Търси се глава

Чухте ли как от партийните централи започва да се носи едно пъшкане и тюхкане. Всички трескаво търсят нещо и не могат да го намерят. Сякаш нещо се е търколило и се е скрило. А то не е игла в купа сено. Голямо е и понякога издава звуци.
Най-жалостно изохка премиерът. От стона му схванахме, че нещото е кандидат за президент. "В голяма дилема съм как да постъпим като партия за президентските избори", извайка се той. Мъчела го представата на българите, че държавният глава трябва да е надпартиен, да отстоява интересите на цялата нация и след като бъде избран, да се разграничи от партията, която го е издигнала. "Защо да се блъскаме някой да стане президент, за да се разграничи после от нас?", попита Бойко увяхнало мълчащите гербери.
Кой да му отговори? Няма кой, защото въпросът е кух. Примерът с Първанов го потвърждава. Да напомним, че той веднага се разграничи от БСП и за да бъде президент на всички българи, замрази членството си в нея. Някой да му призна жеста? Въпреки, че изборната подкрепа за него беше несравнимо по-голяма от гласувалите за седящия днес в същия стол, въпреки, че направи доста крачки вдясно, с което многократно разгневи левия електорат, до края на двата мандата му натякваха, че е "червен". Напротив, неговият приемник не се отрече от партията-майка, не се интересува какво говори народът, но това не му пречи във всяко свое словоизлияние да подсеща публиката: "Аз като държавен глава..." Сякаш хората са забравили кой е. Нищо чудно и така да е. Основания за това - бол.
Примерът на Първанов бе уникален в демократичния свят. Никъде избраните президенти не се отричат от съпартийците си. На Обама не му иде на ум да се отметне от демократите, а на Оланд - от социалистите. Но и двамата се бият в гърдите, че са президенти на цялата нация. Наред с това нито американските демократи, нито френските социалисти си скубят косите, че са хвърлили пари и сили да дарят нацията си с президент. Нашенецът обаче стиска джоба и типично по шопски вади хрумването: "Що да се хабя за всички? Я да сменим правилата. Щом е за общата кауза, нека всички се бръкнат". Поставена е задача да се мисли как да се смени процедурата.
В мъчителен процес на мислене са и другите централи. Вече се чуват възгласи да отпадне изискването кандидатът да е живял през последните години в България. Явно търсенето на подходяща личност на родна почва не дава резултат. Ще го дирят в чужбина. И без това от години се налага мнението, че тъкмо там са "най-умните", "най-креативните", "най-прекрасните". Там е "цветът на нацията". Тук, както вече ни беше казано, е останал "некачествен материал". Неслучайно сегашната държавна глава така активно и най-сърдечно си общува с българите зад граница. Там, за разлика оттук, струи взаимна любов. Кой знае, може би в даден момент през главата е минала идеята в странство да събере подкрепа за издигане на кандидатурата й за втори мандат. Още повече, като стана ясно, че съпартийците вече му нямат доверие. Слава богу, поне за това им стигна акълът.
Тюхкането на герберите е разбираемо. След като си сложиха таралеж в гащите с лицето Плевнелиев и завинтиха на държавата една глава, чиято резба не й пасва, сега внимават да не станат пак за резил. Затова и Бойко, и дясната му ръка Цв.Цв. час по час се разграничават от нея. "Много са случаите на хора, които, влизайки в политиката, започват да смятат, че са станали по-велики, по-красиви, по-желани. Политикът не трябва да се главозамайва от постовете, които заема", обясни първият след първия гербер. С други думи, признава, че сегашният заемащ поста е нефелен. А каква е гаранцията, че новият им избор ще бъде сполучлив? Никаква. Като се погледнат и министерските им назначения, вероятността за откриване на подходяща кандидатура изглежда още по-малка.
Врачуването продължава. Елитът търси достоен. Сякаш си играят на "сляпа баба". Опипат някого, пък го пуснат, изпълнени със съмнения. Не смеят да изрекат нечие име. Всичко става на тъмно и затворено. Защото търсят измежду себе си. Сред тях кандидатите не са малко. Блъскат се един в друг и се чудят как и на кого да намигнат, та да посочат него. Групират се: едни патриоти с други подобни. Трети - дребни и незначителни, отвчера влезли в парламента, се присламчват към по-едрите - я наляво, я надясно. Само и само да не останат в ничието пространство.
Да бяха чули и видели какво иска суверенът. А той го казва простичко и ясно: търси се нов кандидат, който е антипод на действащия президент, защото неговият образ се разминава с представите за президент на България. Такова е заключението от проучването на Института за стратегии и анализи сред студентите у нас. Все пак, не са свършили българите, различни от сегашния избор на ГЕРБ. Достатъчно е да се излезе на светло. И глави, чиято резба не става за шията на държава, да се пуснат в свободно търкаляне.