и фактът, че в новата програма са изоставени естествените науки, а се възхваляват метафизиката, шериатът и традиционните османски познания. Отрича се застоят по време на Османската империя и се посочва, че в първите 10 години от управлението на Републиката се бележат успехи благодарение на оставеното наследство от империята. По този начин не само се защитават идеите на османската империя и ислямската държава, но се възхвалява управлението на държавата съгласно религиозните закони. Поне така смятат турски анализатори. Уроците за ХІ клас предвиждат изучаване на "Османската цивилизация", където се разглеждат въпроси за държавната организация съобразно религията и религиозните източници, като се набляга на ролята на текетата (обител на дервиши) и медресетата (мюсюлмански духовни училища) по времето на Османската империя.
Пренаписана е и най-новата история. Внушава се, че политиките, които са се водили до времето на Мендерес (премиер, свален от власт през 1960 г.), които са имали в основата си подкрепа за земеделието и националната промишленост, са довели икономическата криза в Турция. В същото време възхвалите на НАТО и приятелските отношения със САЩ са изведени на преден план. Турското участие в корейската война е обявено за "полезно сътрудничество", а инвестициите в армията и операцията в Кипър са имали своето значение, дори и при отрицателно въздействие върху икономиката.
    Интересно какво можем за кажем у нас по този въпрос, след като беше допуснато в проектите за нови учебни програми да се говори за "съжителството", когато християни и турци са си живели едва ли не като братя по време на турското робство? Дали е било само буря в чаша вода, в крайна сметка ще се разбере. Но какво означава историята да се прекроява винаги, когато дадени партии и идеи налагат внушения и манипулации с цел зомбиране на обществото чрез училището и религията? "Образователните" процеси в Турция показват ясно как историята се използва за налагането на доктрината на "меката сила". Образованието и религията стават новото оръжие за завоюване на пространство. Естествено, трудно се признава в една бивша империя, че си дошъл на тази територия на кон и си донесъл разрушения, чиито останки днес са исторически ценности, но върху които се вее турското знаме. Проблемът е виждаме ли какво се случва реално? Правим ли ние усилия да съхраним своята история така, че да не ни я пренаписва друг? Мераклии дал Господ.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"