Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Ердоган с игра на много фронтове

Проблемите на президента са вече и в самата му партия

Зорница Илиева

11. Април 2016 , брой: 83   773   0
Снимка
Ердоган беше реформатор - като кмет и премиер той демократизира Турция, направи я по-богата и по-стабилна. А сега като президент той мисли само как да разшири властта си. И разрушава онова, което сам беше изградил

Наскоро "Дойче веле" цитира "ядосания Ердоган", който в отговор на обвинения за посегателство срещу медийната свобода в Турция казва "нека тези, които сега се надпреварват да ни дават уроци по демокрация, първо да погледнат собствения си резил" и добавя, че "в САЩ или в Германия било по-вероятно да вкарат някого в затвора заради обида на президента, отколкото в Турция". "Крадецът вика дръжте крадеца" е не само стара наша поговорка, а и световна практика, често използвана в политиката. Особено напоследък. Президентът Обама не спести на Ердоган изказване като "подходът към медиите може да тласне Турция по един път, който е много обезпокоителен", което "натъжило" турския президент, защото било казано "зад гърба му".
Всъщност неотдавнашната визита на Ердоган в САЩ и дълго продължилите неимоверни усилия на турската дипломация да осигури среща Обама - Ердоган все още е тема за дискусии в турските медии. Оказва се, че на тази среща са се възлагали много надежди и очакванията са били в посока преодоляване на различията. На практика се е получило нещо по-различно. Очакванията на Вашингтон във връзка с Турция са доста повече от това, което се е предвиждало в Анкара. Повечето турски наблюдатели са убедени, че "тази среща постави Турция в положение на молеща страна" и не крият, че "при днешните условия решението на Обама все пак да се срещне с Ердоган не е успех за Турция".
Различията продължават, и то най-вече по отношение на Сирия. Турция е очаквала и настоявала САЩ и Европа да "приемат без разграничения терористичните организации", което явно не е било споделено. Държавният департамент продължава да смята, че има разлика между ПКК (обявена за терористична организация) и PYD (организация на сирийските кюрди), без значение, че някои американски източници наистина споменават, че между тях има връзка. Организациите на сирийските кюрди PYD и YPG са незаменим на този етап съюзник на САЩ, защото воюват по суша срещу "Ислямска държава" и дори могат да се похвалят със сериозни успехи в отнемането на територии (заедно със сирийската армия на Асад), които доскоро са се контролирали от бойците на халифата. Особено след военновъздушната намеса на Русия в Сирия.
На срещата между двамата президенти САЩ са потвърдили, че стоят зад цялостта на Сирия, но по отношение на Ирак темата за цялостта на иракските територии не е била разисквана. Разочарование в турската страна има и поради факта, че няма признаци САЩ да правят постъпки за "облекчаване на товара, който Турция поема" във връзка с бежанските потоци. В допълнение президентът Обама не е проявил разбиране и по отношение на Кипър, както е настоявал Ердоган. Поради всички тези причини турските коментатори правят извода, че посещението на турския лидер в САЩ не е отговорило на очакванията.
Но веднага след завръщането на Ердоган на родна земя в Турция е пристигнала американска делегация, в която има и военни специалисти, и дипломати. "Водят се тайни разговори", казват турски медии, но все пак открехват завесата. Оповестяват, че се обсъжда операция около Менбик (Менбич), Сирия, и нейната цел е да се прочисти района от Азез до Джераблус от "Ислямска държава". Участието на сирийските кюрди с тяхната YPG в тази операция също е била тема за обсъждане на тези разговори. Всъщност тези операции на територията на Сирия са били обсъждани и по време на срещата Ердоган - Байдън, вицепрезидент на САЩ, при посещението във Вашингтон. Байдън е потвърдил, че САЩ стоят зад решението си за териториалната цялост на Сирия и няма да оказват подкрепа на действия за отделяне на сирийски територии, т.е. Вашингтон не мисли в посока кюрдска държава в Северна Сирия. Но руският "Спутник", цитиран в турската преса, е изразил становище, че Ердоган е смекчил позицията на Турция по отношение на "напредването на YPG". Може би информациите, че турски специални части са нахлули на територията на Сирия преди няколко дни в провинция Идлиб, имат връзка с договорките на тези "тайни" срещи в Турция.
Но турските медии задават въпроси, които, разбира се, са в унисон с турските интереси по отношение на ситуацията в Северна Сирия. Те недоумяват защо американците позволяват освободените от "Ислямска държава" територии да се заемат от силите на сирийските кюрди в лицето на PYD. Уж президентът Обама бил посочил Анкара да се настани в Менбич, а силите на PYD били завзели язовир "Тишрин" на р. Ефрат, "шлюзовете били отворени, реката си течала с пълна сила", но територията е под контрола на сирийските кюрди. Не е за вярване, но в Анкара някои журналисти по този повод пишат "грешно ли ще бъде, ако кажем, че там се води турско-американска война?" Както се казва, "интересът клати феса".
Но интересът е в основата и на другия основен дебат в турското общество и медии. А именно приемането на новата конституция, която трябва да гарантира законово разширените правомощия на президента и да превърне държавата в президентска република. Но дебатите са и сред самите управляващи, в тяхната ПСР и вече открито се твърди, че различията в становищата на водещите дейци на управляващата партия стават все повече. Премиерът Давутоглу и на отиване, и на връщане от посещение в Йордания е заявил пред турските журналисти, че е "необходимо добре да бъдат обмислени вътре в партията някои от членовете в конституцията". Продължава да се търси и някаква нова формулировка, след като от конституционните клаузи отпадна определението "турска нация". Вече бе съобщено, че Демирташ, лидер на прокюрдската парламентарно представена ДПН, е заявил във връзка с формулировката "турска нация", че това е формулировка в стил Хитлер. Някои предлагат просто решение - да се премахнат първите членове от конституцията, за да се предотвратят споровете. Нещо като "няма човек, няма проблем". Спори се обаче и дали да има нова конституция, или да се промени настоящата. Редица членове на ПСР и видни юристи са на мнение, че този Меджлис не може да направи нова конституция, докато близки на Ердоган и Давутоглу казват "ще я направим". Смятало се е, че в управляващата ПСР всички стоят зад идеята на Ердоган за нова конституция, но на практика се оказва, че броят на противниците е по-голям, отколкото се е предполагало. Кръговете около Давутоглу не крият вижданията си относно предлаганите нови членове в конституцията и се явяват противници на въвеждането на президентска система в страната. Може би затова и напоследък близките до Ердоган говорят за "вътрешнопартийни предателства".  
Въпросът за "партийното президентство" разделя управляващите и дори се прокрадват становища, че при гласуването в Меджлиса то може и да не бъде прието. Различията между екипите около президента и премиера са толкова сериозни, че се определят като "липса на доверие" между тях. Партийното задкулисие твърди, че често възникват остри спорове, и то не само във връзка с конституцията, но и за избирателната система. С цел постигане на силно управление се предвиждат промени в закона за политическите партии и в избирателния закон. Предлага се провеждане на избори по системата "ограничени райони", което би оставило опозиционните партии извън Меджлиса. Защото няма да имат избрани депутати от такива райони. Друго предложение е за отпадане на системата "Д'Онт", което би позволило да се осигури голяма победа за управляващите и би "изтрило изцяло опозицията", ако се постигнат 49,5 процента. Няма съмнение, че такива промени могат да имат опасни последствия и опозиционните партии в Турция се опитват да се противопоставят на подобни идеи и разработки. Още повече че сред екипа, който подготвя промените в конституцията, е и адвокатът на Кенан Еврен, "лидер на преврата", както е известен в Турция. Мнението на редица членове на ПСР е, че "казваме, че правим конституция за поврат, но сме накарали адвокатът на превратаджия да я направи". А други, като експредседателя на Конституционния съд Бюлент Серин, за промените в конституцията са на мнение, че "сега ПСР се опитва да направи нова система, която ще унищожи хората". Каквито и да се резултатите от дебатите сред турските политици, общество и медии, доколкото са независими, едно е сигурно. Проблемите на Ердоган не са само в областта на външната политика и превръщането в противници на повечето свои съседи, не са и в начина на "извиване ръцете на ЕС" във връзка с миграционните вълни, не са само и в отношенията и битките с ПКК и кюрдите, независимо дали са в страната, в Сирия или в Ирак, но вече и в самата му партия. Без да се акцентира и върху сигналите на светски настроените турски граждани, които трудно преглъщат неприкриваното ислямизиране на страната.
Играта на много фронтове обикновено не само трудно се води, но и често завършва с провал, когато се забравя за мярката и вярата в компромиса като средство за постигане на цели. Дали ще е достатъчен натрупаният политически опит и убеждението, че ислямският фундаментализъм по правило носи успех и решава проблемите, включително в региона на Близкия изток? Явно следва продължение.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"