БСП се нуждае от ляв курс, но той трябва да бъде по-действен

Доц. Красимир Мурджев е роден на 10 януари 1964 г. Завършил е медицина в пловдивския Медицински университет, където сега е преподавател по обща и гръдна хирургия. Защитил е магистратура и по икономика на здравеопазването. В периода 2013-2014 г. бе депутат от БСП. На конференция на БСП в Пловдив в края на миналата седмица беше избран за лидер на левицата в града.

"Не можем да отминем изобщо с мълчание проблема, че в България спокойно може да се купи книгата на Хитлер "Моята борба", но не можем да купим нито една книга на Георги Димитров"

- Господин Мурджев, позволете първо да ви честитя избирането за лидер на БСП в Пловдив и да ви попитам - какво ви амбицира да се кандидатирате?
- Основната ми амбиция да се кандидатирам беше необходимостта от промяна на БСП в Пловдив, а и на БСП изобщо. Мисля, че постът, на който бях избран, ще ми позволи поне отчасти да мога да повлияя на местните политики на партията, както и на нейните идеи.
Смятам, че вече има ясно изразена необходимост БСП да се докаже като модерна, автентична обаче, социалистическа партия. Тоест тя трябва да вземе предвид и съвременното развитие на социализма като философия. Именно от такава идейна база трябва да започнем генерирането на политики.
- Какво е вашето мнение - трябва ли БСП да продължи започнатия ляв курс?
- Смятам, че БСП наистина се нуждае от ляв курс. Но този ляв курс трябва да бъде по-действен. Знам, че в БСП, и то в ръководството на партията (нямам предвид един човек, а цялото ръководство), и досега продължават споровете каква да бъде партията - лява или лявоцентристка. Аз смятам, че тези спорове в момента не са необходими на левицата, защото БСП е създадена като лява партия и трябва да продължи да съществува като такава.
Опасявам се, че в стремежа си през последните години да направим партията лявоцентристка и да я отворим до център-дясно дори, на практика изгубихме левия електорат. Но се получи следното: в БСП нито центристите се увеличиха сред електоралните нагласи като привърженици на БСП, нито пък десницата. В интерес на коректността трябва да отбележим, че много хора встрани от партията гласуваха за БСП през 2013 година. Но това на практика беше вот анти-ГЕРБ. Тогава десницата беше слаба и нямаше никакви изгледи за успех, защото с техните караници те бяха разочаровали сериозно техния електорат. И много техни избиратели, настроени сериозно срещу ГЕРБ, гласуваха за БСП. Нека да си припомним ситуацията тогава: неспирни социални протести и огромно отчаяние сред хората, стигнало дори до публични самозапалвания - нещо, което придоби епидемични размери.
- Какво е състоянието в момента на пловдивската партийна организация?
- В отчетния доклад на конференцията ние признахме, че на последните избори в Пловдив ние постигнахме слаби резултати. Обаче тези слаби резултати не са изолирано явление за Пловдив. Ако бяха изолирано явление, щяхме да кажем "хайде, допуснали сме тук много грешки", но този отстъп се наблюдаваше в цялата страна. Което означава, че на практика има тотално разочарование от партията дори и сред нейните членове и привържениците на лявото. На последните избори за БСП гласува само най-твърдият електорат, което изобщо не е добре.
- Защо левите симпатизанти отказаха да се припознават в БСП, или поне решиха да я накажат, като не отидат до урните?
- Левите симпатизанти не виждаха алтернатива и ясна лява политика, и то във всяко едно отношение. Да не говорим и за това, че през последните години БСП се трансформира в компромисна партия, която е готова да преглътне натиска и отвън, и отвътре на някои политически среди, така че да не изпълни поети ангажименти. Говоря за компромиси в областта на атомната енергетика, говоря и за прословутия проект "Южен поток", който ние безвъзвратно загубихме. Тук, разбира се, трябва да отворим една скоба и да кажем, че реално управлението на БСП в периода 2013-2014 г. беше подложено на много силни конюнктурни атаки отвън. Това трябва да го признаем и това трябва да е ясно на хората. И тези атаки идваха от държави, които смятаме за нови съюзници и приятели. Явно интересите в света и особено в настоящия Европейски съюз, дори и на трансатлантическо ниво, се диктуват от икономическите мотиви и така всяко едно приятелство, било и само на думи, може да бъде компроментирано. Мисля, че много хора разбраха това.
- Какво трябва да се случи на предстоящия конгрес на БСП, за да може след това вашата оценка за него да бъде оптимистична?
- Искам да чуя твърда заявка за социалистически политики. Твърда заявка за ясна идейна основа. Твърда заявка за това, че ние трябва да имаме политическо отношение към прехода. Твърда заявка за това, че ние трябва да бъдем безкомпромисни към всички прояви на антикомунизъм. Твърда заявка за това, че е необходимо да имаме оценка за периода на реалния социализъм в България в периода 1944-1990 година. Смятам, че всичко това липсва на нашите симпатизанти и членове - те искат най-после да чуят какво мисли БСП, а не да премълчава завоеванията, които бяха постигнати в държавата. За мен не е еднозначно мълчанието и фактът, че България днес е далеч, далеч от икономическия стандарт и жизненото развитие, от социалните завоевания и спокойствието в обществения живот, които наблюдавахме през онези години.
- На какво отдавате новия пик на антикомунизъм в България? Докога комунистите ще са виновни за всичко?
- Комунистите ще бъдат виновни за всичко, защото това е единствената реторика, която може да обедини всички антикомунисти от целия десен спектър. В противен случай те не могат да се разберат по отношение на икономическите приоритети, по отношение на политиката, която трябва да води държавата, и реално отношение на стратегически и национални проблеми, които трябва да се решават в управлението. Тях ги сплотява единствено антикомунизмът. И тъй като БСП е правоприемник на Българската комунистическа партия, тя се явява техният основен враг. Едновременно с това към анализа трябва да прибавим, че безизходицата и обедняването на хората започват да повтарят добре известни ситуации от 20-те и 30-те години на ХХ век. Това са ситуации, когато хора, които реално се чувстват изхвърлени от обществото, но едновременно с това не припознават лявото като своя идеология поради ниската си политически култура, започват да възприемат екстремистки възгледи, включително неофашистки, за развитието на обществото като единствена и правилна алтернатива. Това, трябва да признаем, е твърде опасна тенденция.
Наскоро прочетох мисъл на един чужденец - не можем да отминем изобщо с мълчание проблема, че в България спокойно може да се купи книгата на Хитлер "Моята борба", но не можем да купим нито една книга на Георги Димитров. Специално за мен защитата на периода на въоръжената антифашистка борба в България трябва да се превърне в кауза за всички прогресивни хора. През тези 25 години на преход ни се натрапват какви ли не квалификации за тях. Аз обаче ще перифразирам една мисъл на Радой Ралин - там, където има хиляди убити, там не говорим за тероризъм или престъпления, а за епопея.
В България между 1923 и 1944 г. има 30 хиляди убити по политически причини. Много от тях са убити без съд и присъда. Да си припомним, че в политическия процес през 1942-1943 г. срещу членовете на ЦК на комунистическата партия са разстреляни 500 души. Нас сега ни плашат с какви ли не репресии след 9 септември, но такива масови политически убийства в България не са съществували никога, както през този период.
- Какво е вашето отношение към управлението днес?
- Още в началото на сформирането на това правителство казах, че това е брак по сметка. През целия този период на второто правителство на Бойко Борисов ние виждаме, че това наистина е така. Безкрайни караници, безкрайни обвинения срещу коалиционните партньори, хем се правим на опозиция, ама сме в управлението. Това се касае за абсолютно всички партии, които уж диктуват някакви изисквания към премиера, а пък после, след като той изскърца със зъби, те клякат моментално. Ситуацията прилича точно като в един брак по сметка, където съпругата е финансово зависима от съпруга. Точно заради това тя може да му прости изневерите. Може да му прости и непостоянството, но никога няма да пристъпи към развод, защото е финансово зависима от него и никога няма да има шанс отново за такъв брак. Това е ситуацията в управляващото мнозинство.
- А успява ли БСП да бъде достатъчно активна опозиция?
- Лично аз смятам, че за съжаление, ако БСП на този конгрес не осъзнае своята историческа роля и не подходи наистина отговорно най-напред към самата себе си, а след това към обществото, към което трябва да отправи посланията си, съответно няма да бъде готова за предсрочни избори, за които всички говорят толкова много.
- Мислите ли, че такива ще има?
- Аз съм песимист и смятам, че тази година предсрочни избори няма да има. От запазването на статуквото в управлението са заинтересовани всички партии, които участват в него.