БЕДНИ, БЕДНИ...

Омерзително е, но не е страшно, че премиерът Бойко Борисов звъни по медиите и дава "ценни указания". Позорно е, но не е страшно, че го слушат и изпълняват. Недостойно е, но не е страшно, че същият тоя Борисов като разбере, че е тежко сгафил, се извърта като фурнаджийска лопата и се обявява за жертва на каквото му дойде на ум. Страшно е, че всичко това минава метър и така е от много време насам. Не само че е страшно, ами е и безнадеждно.
Едно такова безнадеждно безнадеждие вее от усещането, че и да има, и да няма протест, все тая, защото на повечето хора вече им е все тая. Тези, дето имат хъс и могат да организират митинги, пърформанси и други обиколки на софийските улици, не искат, защото вече са на трапезата. Те излизат да проявят гражданска будност само когато получат факс, а факс няма.
Тези дето искат, обаче не могат, защото с годините стават все по-уморени, все по-скучни, все по-тъжни и все по-нефелни. А на масата й е през... карикатурата. И така е отдавна. Затова и самата тя е заприличала на карикатура, и не се харесва, и бяга по-далече от себе си. В Испания например.
 Останаха само тези, дето рисуват карикатурите. Опъват му нарциса до звън в ушите, но са малко и силите им не стигат. Той го знае и затова не му пука. От нас.