Вместо ръст - спад на парите за знанието

Образованието и науката, които единствени могат да осигурят бъдещо икономическо и социално развитие на България, пак стават изкупителна жертва на неолибералните мантри за фискална стабилност и свиване на бюджетния дефицит. Схемата за финансово удушаване е позната от първото управление на ГЕРБ. Отново ни се натрапва мантрата, която вече две десетилетия служи на десните правителства като оправдание на разрушаването на сектор след сектор - преструктуриране на разходите, насочването им към правителствени приортети, ограничаване на неефективните разходи и структури. Това ясно личи от

два документа, приети без много шум

от Министерския съвет на 13 и на 20 април т.г. - т.нар. Конвергентна програма (2016-2019) и Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. Знае се, че България изостава по инвестиции в образованието спрямо останалите страни в ЕС, а във финансирането на науката сме последни. И МОН, и синдикатите, и Сметната палата, и Еврокомисията, и дори Световната банка непрекъснато препоръчват да се увеличат парите за двата отрасъла на знанието. А в новите два документа на МС отново виждаме обратно тичане - драстично намаление.
В момента България инвестира за образование 4,1% от БВП (3,6% за средното и 0,5% за висшето). Според Конвергентната програма (КП), вместо да има ръст, до 2019 г.

тези средства трябва да се намалят до 3,2% от БВП!

Намаляват се и като процент от публичните разходи, т.е. образованието като национална ценност слиза по-надолу в бюджетната стълбица. Това затвърждава статуквото на неговата бедност и с нищо не допринася за развитието на страната. Тъй като и от средносрочната прогноза личи, че парите за вузовете се замразяват до 2019 г. на сегашното равнище, очевидно е, че намалението ще е главно в училищния сектор. За който наивният синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" иска 6% от БВП! Обяснението в КП е, че за средното образование ще са необходими по-малко средства, защото ще се повиши ефективността при изразходването им, ще се оптимизират (закриват) училища и... ще бъдат обхванати повече ученици, т.е. ще намаляват отпадащите. Уж обещаваха при закриване на училища парите да остават в системата. Но колко струват обещанията на тези хора? В опитите си да обяснят необяснимото корифеите от МС съвсем са се оплели, понеже няма как хем повече ученици да влязат в клас, хем за тях да са необходими по-малко пари. Вероятно се разчита на средства от европрограмите, но европейски пари по принцип се отпускат от Брюксел само като допълнение над националното финансиране, което определя философията на управлението.  
А управленската философия на това правителство е ясно ориентирана към все по-голямо дране на финансови кожи от хората и към все по-малко грижи от страна на държавата за тях. Илюстрация за това е предвиденото свиване на разходите и за здравеопазване и социални дейности (вж. таблицата). Така още тази година бюджетният дефицит трябва да намалее с 0,5% от БВП спрямо 2015 година. А до 2016 г. дефицитът ще се свие наполовина спрямо 2015 г. (от 3 на 1,5%). Това - при положение че вече немалко страни в ЕС увеличават публичните си разходи. Затова пък от догодина щяло у нас да има ръст в икономиката, понеже растели заетостта и доходите на семействата, съответно - потреблението. Ти да видиш! Не стига, че Бойко Борисов

ръси обилно небивалици

ами вече и в официални документи започнаха да ги записват. Тенденциите за свиване на потреблението у нас са ясни.
Намаляването на парите за средното образование означава, че след като тази година бе с малко увеличен разходният стандарт на един ученик, оттук нататък и този показател се замразява. А особено в малките селища и сега училищата мизерстват и общините се чудят как да ги удържат, та да не обезлюдеят регионите напълно. Мерките в образованието, които КП предвижда, са: "гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора". А "политиката се фокусира върху формирането и повишаването на качеството на човешкия капитал във всичките му измерения - чрез учене през целия живот и мобилност към потребностите на пазара на труда". Щели да бъдат приложени мерки и за повишаване на финансовата култура на населението. Това красиво бла-бла-бла може и да хване дикиш пред оценяващата Еврокомисия, но има малко общо с реалността. А тя се вижда дори в данните на НСИ - че примерно в общообразователните училища от 45 204 педагози на възраст до 34 г. са само 3688 (8,1%) и продължават да намаляват. Това, че

някакви фондации с американско финансиране

щели да обучат стотина учители на "иновативни методи", съвсем не означава, че младите висшисти умират от желание да се озоват с 500 лв. заплата в средата на агресивни деца и родители, които вече дори бият. А новоприетият училищен закон на ГЕРБ им дава още повече права и власт над учители и училищни директори.
Друг основен приоритет е финансовото осигуряване на целодневната организация на учебния ден в средищните училища и за VІ клас в останалите училища за цялата 2016 г., казва Конвергентната програма. За това са предвидени 38,9 млн. лв. повече спрямо 2015 година. За първи път става ясно, че за новите учебници и учебни помагала за V клас, за който от тази есен влизат в сила новите учебни програми, са планирани 6 млн. лева.
По отношение на висшето образование самото правителство си признава, че парите остават без промяна спрямо 2015 г., но ще се увеличи частта от финансирането, която ще се отпуска за приоритетни и защитени специалности (нищо че правилата за тях още не са определени от МС), както и според качеството на специалностите, отчетено чрез комплексна оценка, вкл. чрез показателите от рейтинговата система. Впрочем новият председател на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев вече заговори открито, че рейтингите не са достатъчно качествени и трябва да се променят... Така че отделянето на качествените от некачествените специалности няма да бъде лесно възприето от вузовете, когато от това зависят и парите.     
Политиката на кабинета

спрямо науката е съвсем неглиже

За парлама в КП е написана една смешна фраза - че бюджетът осигурявал "нормалното функциониране на системите". И едно преписано от европейски документи и празно на фона на реалността изречение - че се предвижда "повишаване на социалната роля и значимост на научните изследвания, развитие на научния потенциал чрез интегриране в европейското изследователско пространство, както и развитие на научноизследователската дейност чрез програмно-конкурсно финансиране". Научиха се гладичко да редят едни празни брюкселски клишета, както едно време ги приказваха за зрелия социализъм. А вече и бебетата в България са наясно с мизерията на българските учени, които в БАН получават средна заплата 650 лева. Затова малцина сред младите хора след защитена дисертация не се отправят към Терминал 2 с акъла и знанията си в куфара и с еднопосочен билет в ръка. "Програмно-конкурсното финансиране" пък така го е закършило след престъпното източване на научния фонд на МОН при първото ГЕРБ управление, че до ден днешен е на кота нула.  
В Европа единственият сектор, за който има финансово изискване, е науката - до 2020 г. страните в ЕС трябва да инвестират 3% от БВП в наука и развой. България е поела официално ангажимент да стигне до 2020 г. половината от тази стойност - 1,5% от БВП. Но в последните две години ГЕРБ отново намали парите за наука до 0,3% от БВП... А в Конвергентната програма направо е записано, че за т.нар. общи държавни служби (където влизат министерствата и държавната администрация изобщо и към които у нас по абсурден начин е прилепена и науката)

парите ще се намалят от сегашните 6,3% от БВП на 4,2%

А от опит добре се знае, че когато трябва да се реформират и намаляват министерски чиновници, винаги го отнасят не те, а науката, която е под постоянни удари. В БАН добре познават "ласките" на финансовата тояга, която очевидно ще продължи да шета - в академията и сега за елементарно функциониране, т.е. за покриване на мизерните заплати, за ток и парно и вода, не достигат минимум 10 млн. лева. Но ако съдим по бюджетната прогноза, може би до 2019 г. ще й дадат 1 млн. лв. допълнително... Точно 1 млн. лв. повече до 2019 г. са предвидени като цяло и за бюджета на МОН, откъдето БАН получава субсидията си. С една дума, академията е в ситуацията на психиатрията от един известен виц - разрешили на лудите да скачат от вишката в басейна и им казали, че ако слушкат, ще им го напълнят и с вода.    

  
Бюджетни разходи по функции