Възможен ли е по-добър ЕС?

Реална заплаха от тероризъм, огромен мигрантски наплив, икономически и все по-задълбочаващи се социални проблеми, дискредитирани европейски институции, растящ евроскептицизъм и демократичен дефицит - редица кризи раздират днес Европейския съюз. А той демонстрира все по-голямо безсилие да се справи с тях и да осигури на гражданите си безопасен, щастлив и достоен живот. Разделението между страните членки е по-голямо от всякога и бъдещето на европейския проект в този му вид е поставено на карта. Редица експерти и политици дори предричат разпада на Европейския съюз. В разгара на мигрантската криза френският премиер Манюел Валс дори предупреди, че съвсем скоро е възможен неговият край. Съюзът е изпаднал в кома, надеждата за излизане от която е твърде бледа. Процесите, които наблюдаваме на Стария континент, сочат тъкмо това.
Ако и най-мрачните сънища се сбъднат и британците на предстоящия в края на юни референдум кажат "Не" на ЕС, то ефектът на доминото е сигурен. И без друго във все повече страни членки т.нар. радикални, антиевропейски партии, които зоват за връщане към националните държави, не спират да набират популярност. Тези партии са обвинявани в популизъм и предлагане на лесни, но непостижими решения на проблемите. Но дали традиционните политически сили се замислят, че може би в тях е причината за зараждането и съществуването на партии като "Националния фронт" на Марин льо Пен или "Алтернатива за Германия"?
Може би партиите с традиционните етикети не си вършат работата достатъчно ефективно, както заяви президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов на срещата дискусия "Европа на кръстопът - левият план за реформи", чийто домакин бе председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. От София стартира кампанията на европейските социалисти за нова визия за Европа - отговорът на левите на множеството предизвикателства, пред които е изправен днес континентът.
Представянето на плана "Станишев" в България събра трима български премиери, бивши и настоящи министри, лидерите на двата основни синдиката,  депутати от коалицията "БСП-лява България" ръководството на БСП, анализатори, социолози, политолози и представители на медиите. Интерес предизвика присъствието на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Но както изтъкна Станишев, необходим е диалог на широка политическа основа.
Днес Европейският съюз е в екзистенциална криза заради комбинацията от кризи, които го връхлетяха през последните години. Това изтъкна във встъпителното си слово Кристиан Вигенин, който бе модератор на дискусията. Той подчерта, че кризата в отношенията с Русия и мигрантският наплив само са подчертали объркването и неспособността на ЕС да намира бързи и верни решения. "Днес хората са недоволни, даже гневни и имат право на това", заяви Вигенин. По думите му някои хора търсят алтернатива в радикални и екстремистки партии и движения, а други се връщат в миналото в търсене на сигурност. Трети пък искат да съхранят статуквото, надявайки се бурята да премине. Има и друга алтернатива, убеден е Вигенин, и това са хората, които търсят и предлагат решения и идеи за реформи. Да променят Европа и да я върнат към изконните й ценности, са способни компетентни и отговорни лидери, които да посочат пътя напред. Въпросът е дали в Европа има такива и дали българин може да бъде в основата на промяната?
Алтернатива, нова визия за Европа предлагат европейските социалисти и заявяват, че е време за ново лидерство в Европейски съюз. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев е убеден, че нито дясното, нито националрадикалното са алтернатива на сегашното статукво. Зам. генералният секретар на партията Джакомо Филибек също отхвърли радикалните сили, тъй като те предлагат лесни, но невъзможни решения. "Именно те убиват демократичната система, а това е престъпление", категоричен е Филибек.
"Днес Европа е разкъсана от противоречия и разделения. Влиза от криза в криза, без да са намерени решения за предходната. ЕС се носи по течението", посочи Сергей Станишев и подчерта, че липсва визия за бъдещето на Европа. Макар Евросъюзът да е раздиран от множество кризи - икономическа, ГРЕКЗИТ, бежанска криза, БРЕКЗИТ, Сирия, "Ислямска държава", - председателят на ПЕС е убеден, противно на редица прогнози, че той не се разпада. "Променя се. Но се променя отвън, под натиска на събитията", подчерта Станишев. Председателят на ПЕС посочи, че "една епоха си отива, а реалността отваря пътя на нова - опровержение на Фукуяма и неговата победа на либерализма. Неолибералният свят се градеше на т.нар. Вашингтонски консенсус: по-малко държава, либерализация, приватизация, по-малко регулации". По думите му възприемането на националните икономики само до финансова система доведе до казино капитализъм и "наду балоните", които се спукаха през 2008 година. Лидерът на ПЕС е убеден, че си отива епохата на структурираните индустриално-йерархични общества, на териториите, обособени като общности, които си взаимодействат, но всъщност живеят сами по себе си. "Тържеството на неолиберализма през последните 30 години доведе до огромно и опасно неравенство", подчерта Станишев.
Лидерът на ПЕС е категоричен, че настъпва нова епоха, а преходът между епохите носи не само перспективи, но очертава социални и културни разломи и взривоопасни напрежения. Станишев цитира Атонио Грамши, който казва: "Когато старата система умира и новата все още не е родена, се раждат чудовища." "Европа вече е преживявала подобна криза през 30-те. Тогава се роди фашизмът", отбеляза председателят на ПЕС. Именно за опасността леви и десни да пропуснат появата на радикалното предупреди лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който взе участие в срещата.
За борба с тези чудовища са готови европейските социалисти, като предлагат нова визия за Европа. "Ние, европейските социалисти, искаме повече Европа, но Европа, която е променена, която се връща към изконните си ценности", подчерта Станишев. По инициатива на председателя на ПЕС в Париж на 12 март се проведе стратегическа среща на европейските леви премиери. Домакин на срещата, на която бе дадена ясната заявка, че ПЕС е голямо политическо семейство, с обща визия и политическа воля за промяна, бе френският президент Франсоа Оланд.
"Станишев започна стратегически разговор в ПЕС, сред нашите депутати, комисари и премиери. Резултатът е обща политическа воля за промяна и нашият ляв план за реформи. Той направи ясна заявка за лидерство на лявото в Европа и това беше единодушно подкрепено от всички", коментира Джакомо Филибек инициативата на лидера на евросоциалистите.
"Сложихме началото на процес, който ще продължи в Рим и Берлин, и аз вярвам, че на всяка среща ще правим следващата стъпка към очертаването на нашата визия за Европа", изтъкна Станишев. На срещата в София той представи Програмата за прогресивни реформи на ПЕС и Европейския план за младежта, отново инициатива на европейските социалисти.
"Програмата за прогресивни реформи развенчава 6-те неолиберални мита, че: ограниченията са изход от кризата; не можем да си позволим социална държава; с икономическия растеж, благосъстоянието автоматично ще стигне до всеки европеец; ниските разходи за труд са условие за конкурентоспособност; финансовите пазари са достатъчно регулирани; Европа е фискално дисциплинирана и има нужда от дерегулиран пазар", подчерта лидерът на ПЕС. Програмата за прогресивни реформи е плод на едногодишна работа на ПЕС, работните групи към нея и партиите членки. Документът задава ясна матрица, модел и вътрешен баланс на политиките. "На тази основа левите партии в Испания и Португалия разработиха своите предизборни програми", изтъкна Станишев.
Каква е визията на европейските социалисти за нова, реформирана Европа? В основата на реформите е един по-силен и по-устойчив европейски социален модел, защото днес Европа живее в една остатъчна социална държава, както заяви Янаки Стоилов, който също взе участие в дискусията за бъдещето на Европа. За постигането на този модел евросоциалистите предлагат: въвеждане на минимална работна заплата за всяка страна членка на ЕС, която да бъде 60 процента от средната за страната заплата; постоянно действаща Младежка гаранция с увеличено финансиране от европейския бюджет, което да осигури пълното й прилагане в необходимия мащаб, която да помогне на младите хора да си намерят работа и да предотврати превръщането на младежката безработица в структурен проблем; развитие на системите за грижи за децата и възрастните хора като сектори, които осигуряват много работни места и средство повече мъже и жени да се присъединят към пазара на труда. ПЕС настоява за създаване на растеж чрез инвестиции, в това число публични, и създаване на устойчивост в растежа; създаване на качествени работни места и утвърждаване на равните шансове. Евросоциалистите се обявяват за постигането на справедлива и ефикасна фискална система, така че всеки да допринася със своя справедлив дял към общото благо на обществото. За да бъде поставен финансовият сектор в услуга на гражданите и реалната икономика, европейските социалисти предлагат финализирането и въвеждането на данъка върху финансовите трансакции. За съжаление тази инициатива, която ПЕС поде през 2009 г., днес е приета от едва 11 страни членки, изтъкна Станишев.
Младежката безработица, или младежка безпътица по определението на Димитър Манолов, е един от крещящите проблеми пред Европа. Тя е огромно предизвикателство пред Европа, изтъкна и Джакомо Филибек, като подчерта, че е необходимо да се борим срещу това младите хора да изградят бъдещето си, поддавайки се на радикални настроения. За неговото решение европейските социалисти предлагат Европейски план за младежта. Станишев посочи, че планът има четири стълба: продължаване и разширяване на Младежката гаранция - до 20 млрд. лв. до 2020 г., и увеличаване на възрастта до 30 години. Младежката гаранция бе лансирана и разработена от екипа на Станишев още в първия му мандат като лидер на ПЕС. Тогава той постигна финансиране от 6 млрд. евро, разпределени между държавите членки. България получи 100 млн. лева. Вторият стълб е образование - разширяване на програмата "Еразъм+" за средните училища и техникумите и допълнителното й финансиране. Третият стълб е ориентиран към културата и въвеждането на Младежка карта за достъп до културния обмен. Не на последно място е Детската гаранция като инструмент за грижа за храненето, отглеждането и здравеопазването на децата. "Най-богатият съюз не може да допуска съществуването на недохранени деца, на деца, които не посещават училище заради бедност", подчерта Сергей Станишев и посочи прегледа на Многогодишната финансова рамка като един от възможните източници на финансиране на Плана за младежта.
Освен вътрешните проблеми, ЕС страда и от редуцирано влияние на международната сцена. Евродепутатът Илияна Йотова, която взе участие в дискусията, подчерта именно този проблем. По думите й Европа няма активна позиция, а сякаш чака двете огромни сили САЩ и Русия да решат кризите. Подчертавайки, че ЕС ще има толкова външна политика, колкото му позволят държавите членки, Станишев отбеляза споразумението с Иран и Минските договорености за кризата в Украйна като успехи на европейската дипломация. "Много несъвершенства има в ЕС като цяло", изтъкна все пак лидерът на ПЕС. Джакомо Филбек от своя страна заяви, че е изключително труден процес постигането на консенсус между 28 различни страни. Той отбеляза, че след инвазията в Ирак Европа е доста критична и скептична към подобни операции и не действа без ясна идея за последствията. "Инвазията в Ирак бе грешният отговор на САЩ и част от европейските страни. Тя посади семената на това, на което ставаме свидетели днес", подчерта Филибек.
На дискусията бе засегнато и споразумението за бежанците между ЕС и Турция. Сергей Станишев подчерта, че има доста притеснения относно него. Лидерът на ПЕС попита: Къде бяха българският премиер и външният министър да настояват България да не е включена в него?
Безспорно алтернативата, предлагана от европейските социалисти, е необходима, за да бъде изградена Европа такава, каквато я искат европейските граждани, за да усетят, че тя се грижи за тях, а не обслужва интересите на едрия бизнес. Много и тежка работа предстои, за да бъде върнато доверието на европейските граждани. Защото светът на европейските политици изглежда на този етап се разминава драматично с реалните измерения, които обитава обикновеният европеец. Защото решенията, които се вземат в Брюксел, все по-рядко отговарят на нуждите му. Защото Брюксел се е превърнал в символ на бюрократщина, на овластеното европейско чиновничество по думите на Димитър Манолов, или както се изрази Петър Кичашки, директор на Института за модерна политика, бюрокрацията уби демокрацията. Амбиция за промяна има, но дали е възможна?


БСП да начертае новия ляв план за България

"За мен е от особено значение, че първата публична дискусия за новия план в Европа е тук, в България. Искам моята страна активно да участва в дискусията за Европа, а не да гледа отстрани. Искам БСП, българската левица, създадена преди 125 години, която има своето международно признание, да стане алтернатива на сегашното статукво и да очертае нов ляв план за България", изтъкна Станишев.

Алтернатива, нова визия за Европа предлагат европейските социалисти и заявяват, че е време за ново лидерство в Европейски съюз