Бой по държавността

Докато уважаван пребит лекар бере душа в болница, роми нападнаха поредния екип на Бърза помощ във Варна. Това са само два случая на посегателство върху хора с бели престилки от последно време, а за две години нападенията са 372. Едва четирима българи са осъдени за това, сочат данни на МЗ. Министър Москов си скубе косите: това не може да бъде, това не може да се случи в никоя друга държава! Може, д-р Москов, в нашата може.
Ако французин или германец направи нещо подобно, няма да му се размине ни на йота. И ще си плати скъпо и прескъпо цената на извършеното. Докато при нас ромите ще се вдигнат на протест и ще им се размине. Парадоксът е, че хора, които не плащат за здраве, заплашват с бунт. Същите, които бият, минават метър като в градския транспорт - контрольорите в повечето случаи не ги закачат, че знаят ли какво ще стане...
Точно това е липсата на държавност. За несоциализираните у нас, да ги наречем меко, групи, не се знае от днес. Кой да се справи с тях, ако не държавата? Със своите закони за всички, със своите поделения според случая, със своята социална политика и изискванията за сигурност.
Да не би ромите да живеят на изолиран остров, да не би всички да трябва да ги галим с перце? Защото Европа щяла да ни отреже едни пари, да ни посочи с пръст за посегателство върху правата им. И да ревнат с цяло гърло едни правозащитници и радетели за интегрирането на този етнос по нашите земи. За целта се отделят и пари, незнайно колко и за кого, само и само да си държим мургавите съграждани в България и да си ги интегрираме. За наша сметка.
Държавното обвинение сигурно още дълго ще мълчи. Докато лекарите бягат в чужбина вече и заради опасност за живота им.