Правителството се готви да подкрепи само козметични промени на Дъблин

Илияна Йотова е втори мандат евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП. Ръководител е на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Заместник-председател е на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегацията в парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на ЕС - Черна гора. Член е на делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник е в комисиите по регионално развитие и по правата на жените и равенството между половете, както и в Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб.


"Когато няма държава, има Динката"

"Ще станем част от един огромен бежански лагер"

"Едва 360 човека са върнати от Гърция на турска територия"

"Има гласове в Европа, които се опитват да накажат Гърция, вместо да й помогнат"


- Еврокомисията отново укори Гърция, че не пази добре външната граница на Евросъюза, и поиска в срок да представи конкретен план за справяне с мигрантския наплив. В същото време самият ЕС няма план как да пребори кризата и си позволява превръщането на страната в огромен бежански лагер. Как коментирате, г-жо Йотова, отношението на ЕС към южната ни съседка?
- Твърдата позиция на социалистите и демократите в Европейския парламент е, че трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на Гърция в тази тежка ситуация. Смятаме обаче, че с подписаното споразумение с Турция този въпрос не се решава. Напротив - поставихме страната в едно изключително трудно положение. Европейският съюз все още не си е изпълнил ангажиментите към нея, а знаем тежката финансова ситуация, в която се намира - трябва да изплаща огромни дългове, едновременно с това не е получила още първите финансови траншове. ЕС обеща на Гърция около 2 хил. специалисти, които да подпомогнат връщането на бежанците обратно на турска територия. До този момент са отишли едва около 300.
- Как оценявате споразумението между ЕС и Турция? Работещо ли е, ще разреши ли кризата?
- От самото начало предупреждавахме, че това споразумение не може да бъде еталон за европейска политика. Първо, Европа се опита по този начин да прехвърли огромната отговорност за справяне с вълната на Турция, като реши, че единственият начин, по който може да подпомогне процеса, е отпускането на два огромни финансови транша. Официално Юнкер потвърди, че ще има още 3 млрд. евро за Турция, т.е. първоначалната заявка за 6 млрд. се оказа вярна.
Взривоопасна е ситуацията в Идомени. Наши колеги евродепутати бяха скоро там и твърдят, че лагерът е пред взрив от епидемия. Освен това хора започват да бягат от центровете, за да не попаднат в онази бройка, която трябва да бъде върната обратно в Турция. Ситуацията се усложни и от масовото подаване на молби за убежище в Гърция. Мигрантите се надяват, че така ще спечелят време и ще намерят начин да продължат пътя си към вътрешността на Европа. Първоначално имат срок от 6 месеца, в който трябва да се докаже техният статут на бежанец, а след това чрез съдебни процедури могат да оспорват решението да бъдат върнати в Турция. През този период голяма част от тях смятат, че ще намерят начини чрез трафиканти да попаднат в Западна Европа. Това допълнително усложни работата на гръцките власти. Първоначалните ни опасения, че с това споразумение създаваме повече проблеми, отколкото ще получим конкретни резултати, се оказаха верни. На дискусиите в Европарламента то се защитаваше основно от колегите от ЕНП, но сега самият Юнкер призна, че едва 360 човека са върнати на турска територия. Никой не може да направи точна сметка колко струва досега това връщане на ЕС, защото в споразумението бе изрично споменато, че всички тези процедури се извършват от европейския бюджет. А в него има доста голям дефицит.
Струва ми се, че има гласове в Европа, които се опитват да накажат Гърция, вместо да й помогнат. Това е абсолютно недалновидна политика, независимо от това кой управлява и какво е отношението към правителството. Изумена съм от изключителното тесногръдие на моите колеги, най-вече от дясната страна на пленарната зала. Но ние няма да оставим така нещата, ще продължим разговорите за това споразумение. Смятам, че съвсем скоро Европейският съвет ще бъде принуден да го коригира.
- Неотдавна ЕК представи дългоочакваните си предложения за ревизия на Дъблинския регламент, за промяна на политиката за убежище. Какво всъщност предлага Брюксел и как приемате двата варианта?
- Държа да подчертая, че това предложение не е законодателно. Европейската комисия се опари. Тя знае, че има сериозна съпротива от държавите членки към политиките, които предлага. Първите предложения, които отправи през април м.г., се спънаха именно в тях. Сега подхожда доста по-предпазливо и пусна идеи за промяна на Дъблин, като иска мнението на ЕП, на националните парламенти, на държавите членки. В този все още много общ и витиеват текст се четат две възможности. Едната са само козметични поправки в Дъблинския регламент и запазване на сегашното статукво за отговорността на държавите, които трябва да дават убежище. Това означава, че за онези страни, които са подложени на най-силен наплив на бежанци и мигранти, ще действа т.нар. временен механизъм за преместване, т.е. от територията им ще се разпределят бежанци към другите части на Европа. Този механизъм в момента действа за Италия и Гърция. До преди седмица всички бяха единодушни, че той не работи, и вече никой не си задава въпроса колко хора са преместени.
Вторият вариант, който предлага ЕК, е наистина сериозната дълбока реформа на Дъблин, т.е. премахването на онзи текст, който казва, че отговорни за даването на убежище са държавите, на чиято територия са стъпили бежанците за първи път. Хиляди становища бяха приети за това, че със сега действащия механизъм се ощетяват държавите по външната граница на ЕС, които логично са и първите, в които влизат бежанците, и принципът на солидарност е абсолютно нарушен.
Това, което научих, макар и неказано в прав текст, е, че ЕК се страхува да предложи по-сериозни промени. На този етап като че ли е склонна само на козметични корекции на Дъблинския механизъм. Това означава, че към всички нас, които сме външна граница на ЕС, ще бъде приложен този двоен стандарт, ще продължават да съществуват огромни рискове за буферни зони, Шенгенска Европа ще затвори себе си като крепост и в крайна сметка ние ще бъдем подпомагани под някакъв временен механизъм, който ще бъде точно толкова неработещ, колкото и в момента.
- Като външна граница на ЕС България е една от най-заинтересованите страни от съществена промяна на Дъблинския регламент. Вие, г-жо Йотова, отдавна алармирате колко вреден е той за нашата страна. Каква ще е сега нашата национална позиция?
- Такава е нашата позиция и ние сме я отстоявали години наред. Категорично твърдя, че аз и моите колеги от Комисията по вътрешна сигурност първи започнахме да настояваме за дълбоката промяна на Дъблин. Намерихме съюзници сред колегите от Италия, Малта и Гърция. Сега научаваме, че незнайно по какви причини България се отмята от отстояване и защита на националния си интерес. Имаме информация, че българското правителство се готви да подкрепи козметичните корекции на Дъблин.
- Това е изключително тревожно.
- Ние ще поискаме официалната позиция на българското правителство, защото, подчертавам, информацията ни е неофициална. Абсолютно необяснимо е защо в тази изключителна тежка ситуация в Европа и последното заседание на Консултативния съвет при президента не разгледа този въпрос. Твърдя, че България в момента няма официална позиция за промяна на Дъблин, за това какво ще бъде нашето участие в новата агенция за гранична и брегова охрана, няма никаква яснота какво ще бъде отношението ни към промяната на Шенгенското законодателство. Това са изключително важни теми, които в момента са на дневен ред в европейските институции.
- Но не и на българските.
- Точно така. Но ще бъде късно, когато вече бъдат взети решенията. Ще изпаднем в същата ситуация, както със закъснялото писмо на премиера Борисов, който се опита в последния момент да вкара България като гранична държава с Турция в споразумението с нея. Както виждате, това писмо остана без никакъв отговор и резултат.
- Явно пак чакаме големите в ЕС да вземат решенията по важните въпроси, а ние само да ги подкрепим, макар и на висока за нас цена. Какви действия ще предприемете вие?
- Заедно с моите колеги от Хърватия и Румъния вече внесохме поправки в текста за граничната и бреговата охрана. Настояваме навсякъде Шенгенското споразумение и шенгенските държави да бъдат заменени с държавите от външната граница на Европейския съюз. Твърдим, че в тази кризисна ситуация всичките 28 трябва да бъдем абсолютно равнопоставени, да бъдем заедно и солидарни. Не можем да си позволим ситуация в България като тази в Гърция. Има достатъчно сигнали, че след затварянето на Балканския път отново тръгнаха потоците през Средиземно море, заради това отново ще бъдат засилени морските операции в Италия. Тогава на дневен ред ще излязат пътищата през България и Албания. Много бих искала този път да предприемем превантивни мерки, не да тичаме след събитията и винаги да бъдем от ощетяваната страна.
- Не сме ли вече в подобна ситуация? Ето, у нас граждани хващат мигранти, връзват ги със "свински опашки" и биват поощрявани от премиера...
- Да, и вместо сериозна, солидна национална позиция, която трябва да се изработи от българските институции, от Народното събрание, ние се занимаваме с това кой и как арестува мигранти. Изключително тревожен беше начинът, по който бе представена ситуацията в европейските медии, най-вече в Евронюз. Аз получих много запитвания от мои колеги евродепутати дали това е вярно. За мен този дебат, който върви, е погрешен. От една страна, не мога да виня хората, които по този начин се опитват да се защитават. От друга, съм абсолютно убедена, че там, където липсва държавата, ще има такива случки, и то не една и две. Както казват младите хора около мен - когато няма държава, има Динката. Ако се прецени, че полицейските ни части, граничните ни формирования не са в състояние да се справят, нека тогава със закон да бъдат създадени граждански организации, които по примера на много други държави и в Европа, и по света, да бъдат оторизирани да подпомагат работата на официалните и правоохранителните институции.
Дебатът у нас е фалшив, той не е по същината на въпросите и не търси национален консенсус и истински решения. Ще предложа на колегите от парламентарната група на БСП за пореден път да инициират този дебат в Народното събрание, защото те правиха многобройни опити, но той беше отхвърлян от мнозинството. Питам се в крайна сметка ние искаме ли като държава да имаме сигурна граница, наистина ли искаме да се преборим с каналджийството, или с лека ръка подминаваме факта, че и у нас това стана доходен бизнес.
- Не искам да бъда лош пророк, но липсата на каквато и да било национална позиция по тези толкова важни за сигурността на страната въпроси не след дълго ще ни постави точно в ситуацията на Гърция.
- Страхувам се, че ние ще станем част от един огромен бежански лагер в този регион на Европа. Недоумявам защо се опитваме да си заровим главата в пясъка, защо да казваме, че всичко ни е наред, а не търсим националната енергия заедно да решим тези въпроси. Знаете ли колко обединена е позицията на италианските ни колеги. Те са за пример. В момента, в който усетиха, че може да има само козметична промяна на Дъблин, че няма да се премахне онзи текст, който принуждава бежанци и мигранти да търсят убежище в граничните държави, делегацията им се събра, влезе в контакт и с нас, направихме нещо като съюзническа група помежду си. Нашият председател Джани Питела, който е италианец, ще излезе с предложение за специална резолюция на следващата мини сесия в Брюксел, в която ние категорично ще заявим, че в тази ситуация не може да има само някаква промяна на Дъблин, а е нужна дълбока реформа. Оттук нататък ще водим подробно разписана по график кампания, защото твърдо сме решили да отстояваме националните интереси на държавите си. Но когато собственото ти правителство те предава, е тъжно, меко казано. За съжаление българското правителство не е това на Ренци. Убедена съм, че той ще наложи вето на всяко едно решение, което не в интерес на Италия. Много бих искала поведението на българския министър-председател да бъде същото като на италианския му колега.
- Едва ли, ние формираме позиция в унисон с тази на силните в ЕС.
- Да. Вероятно и в този случай са надделели интересите на страни като Германия, Великобритания, Франция. През миналата седмица ние изслушвахме министър-председателя Манюел Валс, който също се обяви за козметични промени на Дъблин. Но той знае защо го прави - Франция е пред избори, трябва да защити националния интерес на страната си. За всички тези държави, включително и за супер отворената политика на Меркел, е много по-важно и по-добре убежище да се търси в граничните държави, а не навътре в Европа. Затова казвам, че тук не става въпрос за политически влияния на една държава към друга, а всеки трябва да отстоява националния си интерес. Аз не разбирам премиера Борисов, който само преди няколко месеца се възхищаваше на Орбан и неговата политика, гостуваха си взаимно, и сега изведнъж българското правителство се готви да направи завой на 180 градуса. Много се надявам това да е само първоначална информация, но за да сме сигурни, чакам официалната позиция на българските институции. На президента не разчитам, очевидно той бяга, не иска да поеме тази отговорност.
- Като говорим за раболепното ни кимане на всяко решение в ЕС, на какво се дължи тази позиция на послушание? Послушни сме от страх, че може да ни спрат еврофондовете - тази огромна заплаха в очите на премиера Борисов?
- Моята информация сочи, че вървят проверки по няколко оперативни програми. В България се знае вече за "Земеделие", но имаме информация, че подобни проверки, и то внезапни, се правят и по програмата за околната среда. Говори се много усилено за финансови корекции като първа мярка, не дай си, Боже, да се стигне до нещо по-сериозно като замразяване на средства. В никакъв случай не искам да повярвам на слуховете, че България жертва своя национален интерес и сигурността си, за да предотврати замразяване на европари.
- Накрая един по-различен въпрос, който обаче също ни засяга пряко. Миналата седмица евродепутатите гласуваха резолюция за Турция. Една точка от нея буди сериозно притеснение - членовете на ЕП приветстват инициативата на кипърския президент във връзка с обединението на острова турският език да стане официален в ЕС. Как гласуваха представителите на БСП?
- Делегацията на българските социалисти гласува категорично против този текст, затова и решението ни бе да не подкрепим резолюцията. Гласувахме "въздържали се" относно цялата резолюция, тъй като в нея има и много стойностни моменти като демокрация, върховенство на закона, миграция. Въздържахме се, независимо че докладчикът на резолюцията е член на Групата на социалистите и демократите от Холандия. Подкрепихме внесено изменение на точка 52 за турския език, но то не бе прието. Не може да приемем такъв текст, защото е опасен, макар от чисто формална гледна точка да е много пожелателен и да се отнася за някакво бъдеще, когато се обедини разделеният Кипър.


Гърция вече се е превърнала в един огромен бежански лагер. Дали България ще последва съдбата й, много зависи от действията на българското правителство
БГНЕС