Туристическият данък се събира най-трудно

С презентации, възстановки, срещи и дискусии бе белязано XIII издание на Международното изложение "Културен туризъм", което се състоя от 14 до 17 април във Велико Търново. На събитието гости от 13 държави и представители на 50 общини в България имаха възможност да покажат и да сравнят богатството и разнообразието на предлаганите дестинации, атракции, оферти и услуги в бранша. Сред чужденците се откроиха изложители от Индонезия, Малта, ЮАР, Виетнам и Русия. А за България стана ясно, че е сред трите страни в света (заедно с Гърция и Италия), на чиято територия е регистриран най-голям брой паметници на цивилизацията - 43 хил.

Интересът към културата и историята ни води и до ръст на пътуванията, като през 2015 г. 182 хил. туристи са посетили само Велико Търново, което е с 5% повече от предходната година и оформя трайна тенденция в последното десетилетие, уточни кметът на града Даниел Панов.
Културният туризъм дава поминък, работа и пари, подчерта председателят на БХРА Благой Рагин. И с усмивка припомни как преди 13 години, когато се състоя първото международно изложение във Велико Търново, песимистите бяха много, но оптимизмът победи. Благой Рагин призова старопрестолният град да бъде наложен за културна столица на Балканите.
А министър Николина Ангелкова заяви, че туристическият сектор се утвърждава като най-перспективен двигател на растежа. След официалното откриване на изложението тя присъства и на Годишната среща на кметовете на общини, където във фокуса на вниманието бяха промените в Закона за туризма.
"Не ни вменявайте нови задължения!" - призова Даниел Панов в качеството си на председател на Управителния съвет на Националното сдружение на българските общини. И разкри, че

са изпратили 25 листа с препоръки

Кметът на Велико Търново бе категоричен, че най-трудно се взема туристическият данък: "Ако през 2013 г. събрахме 450 хил. лв., сега сумата не може да стигне и 140 хил. лв."
За да се промени тази ситуация, е нужно колкото може по-бързо да се задейства чаканата от 10 години единна система за туристическа информация, която свързва хотели с НАП и МВР, категорични са от бранша. Добрите туристически продукти и атракции също остават в сянка. Затова е необходимо държавата да подпомага подобни прояви, да има регламентирано рекламно време, а в бюджета да се заложат средства, които да промотират събития като Роженския събор, празниците в Копривщица, фестивалите в Жеравна и т.н.
Кампаниите с използването на билбордове са доста полезни, бе категоричен кметът Панов. Управляваната от него община Велико Търново има 15 и на обменни начала на тях се анонсират културни събития и туристически забележителности на други населени места, привличащи хора да ги посетят през уикенда или за дните на отпуската.
Николина Ангелкова си водеше бележки по време на изказванията на представители на местните власти. И обеща да вземе предвид получените коментари. Тя

не пропусна да се похвали

че над 3000 туристически атракции вече са вписани в онлайн регистъра, а министерството работи и над създаването на подобен регистър на фестивалите и културните събития в България, за да не научава за тях от пресата. За единната система за туристическа информация, която свързва хотели с НАП и МВР, Ангелкова спомена, че се тества успешно в Пловдив и в София, като тайни клиенти се пращат почти навсякъде. И обеща да премахне от новия Закон за туризма всичко, което натоварва кметовете с допълнителни функции.
На срещата бе засегнат и проблемът с т.нар. апартаментни комплекси, които

формират сивия сектор

Част от присъстващите нарече грешка тяхната категоризация, защото не може да им се направи ефективна проверка. Чуха се и мнения, че правомощията на Консултативния съвет не е зле да се увеличат, в него трябва да има представител на общината и структурата му да е по-гъвкава.
Добре е да има възможност да се качват презентации на отделни общини на сайта на Министерството на туризма, смята кметицата на Каспичан - Милена Недева. Колегата й Дончо Захариев от Трявна пък изтъкна, че пътят през прохода Хаинбоаз е изключително разбит, а туризъм без инфраструктура няма как да се прави.
Участниците в Годишната среща на кметовете бяха категорични, че Законът за туризма трябва много бързо да бъде прецизиран, а туристическият данък бе наречен

най-гнилата ябълка

Вторият панел на дискусията се проведе с мотото "Опазване на културното наследство - мисия възможна". В кръглата маса взеха участие представители на местните власти, музеи от цялата страна и държавните институции.
Неподдържаните паметници на културата, които са частна собственост, създават големи проблеми, а налаганите глоби са малко, категорични са експертите. Зам.-министърът на културата Боил Банов заяви, че спазват закона и се стремят той да става по-добър и по-качествен.
Със 100 млн. евро финансова помощ по европейска програма бе подкрепена консервацията и реставрацията на обекти на културното наследство от национално и световно значение, припомни проф. Николай Овчаров. Но хората остават с впечатлението, че всичко е разрушено или не е добре направено. Примерът със скандалната крепост Кракра в Перник е станал банален. Не липсват обаче и сполучливи проекти от типа на реставрирания Владишки мост, обновения площад пред Царевец, както и изградения през 2013 г. мултимедиен център във Велико Търново, известен като Музей на восъчните фигури. Но добрите обекти са затъмнени от лошите. Обществото обаче трябва да има чуваемост и за хубавите неща. По какъв начин ще рекламираме културно-историческия туризъм, ако се говори само лошо, питаха присъстващите на кръглата маса.
Изказвания направиха д-р Иван Църов, директор на РИМ - Велико Търново, арх. Донка Колева - главен експерт в Дирекция "Култура и туризъм" на община Велико Търново, арх. Румяна Брайнова - дългогодишен общински съветник и експерт, доц. Стефан Белишки - преподавател в НХА, и др.
Един от основните проблеми е, че много от

паметниците на културата са разрушени

категорични са специалистите. Всяка седмица на ул. "Опълченска" в старопрестолния град пада по една къща, разкриха експерти, добре познаващи недвижимото наследство на Велико Търново. Има сгради с 15-17 собственици, много от които са трудно откриваеми или живеят в различни краища на България и в чужбина. Някои не могат да си позволят да ремонтират и поддържат имотите си, които имат историческа стойност за нацията ни, по финансови причини.
Бе споменато също, че

всички актове падат в съда

още на ниво първа глоба. За пример бе даден казусът с неподдържаната къща на Яворов в София. Сегашните й собственици ги грозеше санкция от 100 хил. лв., но съдът върна акта с мотива, че първата глоба трябвало да бъде в размер на 2 хил. лв. И понеже така процедурите започват да се подчиняват на параграф 22, може да продължават с години, а сградите постепенно се разрушават.
Крайно време е обаче управляващите да проумеят, че културното ни наследство е уникален, крехък и невъзобновяем ресурс, който трябва да бъде опазен. Ясно е, че за целта са необходими не само желание, воля и експертен потенциал, но и прецизни и реално функциониращи финансови механизми. Само така върху главите ни ще спрат да падат гнили ябълки, унищожаващи паметниците с национално и историческо значение, спиращи развитието на туризма и превръщащи държавата ни в лишена от идентичност територия.