За мен смисълът на играта е да те заведе на интересно място

Инж. Валентин Василев е строителен инженер-конструктор, завършил e УАСГ (ВИАС), след което е специализирал "Приложна математика и информатика" в Техническия университет - София. Създател е на сайта www.strannik.bg, като твърди, че маршрутният онлайн каталог е плод на голяма любов към красотата и величието на природата, към малко познатите кътчета, истории и личности. Инж. Василев е известен и като фен на играта геокешинг (Geocaching). Участниците в нея използват GPS (джипиес) приемник или друга навигационна техника, за да крият и откриват различни по големина контейнери (наричани "геокешове" или просто "кешове") практически навсякъде по света.


"Понякога се организираме и за почистване на районите"


- От колко време съществува играта геокешинг, Валентине?
- Всъщност тя прилича на една друга - летербоксинг (letterboxing), която има 150-годишна история по света, но в България не е развита. Геокешингът възниква скоро след разсекретяването на джипиес координатите. Първото документирано поставяне на геокеш е извършено на 3 май 2000 г. от Дейв Улмър от Портланд, щата Орегон. И само за три дни - до 6 май, кутията е открита два пъти, но само едното от двете посещения е отразено в дневника на кеша.
- А в България кога и къде е поставен първият геокеш? И знае ли се от кого?
- Знае се псевдонимът на човека - Вираг Тибор  (Virag Tibor), най-вероятно е чужденец, който на на 30 март 2002 г. скрива първата кутия от играта в района на Рилския манастир. До края на същата година на официалния сайт (http://www.geocaching.com) са регистрирани още 3 кеша. В рамките на 2003-2005 г. броят им нараства незначително, което вероятно може да се обясни с факта, че любителските джипиес приемници като цяло са непопулярни в страната ни най-вече поради високата им цена и липсват активни български участници. Но от 2006 г. интересът към играта у нас значително се засилва.
- Каква всъщност е целта и правилата на играта?
- Основната идея е, че някъде в природата или на неизвестно място се скрива кутия, наричана за удобство кеш, който трябва да е устойчив на атмосферни влияния. Задължителното условие е достъпът до него да е безплатен. Тоест - ако е поставен в заведение, да няма ангажимент за консумация, да може да дойде всеки, да открие кеша и да си излезе. Има право да остави или да вземе от кутията някакви предмети, които обикновено нямат парична, а по-скоро са със сантиментална стойност. В контейнера задължително е сложен дневник, където играчите отбелязват, че са го намерили, а след това се регистрират и в сайта. Има и такива, които злоупотребяват: твърдят, че са открили кеша, без въобще да са ходили на мястото или да са се отбелязали в дневника. Но пък собственикът на кутията има право, ако намери доказателство, че човекът не е бил там, просто да го изтрие от базата с данни.
- Еднакъв ли е размерът на контейнерите или кутиите винаги са различни?
- Има няколко вида. Онези, които са по-малки от кутийки за фотолента, се наричат микрокеш. Съществуват и нанокешове - изглеждат като миниатюрни капсули, в които е навита тънка лентичка. В такива случаи човекът, който ги е открил, може само да направи снимка за доказателство, че го е намерил. Иначе най-големият кеш в България е с размерите на бидон, скрит около Бачковския манастир. Това е дело на едни маниаци от Пловдив и ние ги бъзикахме, че крият там кисело зеле (усмихва се).
- Кои са най-интересните моменти от играта?
- Много е разнообразна. Има различни геокешове. Традиционният представлява контейнер с дневник и няколко предмета, който се намира на посочените координати и може да съдържа предмети за размяна. Освен това много интересни са пътуващите, проследими предмети. На тях има уникален номер, по който се регистрират в сайта на играта и се проследява тяхното движение от кеш на кеш по света. Лично съм намирал в България такива пътуващи предмети, на езика на играта се казват тракабъли. Впрочем в играта има много измислени термини, които липсват в реалния език. Та у нас открих предмет, изминал 40 хил. км! Общо взето, бил е на всички континенти. Лично съм пуснал няколко такива проследими предмети с цел популяризация на интересни места в България. Някои от тях вече прекосиха Европа и всеки момент очаквам да прецапат океана.
- Ще разкриете ли къде има скрит геокеш в София?
- Ами... В двора на Арт-къщата "Куклите" на Жени Костадинова сложих много интересен кеш. Всеки, който го открие, ще прочете и скритото вътре послание - слоган на музея. Ако го каже на български, ще получи безплатен достъп да разгледа къщата. И е много интересно, когато чужденците произнасят думите. От там са тръгнали и няколко проследими предмета - малки куклички, облечени в красиви носии. Тяхната мисия е също да обикалят света и да търсят други кукли, пременени в национални костюми. Направил съм и няколко музея на геокешове, без да има скрита кутийка. Всъщност задължителното условие на играта е да има дневник, в който посетителите да се записват. А във всеки музей има посетителска книга, която по съвместителство може да се ползва и за дневник на играта. И така геокешингът води хора към тези музеи. Чужденците особено са много доволни.
- Какви предмети оставят най-често в кеша участниците в играта?
- Всякакви - от играчки до съвсем безсмислени работи. Откривал съм дамски тампон, презервативи, визитки, монети, играчки, значки, компактдискове, книги...
- Предвидена ли е някаква награда за този, които открие кутията? Към какво се стремят хората, увлечени от геокешинга, коя е движещата сила, която ги кара да не спират да играят, като търсят?
- Не, награда няма. Това са хора, които притежават някаква иманярска жилка. Защото кешът всъщност е вид съкровище. За да се намери, трябва да се реши примерно пъзел, да се разгадае гатанка в описанието, да се направи всичко възможно, за да се стигне до координатите. Често не ги давам директно, защото има и бройкаджии, които просто искат да намерят кутията, не ги интересува къде е. Обикновено карам играчите да бъдат наблюдателни, да видят нещо по-необичайно, да обърнат внимание на дадена табела, да преброят редовете или цифрите и така да сметнат по някаква елементарна формула координатите, на които се намира кутията. Във Велико Търново например има много интересен мултикеш. Започва от паметника "Майка България", който се намира на центъра, пред общината. Трябва да се види колко войници има там, с тази бройка се смятат координати, по тях се отива на друго място, където се преброяват топките на парапета, и т.н.
- Знае ли се колко души са запалени по геокешинга?
- Общо взето, играта движи страшно много хора в международен мащаб. Чужденците са много по-активни. В България запалените кешъри са към стотина, като аз самият не се броя за активен. Има такива, които са направо маниаци. Забавлявам се. Когато ми е кеф или съм някъде в гората, като намеря някакво интересно място, слагам кутийка...
- Кой е най-интересният контейнер, оставен от вас?
- На Силистар през лятото на 2012 г. направих първия подводен кеш в България. Цяла пролет си играх в София да го тествам, за да не влиза вода в него. Първоначалната ми идея бе да го потопя на близо 4 метра дълбочина. Но си помислих, че някой ще се удави там, като е по-бурно морето, понеже става мъртво вълнение. И всъщност го скрих в малко заливче, на дълбочина до кръста, под едни скали, които като обраснат с водорасли, трудно се намира кешът. С джипиес няма как да се влезе на такова място, но пък на брега има много добри ориентири, които човек като се огледа, може да забележи и да прецени къде да се гмурне. За мен смисълът на играта е да те заведе на интересно място.
- А има ли кутии, които не са намирани досега?
- Ненамерени няма. Но има такива кешове, които са откривани само един път, просто защото са на такова място, където кашкавал-туристи не ходят.
- Знаете ли кой е най-младият и най-възрастният играч?
- Познавам едно хлапе, което още не може да борави с джипиеса, но понеже баща му е кешър, и то се забавлява много, защото намира вътре разни играчки.
- Как най-често разбират хората за играта?
- От приказки, от интернет... Преди време имаше едно кратичко предаване по телевизията, аз от него разбрах. Тогава в България почти нямаше хора, които се занимават с играта. А сега си правим срещи на кешърите. Обикновено тогава организаторите на събирането крият наоколо масово кешове, за да има маниаците с какво да се забавляват. Тези геокешинг срещи в България ги кръстихме и геобиринг срещи. Весело е, общо взето. Понякога се организираме и за почистване на районите с мотото "Кешът - вътре, боклукът - навън". На всички ни се е случвало някой район да е заринат с празни бутилки, хартии и просто да е неприятно наоколо да е пълно с всякакви отпадъци. Така че играта ни подтиква също така и природата да пазим.