Искам много квоти за Рио и медали там

34-годишният Жоел Еухенио Солер Арате е първият кубинец, който води националния ни отбор по бокс за мъже. Боксирал се е с прочутите си сънародници Ян Бартелеми, олимпийски шампион в Атина 2004, и Гилермо Ригондо, двукратен олимпийски шампион от Игрите в Сидни 2000 и Атина 2004. Тренира активно до 18-годишна възраст, след това 6 години изучава спорт - минава през гимназията за таланти, а после завършва и спортния университет в Хавана. Пет години работи в екипа на националния отбор като зам.-директор по техническата подготовка. От една година Арате е у нас със съпругата си Таня, която е българка. От брака си двамата имат дъщеря на 2 години. От началото на 2016 г. е старши треньор на националния отбор по бокс. Кубинецът отведе 10 боксьори (8 мъже и 2 жени) на европейска олимпийска квалификация в Самсун, Турция, а преди отлитането даде интервю за в. "Дума"


- Г-н Арате, вече сте повече от година в България. Успяхте ли да свикнете?
- Да, дори разбирам почти всичко, което ми говорят, но не мога още да се отпусна да приказвам. Все пак не само аз избрах България, но и тя избра мен. Съпругата ми е българка, имаме дъщеря почти на 2 години. Запознахме се в Куба миналия век, където баща й работеше. Те живееха близо до дома ми, тя беше малко момиче, а аз момче. Баща й продължи да работи в Куба. Знаете, по време на социализма доста български специалисти ни помагаха. Така приятелството ни прерасна в любов. Оженихме се, а като се роди дъщеря ни, решихме да се преместим в България.
- Къде живеете сега?
В квартал "Надежда", но там е семейството ми, а аз съм постоянно на лагери или на турнири с боксьорите. Малко време ми остава за семейството, за съжаление.
- С какво свикнахте най-трудно в България?
- Със студа. Но пък бях много добре посрещнат от хората тук, изключително гостоприемни са, топли. Тук намирам и приликите с нашия народ. Приятелите на съпругата ми са вече и мои приятели. Чувствам се добре. България вече стана страната на моето семейство.
- Какви отношения поддържате със съседите, с обикновените българи?
- Българите са много дружелюбни, сърдечни хора, като нас, кубинците, са. Нямам проблеми в общуването. Но пак казвам, малко време ми остава за съседите, дори когато съм в София. Целият ми ден преминава в тренировки и вечерите обичам да посветя на семейството ми и на малката ми дъщеричка. В началото при идването ми в България, започнах да помагам на боксьорите в "Локомотив". Стадионът, където те тренират, е наблизо до дома ми. Все пак това е моята професия. Не можех да седя без работа. Така разбраха за мен, а ръководството на Българската федерация по бокс в лицето на президента Красимир Инински ми предложи да работя с националния отбор.
- Вече от няколко месеца работите с отбора. Какви са впечатленията ви? Кои от момчетата и момичетата се доближават до кубинския стил, който се опитвате да въвеждате, и кои от възпитаниците ви очаквате да се боксират на Олимпийските игри в Рио де Жанейро?
- Работя с всички еднакво. Боксът е не само бой на ринга, но съвкупност от техника, тактика, мислене, бързина, издръжливост. Всичките елементи са много важни, затова обръщаме внимание на всички в подготовката. А най-важна е сплавта от тях. Защото трудно се компенсира липсата на който и да е от компонентите. Българските боксьори напреднаха много през тези месеци, но никой не е завършен боксьор още. Много работа сме свършили, но и много ни предстои. Затова работим с екип, в който всеки си знае задълженията и си върши работата. Всички боксьори, които водя в Самсун, са готови да спечелят олимпийски квоти. Ще се радвам да са повече.
- Какъв е регламентът на европейската квалификация в Турция?
- Визи за Рио ще получат призьорите във всяка категория - финалистите и бронзовият медалист. Затова за разлика от останалите турнири, ще се играе мач за третото място и бронзовия медал. Така че отиваме да печелим битки и медали и колкото повече са те, толкова мисията ни ще е по-успешна. Но успехът в дадено състезание зависи от много фактори и специално в спорт като бокса невинаги крайният победител е най-добрият.
- Това ли е единствената квалификация?
Не, при жените визи ще се раздават и на световното първенство през месец май в Астана, Казахстан. За мъжете пък последната възможност е световната квалификация в Баку. Там визи ще получат първите 5 от всяка категория, но пък конкуренцията ще бъде убийствена, защото ще участват боксьори от целия свят. Има отделно и квалификации за професионалистите от Световните серии.
- Куба е всепризната водеща световна сила в бокса. Каква друга подкрепа може да получим от родината ви в областта на бокса?
- След квалификациите предвиждаме да гостуваме в Куба на два много силни турнира. Участието там ще бъде от съществено значение и за аклиматизацията на боксьорите преди Рио - защото климатът в Карибието е същият като в Бразилия - с голяма влажност и високи температури. Освен това в Куба ще участват боксьори от всички латиноамерикански страни, а и не само от тях, а те са носители на най-модерните тенденции в бокса.
- Защо кубинските боксьори са толкова добри, г-н Арате?
- Боксът е един и същ навсякъде. Всичко зависи от конкуренцията - доколко е силна, и от мотивацията на състезателя. Треньорската работа също е много важна и отговорна.
- Какво променихте в тренировките на националите?
- Най-вече ги уча да работят с краката, но не по-малко важна е работата на ръцете и на главата (усмихва се).
- Отдава ли им се лесно да свикват с новите ви изисквания или промените стават бавно?
- Вие, българите танцувате хора, в това число и бързи. Един ден се опитах да танцувам и аз и се изморих бързо. В бокса е същото. Уменията се натрупват, макар че има и генетична предразположеност. Така че щом сте бързи в народните танци, значи може и трябва да са бързи и на ринга.
- Да не би да заведете нашите боксьори на танци?
- В началото, когато започнах да тренирам бокс, ни учеха - ако искате да станете добри боксьори, трябва да започнете да танцувате. Това помага за координацията в движенията с краката, раменете, ръцете, та дори и главата от шията нагоре. Всъщност боксът е изкуство - да нанасяш удари и да избягваш удари. Не случайно за добрите боксьори казват, че просто танцуват на ринга.
- Вече видяхте боксьорите ни на "Странджа" и на турнири в Испания и Албания? Какво още им липсва?
- Трябва да работим повече върху тактиката. Иначе се опитвам да съчетая опита, който имам с кубинския отбор, и системата тук. Всички в отбора имат потенциал. В България има глад за шампиони. За съжаление твърде малко време ни остава до олимпийските игри. Сроковете за спечелване на квоти са суперкратки, но ще направим възможното и невъзможното.
- Как гледате на женския бокс, който в България набира все по-голяма скорост и вече имаме световни и европейски шампионки и медалистки.
- Аз съм израснал в общество, където жените имат същите права, каквито и мъжете. В Куба обаче жените първо влязоха в борбата, а в бокса изобщо няма жени - все още не развиваме това направление. Не зная по какви причини. Но ето вие направихте вече европейска шампионка и за момичета - Еми-Мари Тодорова. Аз също помагах. Важното е, че при вас има интерес към този спорт и че се работи добре - резултатите го показват.

Българите в Самсун:
Тинко Банабаков (49), Даниел Асенов (52), Стефан Иванов (56), Елиан Димитров (60), Симеон Чамов (69), Кристиян Димитров (91) и Петър Белберов (+91); Станимира Петрова (51) и Светлана Каменова (60).