Подранил

Валери Петров

Къде съм гледал, где съм бил,
часовникът ли ме измами? –
С цял час за кино подранил,
стоя пред светлите реклами

и гледам булеварда. Да
по-ярък той е станал днеска,
но тези нови господа,
но тази бизнесменска треска!

И тези просяци! И тез
познати с вид неузнаваем!
Печалба, сметка, интерес,
Надвихте, трябва да признаем!

Но сигурни ли сме? Дали
в далечно или близко време
туй, дето днес се провали,
друг образ няма да приеме?

Да, може би мечтата в нас,
най-скъпата от всички скъпи,
и тя избързала е с час,
но той, часът й, ще настъпи?...

В кристално някакво стъкло
сълза глупашка се оглежда:
Да би било!...Да би могло!...
Живей в сърцата ни, надежда!