За кокала и заплатите

Всеки знае анекдота за градинското куче, което нито глозга кокала, нито го дава. Нещо подобно се случва с Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Има фирми, които с месеци забавят изплащането на възнагражденията им, но те не могат да вземат парите си дори от нарочно създадения за целта фонд. Просто защото фирмите не са обявени в несъстоятелност. А това дори да се случи, първо банките и другите кредитори си вземат дължимото, а накрая и работниците. В същото време парите във фонда си стоят и трупат лихви (годишно повече, отколкото се плащат забавени и забравени заплати!) и за нищо друго освен за вземанията на работниците и служителите не могат да се ползват. И резултатът е налице - близо четвърт милион отчаяни безработни и стотици работещи бедни. 
Официално всяка година десетки милиони левове дължат работодатели на работниците си. Неофициално вероятно сумите са поне двойно повече. Мълчи се. Така е по-удобно. Работодателите се измъкват тихомълком с извинението за тежката ситуация, работниците преглъщат несправедливостта, злоупотребите с работното време и рисковите условия на труд. Мине се не мине година-две, синдикатите настояват за промяна в законодателството, но кой да чуе? На управляващите им е по-удобно да се съобразяват с интереса на работодателите, отколкото на работниците. Малко прах в очите от ТВ екрана ще хвърли премиерът и - готово! Всичко си идва на старото място.
Иначе статистиката е безпощадна - в ЕС най-тежко живеят българите, а бедстващите само за година управление на ГЕРБ и реформаторите се увеличават с 1,1% и са над 1/3 от населението на страната. А колко човешки живота и колко съдби стоят зад тези проценти? Тях статистиката не ги лови.