Здраве
Магарешката кашлица
Ваксината рязко намалява броя и на заболелите, и на тежките усложнения, и на смъртните случаи
/ брой: 94
Мнозина родители, особено в наши дни, смятат магарешката кашлица (коклюша) за невинна болест и не й обръщат голямо внимание. Всъщност това е доста тежко заболяване, което изтощава значително детето и може да доведе дори до смърт. Например всяка година в САЩ са регистрирани 18 000 случая на коклюш и от 15 до 20 деца умират от болестта.
"Описание на коклюш (пертусис) се среща в документи още от ХІV век, но се смята, че първото подробно и ясно описание на заболяването е дадено от Baillou през 1640 г. Наименованието pertussis, означаващо "силна кашлица", е използвано за пръв път от Sydenham през 1679 г.", пише в своя разработка педиатърът доц. д-р Атанас Мангъров от инфекциозната болница в София "Проф. Иван Киров". Той обяснява, че причинител на коклюша е бактерията Bordetella pertussis, а болестта се предава по въздушно-капков път. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици (средно около 1 седмица), а около 80% от възприемчивите към коклюш заболяват след близък контакт с инфектиран член на семейството. "Заболяването от коклюш може да доведе до необходимост от хоспитализация, до развитие на пневмония, дехидратация, загуба на тегло, нарушения в съня, гърчове и по-рядко до енцефалопатия и смърт. Тези усложнения варират според възрастта на болния. Повечето хоспитализирани с коклюш са на възраст под 1 г.", пише доц. Мангъров.
Бактерията, причиняваща коклюш, произвежда няколко токсина, предизвикващи натрупването на гъста, лепкава слуз в трахеята на детето. Това от своя страна води до болезнени спазми и кашлица. Когато детето диша през стеснената трахея, се чува специфичен звук, заради който коклюшът е известен също като "магарешка кашлица". Спазмите на кашлицата затрудняват дишането, храненето и пиенето при децата.
Смята се, че в около 5% от случаите на възрастни с кашлица, продължаваща повече от 5 дни, става дума за коклюш. Малките деца обикновено се заразяват с коклюш от възрастните, които кашлят. Ето защо децата, които не са имунизирани срещу коклюш, са изложени на висок риск от заразяване.
След въвеждането на противококлюшната
инактивирана клетъчна ваксина
в почти всички европейски страни (в България през 1957 г.) се наблюдава рязко намаляване на броя на заболелите, на тежките усложнения и на смъртните случаи. С въвеждането на ваксинирането като много болести и магарешката кашлица премина под рубриката "забравени болести".
През 2010 г. с промените в имунизационния календар на България и у нас беше въведена комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (DTаP). Безклетъчната коклюшна компонента заменя използваната преди това пълноклетъчна коклюшна ваксина, свързана с повишен брой нежелани реакции при децата.
В наши дни ваксината срещу коклюш се произвежда по същия начин като ваксината срещу дифтерия - синтезира се от токсин на коклюша и се деактивира с помощта на химикал. В края на процеса химикалът се отмива, като оставя след себе си единствено пречистен деактивиран токсин (известен под името токсоид). Токсоидът е много ефективен за защита на децата от заразното заболяване. Тъй като имунитетът срещу коклюш се губи с времето, наскоро Световната здравна организация въведе нови препоръки към държавите за имунизацията на юноши и възрастни. Изработена е нова ваксина, която се препоръчва за юношите на 11-12 г. и за възрастните, като следва да се поставя с цел подсилване на всеки 10 г. и предотвратяване на заразяването на бебета, които не са развили още имунитет към заболяването.
При някои деца поставянето на ваксината предизвиква локални реакции като болка, зачервяване, чувствителност или подуване на мястото на поставяне на инжекцията. Може да се появят и леки реакции като повишена температура, сънливост и раздразнителност.
Ваксината срещу коклюш може да причини и по-сериозни реакции като висока температура, неутешим плач, продължаващ повече от 3 часа, както и тежка отпадналост и сънливост. Всички тези тежки реакции са много редки (засягат само едно дете на всеки 10 000 поставени дози).