Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Неделник

Пътешествия

Венеция - Ла Сиренисима/Светлейшата

Пенка Калинкова

16. Април 2016 , брой: 88   1068   0
Снимка
С гондола по един от каналите на Венеция
Снимки АВТОРКАТА

118 острова, около които се вият още толкова и повече канали, над 400 моста, 95 църкви, поне 20 музея, около "Канале гранде" има над 170 красиви сгради, датирани от ХІІІ до ХVІІІ век. Венеция сама по себе си е произведение на изкуството.
Венеция е неизбродима за туристите за един ден - няма как и не бива да я погълнеш за един ден. Няма как и не бива, обидно е. Не години, а векове са й принасяли жертви, носили са при/добитото по най-различни начини от далечни страни, гиздили са я, лъскали са я, рисували са я, ваяли са я, защитавали са я...
Толкова е писано за Венеция, има хора, които са истински познавачи на града, на лагуната с околните острови, затова ще споделя някои по-странични впечатления. А те, надявам се, ще внесат допълнителен нюанс. От малкия си опит знам - не можеш да обхванеш необхватното, не можеш да бъдеш едновременно на Лидо и на Торчело, но можеш да си поставиш цел или да си направиш маршрут и да го следваш. Така преди години при първото ми идване във Венеция реших да видя "Санта Мария дел Салуте" и минах по протежението на десния бряг на "Канале Гранде" от моста "Риалто" до избраната прекрасна църква. Не е лесно и не е бързо, няма как непрекъснато да следваш контура на канала, но благодарение на  отклоненията видях  част от изложбите в галерията на Академията - там се пази най-голямата сбирка от венецианска живопис от ХІV-ХVІІІ век, както и  част от колекцията живопис на Пеги Гугенхайм. В музея на Академията могат да се видят творби на Паоло Венециано, Джовани Белини,  Виторе Карпачо, Джорджоне, Веронезе, Тициан, Тинторето, Джовани Батиста Тиеполо, Каналето, Франческо Гварди и други. А в музея "Гугенхайм" са представени повече от 300 работи, сред които произведения на гениите на ХХ век - Полок, Кандински, Пикасо, Дали, Миро, Магрит, Леже, Мондриан, Малевич, Шагал... Разходих се из най-южния район "Дорсодуро", даже ми показаха на "Кампо деи Кармини" дома на Отело, приближих се и до остров Джудека. Там пък са живели събратята на Шейлок от "Венецианският търговец". Нали помните героя на Уилям Шекспир? Евреите се появяват в началото на ХІІ век и се установяват главно на споменатия остров.
Във Венеция има една пиаца и това е единствено "Сан Марко", всичко друго са "пиацети" - малки площади, "кампо" - площад, произлязъл от поле, "кампело", "калле" (улица), "корте" (двор), "понте" (мост), "фондамента" (пешеходна пътека) и... какво ли не още. В средата на кампото обикновено има кладенец с дъждовна вода, някога единствен източник за снабдяване с вода до появата на канализацията.
Този път целта ни е великолепната францисканска базилика "Санта Мария Глориоза деи фрари", наричана и само "Фрари" - намира се в района "Сан Поло". Тръгваме с моя спътник от моста "Риалто" през пазара "Риалто", покрай църквата "Сан Джакомо ди Риалто". Векове наред пазарът "Риалто" и целият район са търговски и финансов център на града и Европа, а мостът е нещо като средновековен Уолстрийт. Сега там се продават на прилични цени сувенири, бижута, дрехи. Районът, макар и най-малък между 6-те сестиери, е историческото сърце на града, тук той се е зародил. Наш ориентир е кампо "Сен Поло". Така ни каза мила двойка възрастни господин и госпожа с аристократично излъчване и облекло. След като питахме различни хора за обекта на нашето търсене и те ни изреждаха в скороговорка "пиацети", "калле" и т.н., тези двамата решиха да се отклонят от своя маршрут, за да ни заведат до кампото. Уви, видяхме църквата само отвън, готвеха се за следобеден концерт - "Четирите годишни времена" на Вивалди, но фасадата й от тухли в италиански готически стил е забележителна. Това е вторият по големина храм във Венеция след "Сан Марко", строителството му започва през ХІІІ век. Можехме да видим работи на Тициан и Джовани Белини, скулптура на Донатело, както и надгробието със сърцето на големия скулптор Канова, изработено от Тициан, но уви... В тази църква е гробницата на Тициан, в нея е и урната с праха на композитора Монтеверди. Затова пък зад ъгъла на църквата, вървейки по улица "Тинторето", се натъкнахме на по-малката, но също забележителна църква "Сан Роко" и на една от шестте големи "скуоли" във Венеция - "Скуола ди Сан Роко". Казват, че е най-знаменитата. Въобще значението на думата е "школа", но в конкретния случай става дума за общество, нещо като религиозно землячество. Членовете на тази организация са почитатели на свети Рох, който е защитник на града от чумата. Събрали много пари за изписването на красивата сграда и на конкурса се явили редица знаменитости, между които Паоло Веронезе, Скиявоне, Салвиати и... Но спечелил Тинторето - вместо ескизи той представил готова картина за сан Роко. Днес тя украсява тавана на залата "Алберго". Изумително е. За 23 години той е изпълнил със своите картини всички помещения. Главното му произведение е 12-метровата "Голгота" в залата "Алберго". Американският писател Хенри Джеймс пише: "Едва ли ще намерим в друго място четири стени, в които е вложена толкова много гениалност, въздухът в тези платна е толкова гъст, че трудно се диша." Изобщо тук е царството на Тинторето - последния великан на късния, венецианския Ренесанс. В района е пълно с просторни "кампо" с древни църкви - четири платна на Тинторето има и в храма "Сан Роко", а освен него са още "Сан Тома", "Сан Поло" - общо 9 църкви. Има няколко студентски корпуса и въобще животът там кипи.
Кой не е минал през Венеция... Някои са я предпочели и за вечен дом. На остров Сан Микеле, някога разпореден от Наполеон за гробище, може да се видят надгробията на Дягилев и Стравински, на Йосиф Бродски, Езра Паунд, Питър Вайл... Томас Ман е предпочел Лидо, където се развива действието на неговия роман "Смърт във Венеция". Лидо е много любим от поети и писатели, които са го избирали като място за отдих или живеене:  Джордж Гордон Байрон, Томас Ман, Сергей Есенин... Очарованието на дългия тесен остров произлиза и от факта, че на него се провежда най-старият европейски кинофестивал. А на остров Торчело, между лов на патици и унищожаване на сериозно количество вино, Хемингуей е написал романа си "Отвъд реката, сред дърветата".
Венеция потъва годишно с няколко милиметра. Но Венеция още не е готова за отплаване. Можеш да си помислиш, че градът с най-много световни съкровища на квадратен километър ще се успокои, ще се примири с участта си. Но Венеция не се отказва. Милиардери благотворители и биеналета изпълват древните "палацо" с възстановени шедьоври и удивителни произведения на съвременното изкуство и архитектура. Трябва да си даваме сметка, че Венеция е построена с мъжеството на своите граждани. Само за моста "Риалто" са забити някога 30 000 дървени кола, върху които е издигната конструкцията му.  Използвали са дъб и лиственица. Венецианците не се отказват, не се страхуват и от "аква алта" - високата вода. Нещо повече, те ни заливат, потопиха ни даже със своята "висока мода" - прекрасни обувки и въобще кожени изделия, перфектна мъжка и дамска мода, необичайно красиви бижута, включително и от муранско стъкло, с кухня, вино и музика. С маски, огледала и театрални костюми. С картини, скулптура и архитектура.
Следващия път, ако има такъв, наред е "Кастело", най-големият от 6-те района,  там е църквата "Сан Джовани и Паоло", където са погребани 25 дожа. Историята на повечето от общо 120-те си заслужава да бъде прочетена, защото те са част от историята на "Светлейшата".

Църквата "Санта Мария деи фрари"

Витрина с маски

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"