Горките наши депутати

Благовест Митков

В ония години най-беден в селото беше един Иван. Износваше чужди дрехи. Като умре  някой, роднините съберат каквото е останало и му го дават. За Бог да прости и от човещина.
Случваше се понякога дълго време никой да не умира и този Иван оголяваше като циганин. Но се случваха и епидемии! Инфлуенца, примерно. Или лошо гърло. Мре народът, като муха мре! И тогава Ванката тръгваше из село нагизден като секретар-бирник! Гледаш го - обул габардинените гащи на Киро Денин, турил капата на Стоян Кривото, а като се спомина даскал Георги, даже и папийонка си върза!
Минаха ония години… Е, рекохме си, няма вече такава сиромашия да ни гази, та човек чужди дрехи да износва! Така си рекохме…
Но не би!
Чета оня ден вестника и що да видя! Майко мила, Господи и Света Богородице! Нашите депутати изпаднали до дереджето на Ванката! Чужди дрехи износват!Търкам си очите, трия си очилата, пак чета - пак същото! Бе чужди дрехи, бе! Народните избраници - пише във вестника - носят сака на Валентино!
Брех, мама му стара! Кой е тоя Валентин и кога е умрял, Бог да го прости, не знам, ама направо ми се доревава за тия момчета в парламента! За това ли - викам си - са учили, за това ли са се борили, за това ли по митинги са студували, та сега чужди палтета да износват! Чета по-надолу - още по-лошо! Палтенцето, как да е - връхна дреха! Ама то и ризите им не били техни, а на някой си Версаче! А обущата пък на Вог! Остави това, ами вратовръзките! Какво е вратовръзката? Едно парцалче! А те и за вратовръзки нямат пари, горките, щото във вестника пише, че носели вратовръзки на Гучи! Затова значи, като ходят в чужбина никой никъде не ги уважава и все ги подритват!
Чета вестника и си мисля - добре, че не ми влезе муха в главата да ставам и аз депутатин, та да се излагам пред народа като оня едновремешния Иван! Бог да го прости и него, сиромашкия!