"Наши хора" управляват европарите

В края на 2015 г. приключи първият програмен период, в който България имаше достъп до европейски средства. Управляващите не спряха да се хвалят с усвояемостта, да ни повтарят колко много е построено, тръгвайки от магистралите, метрото и стадионите, минавайки през градинките, детските площадки и подновените тротоари, за да стигнат до екопътеките и уличните лампи. Напоследък все по-често ни напомнят и за новите тролейбуси, трамваи и метровлакчета.
Онова, което

не ни казват

или пък го споменават, ама с половин уста, е, че зле строените магистрали трябва да се ремонтират и че пари за това от Европа няма; че пречиствателните станции са скъпи съоръжения, чиято поддръжка започва още от първия ден на експлоатацията; че много от стадионите са построени в населени места с по хиляда предимно възрастни жители. Дума не обелват за селските къщи за гости, щедро субсидирани от Брюксел, повечето от които са на места, където не само туристически атракции, а нищо няма; нито за мощните джипове, купени с европари уж за офроуд туризъм. Съвсем не говорят за селските ВЕИ централи, чийто скъп ток ще плащаме до 2032 г., или пък за дъвките, виртуалните молове, луксозните картонени кутии, сладкишите и салфетките, които получиха стотици хиляди левове, понеже уж били иновативни. Не споменават и за това, че с евросредства са квалифицирани някак хиляди наши сънародници, други стотици са открили фирми, но само година след края на проектите компаниите им са престанали да съществуват, работните места са изчезнали, а получената квалификация е такава, че няма нищо общо с пазара на труда в страната.
Тези теми управляващите отминават. По тях те мълчат, защото заговорят ли, ще трябва да обяснят как зеленчукопроизводители и животновъди стават енергетици за месеци. Как сладкишите,

картонените кутии и дъвките са иновативен продукт

който ще повиши конкурентоспособността на икономиката ни; как къщите за гости и високопроходимите коли не са за туризъм, а за лично ползване на тарикатите, успели да напишат навреме "правилните" проекти, да ги оформят с "правилните" консултантски фирми и да ги сложат на бюрото на "правилния" чиновник, който да ги одобри и да каже, че съответстват на общностните цели.
Лъжата е красноречива, а истината проста, лошото е, че излиза на бял свят след време, както и че сметката за хитрините плаща цялото общество, а не тарикатите, възползвали се от ситуацията и законотворците, създали изключенията в нормативните актове; нито пък онези, които трябва да следят и контролират как и за какво се изразходват европарите. Те са "невинни", отговорността им е размита сред колективното безхаберие, скрита зад гриф "служебна информация" и защитена от вътрешните правила на институциите. В тези условия съвсем не е учудващо, че в публичното пространство се повтаря до втръсване как сме на печалба с 16 млрд. лв. за първия програмен период от еврочленството си, че сме едва ли не най-великите усвоители на европари и... толкова.

Нищо за ефекта, за проблемите, за диспропорциите

за устойчивостта. Няма смислен отговор и на въпроса като сме толкова добри, защо сме в дъното на всеки рейтинг, защо икономиката е в будна кома и най-вече защо не живеем по-добре, каквато всъщност е целта на евросредствата - да направи живота на много хора по-качествен.
Част от истината, разкриваща причините за онова, което се случи с парите от еврофондовете, е на страниците на одитния доклад "Административен капацитет на органи за управление на средства от Европейския съюз за периода 2007-2013 г.", приет с решение на Сметната палата на 31.03.2016 г. и публикуван преди седмица. В него са включени данни за 2014 и за 2015 г. Органите за управление на средства са дирекции в рамките на пет министерства, на Министерския съвет, Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС". Към края на 2013 г. в тях работят 1647 служители. Основната цел на проверката е да отговори на въпроса: изграден ли е подходящ административен капацитет, осигуряващ доброто управление, координация, контрол и одит на средствата от ЕС.
Онова, което

проверяващите установяват

е следното:
1. Във всички органи на управление, без ДФЗ, има разработени документи, планиращи необходимия административен капацитет. Те обаче не са за целия период. Поставените в тях цели са насочени към дейностите за изпълнение на оперативните програми, а не към осигуряване на административния капацитет за тяхното управление. Целите не са конкретни, нито измерими, и не са обвързани с конкретен период за постигането им. Казано по друг начин, документите са създадени формално, колкото да не ни размахат пръст от Брюксел, че не сме си написали домашното, но не вършат работа, защото днес вече и децата знаят, че цел без срок и показатели за измерването й е химера или отбиване на номера.
2. През 2008 г. със средства на ОП "Административен капацитет" са разработени методика и наръчник за провеждане на функционален анализ в държавната администрация. Той позволява да се отделят несвойствените дейности, да се премахнат дублиращите функции и звена и прецизно да се дефинира работата на оставащите. През 2008 г. такъв анализ е

извършен само в 2 от общо 13 институции

на управление на средствата от ЕС.  Отсъствието на ефективна система за планиране на нуждите от служители в администрацията на управляващите органи е посочена като проблем и за сегашния програмен период 2014-2020 г., който може да доведе до повторение на трудностите, с които вече се сблъскахме през 2007-2013 г.
3. Назначенията на служители в органите за управление на средствата от ЕС не създават увереност в обективността и качеството на подбора. Едва 14% от тях са назначени вследствие на конкуренция и преценка на професионалните и делови качества на кандидатите. Преобладаващата част от назначенията в резултат на проведени конкурси са извършени преди 2010 г. Цели 45% от извършените след това назначения са направени на база предвидените изключения от конкурентното начало - ползвани са възможностите за назначения по заместване без конкурс, като впоследствие служителите са преназначавани на свободни длъжности. От всички лица, заемали ръководни длъжности в периода 2007-2014 г., само 46% са назначени с конкурс в администрацията, в която функционира органът за управление на средствата от ЕС.
През периода 2007-2014 г. лицата, заемащи ръководни длъжности, са участвали общо в 42 конкурсни процедури. От тях Сметната палата е проверила 31 или 73%. При всички без Министерството на транспорта са

установени пропуски

свързани с планирането, провеждането и документирането на конкурсната процедура. Принципът на обективност е прилаган непоследователно, като по-голяма тежест е давана на устния изпит пред писмения, което повишава субективизма при оценяването на кандидатите.
4. Лицата, заемащи ръководни длъжности, са сменяни често. За периода 2007-2014 г. освободените служители на ръководни постове са 119. Едновременно с тях са били прекратени договорите и на 731 специалисти и експерти от управляващите органи. Очевидно - по политически причини. Всичко това създава нестабилност.
5. Прилаганата система за оценка на работата на служителите се влияе от субективни фактори и не гарантира в достатъчна степен прозрачност, обективност и обоснованост.
6. Анализът на годишните планове и отчети за обучение на министерствата, в които са органите на управление на средствата от ЕС, сочи, че малък брой служители на тези звена проявяват интерес, заявяват желание и посещават организираните обучения от Института по публична администрация.
7. България няма единна електронна система за управление на човешките ресурси в администрацията. Такава е била създадена през 2004 г. с пари на програма ФАР. През 2007-2008 г. тя е допълвана, но през 2015 г. вече не се поддържа заради

масовия отказ на администрациите

от нея. Това пречи на своевременните оперативни решения по отношение на политиките за администрацията.
8. Не е ефективна дейността на инспекторите, осъществяващи административен контрол срещу корупция за гарантиране на почтено поведение на служителите в органите за управление на средства от ЕС.
Заключението на одита на Сметната палата е, че през първия програмен период административният капацитет на органите за управление на средствата от ЕС не е управляван ефективно. Направените назначения в тях са необосновани, всяко второ е без конкурсна процедура, а при проведените конкурси тежестта на избора е пренесена върху устната част от изпита, в която субективният фактор е решаващ. Въпреки получаваните

 възнаграждения далеч над средните за страната

(вж. таблицата), малък брой служители са проявили желание да се квалифицират. Този факт в комбинация с неясния принцип на подбор на кадрите предвещава проблеми и през настоящия програмен период.
Двамата министри - по еврофондовете и по коалиционната политика, държавната администрация и вътрешните работи, както и главният секретар на Министерския съвет имат една година след получаването на одитния доклад, за да предприемат мерки. Могат да предприемат, а могат и нищо да не правят, ако ситуацията ги устройва. Санкции за тях няма. Въпросът е - ние, гражданите, докога ще търпим да грабят и държавата, и европарите?