В Турция се питат "Кой ще плаща сметките"

Само преди дни турският премиер Давутоглу заяви с непонятно за европейските уши самочувствие в Брюксел, че "никой не бива да очаква Турция да спази поетите задължения, ако ЕС не изпълни своите обещания от споразумението и не спази план-графика относно отмяната на визовия режим за турските раждани". Като заплаха прозвучаха и думи на президента Ердоган, който окачестви като провокация критиките на Европейския парламент относно нарушаването на човешките права в страната му и убедено каза, че "ЕС се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от ЕС". И като доказателство си затвори очите при задържането на кореспондент на обществено-правната германска телевизия АРД на летището в Истанбул. В отговор в ЕС заваляха изказвания, че "Турция ужасно греши, ако си мисли, че отмяната на визовия режим ще влезе в сила през юни. Тя трябва да изпълни 72 точки, по които досега не се е случило нищо или малко". Въпрос на Турция е дали ще успее в срок да въведе биометрични паспорти, да сключи споразумение за реадмисия с България и Гърция, да сътрудничи с Европол, да бори корупцията и престъпността, да спазва върховенството на закона, човешките права, да не арестува журналисти и все в този дух.
И докато управляващите в Анкара наистина се нуждаят от подобна "победа" над ЕС чрез замайване на турците с отмяна на визите, обществото в страната се залива с вътрешнопартийни проблеми, които дават основание за изводи в посока "нестабилна политическа обстановка". Опозиционната дясна ПНД (с лидер Бахчели) се раздира от противоречия, кемалистката опозиционна НРП (с лидер Калъчдароолу) не може да намери единен отговор на т.нар. въпрос за "неприкосновеността на депутатите", т.е. за арестуването на кюрдските депутати, а управляващите от ПСР продължават "кавгата", казват в турски медии. Твърденията са, че с всеки изминал ден разногласията между Ердоган и Давутоглу се увеличават. Сред членовете на ПСР се говори за "двойно ръководство" и някои признават, че "един търси Ердоган, друг Давутоглу и не знаем какво правим. Уморихме се да служим на две места". Открито се казва, че заемащи важни държавни постове живеят в страх да не сбъркат в действия и оценки в позицията "по средата между Давутоглу и Ак Сарая". Близките до Ердоган обвиняват кръга около Давутоглу за връзки със Запада и организация от типа Ftipi (сваляне от власт), а тези около Давутоглу критикуват министри за създаването на "кавги" в управлението с цел "сваляне на Давутоглу". Задкулисието дори мълви, че президентът обмисля назначаването на нов премиер (Бинали Йълдъръм) и веднага има отговор с обвинения за корупционни практики около Йълдъръм и "приключения" със сина му Еркан, който играл комар в Сингапур. Засилва се т.нар. медийна война. Близките до Ердоган медии като "Сабах" (утро) и "Таквим" (календар) винаги поставят на първа страница снимки и изказвания на президента, а тези на премиера са във вътрешни страници. "Карар", който е близък до Давутоглу, действа обратно и на неговите първи страници грее ликът на премиера. Някои се шегуват с "погледни "Сабах" и "Карар" и ще видиш какво е положението в ПСР и страната".
Примерите за съществуващи разногласия обхващат изразени становища от двамата опитни политици и управляващи по отношение на въпроси като обвиненията срещу т.нар. "академици", които Давутоглу реши, че не заслужават затвор, или за решаването на кюрдския въпрос, който премиерът смята, че трябва да се решава по мирен път. Това "преляло чашата на Ердоган", който на общо събрание на "Червения полумесец" заявил, че "там няма въпрос, по който може да се преговаря". Различни са вижданията и за гражданството. Ердоган поставил въпроса за отнемане на гражданството на членове на терористични организации, т.е. ПКК, а Давутоглу смята, че това е лично мнение на президента. "Турция е демократична правова държава и са ясни правомощията на следствието. Всички други мнения са лични. В момента нямаме такива разработки". Отговор обаче има от министъра на правосъдието Бекир Боздаа, който е убеден, че "изявленията на президента за нас са заповед, няма нужда от писмена заповед. Ще направим необходимото".
Разбира се, че Давутоглу опровергава наличието на разрив между него и президента. "Има различия по средствата и начините поради различните ни схващания", казва Давугоглу, а турски медии определят тези изявления като "езикът отива при зъб, който има кариес". С цел умиротворяване на обстановката Ердоган и Давутоглу решават да се возят заедно в президентска лимузина, която първа минава по нов мост над залива Измит и шофьор е президентът. Турски наблюдатели обаче не се впечатляват от подобни акции и твърдят, че западни дипломати открито говорят, че "Западът е разчитал на експрезидента Гюл, но той не е успял да се справи, а в опозицията няма надежда. След като се доказал на последните извънредни избори на 1 ноемри м. г., същият Запад започнал да играе с Давутоглу като алтернатива на Ердоган". Факт е, че Давутоглу напоследък имаше много специални срещи и се твърди, че има зад гърба си САЩ и ЕС. Но не се знае как ще действа Ердоган в такава обстановка. Никой не може да гарантира дали в даден момент той няма да предприеме действия "да го изхвърли от играта". Все пак само за Ердоган са създали песен, която в рамките на образователна програма в община Кадирли учениците ще пеят: "ние ще поставим рекорд, да чуе целия свят, че специален гост е Ердоган". Става въпрос за идея на 30 май да се проведе най-голямата изложба на открито, в която ще участват 28 хил. ученици. Е, някои родители са възмутени, че в училището се "вкарва политика", но това едва ли ще спре организаторите. Песента ще се лее, независимо че някои все задават въпрос "кой ще плати сметката". Особено след като не се разбира и защо, след като се образува дело "Ергенекон" през 2007 г., в което за създаването на тайна организация с цел преврат бяха обвинени редица висши военни, политици, журналисти, учени, тези дни Касационният съд оневини обвиняемите. Някои опозиционни лидери като Доу Перинчек (партия "Ватан", извън Меджлиса) казват, че "съдът зарови в канавката несправедливостта и беззаконието. Това е изключително решение и то ще открие пътя на Турция". Други казват, че това дело "Ергенекон" поначало си е било "правен резил", но обвиняемите прекараха години в затвора в Силиври, а Ердоган казваше навремето, че той е прокурорът и даваше нареждания на водещия прокурор Зекерия Йоз. Смята се, че това е бил начин да се сплаши обществото, то да се обезличи, и на практика наистина са успели. Днес се казва, че самото дело "Ергенекон" е станало под натиск на привържениците на Фетуллах Гюлен, които са си отмъщавали на военните заради отстояването на позициите на светска Турция и преследване на ислямските обучения в училищата, които организацията "Хизмет" на Фетуллах Гюлен организира не само в Турция. Заниманията в тази училища са се заплащали и средствата са отивали при "гюленистите", казват днес в управляващата ПСР. Редица западни анализи напоследък обръщат внимание на факта, че разривът между Ердоган и Гюлен (живеещ в Пенсилвания, САЩ) е настъпил заради власт и пари, защото в началото на възхода на ПСР и на самия Ердоган те са били не само съратници, но и близки приятели. Споделяли са общи идеи, а по въпросите за мюсюлманската религия и разпространението на исляма никак не са се противоречали. Тези дни негативите от образуването на делото "Ергенекон", вкарването в затвор на невинни хора се приписва на Гюлен и привърженици, т.е. вината е на движението "Хизмет", а управляващата ПСР и президентът Ердоган отново са "изцяло в бяло". В случая обаче не става въпрос за прехвърляне от "болната на здравата глава", защото в онези години и "гюленистите", и ПСР са били заинтересовани от отстраняването на военните. ЕС подкрепи тези действия. Днес повечето анализи сочат, че страната последователно и постепенно се ислямизира, а няма никой, който да пази светския характер на модерна Турция. Независимо от изявленията на Давутоглу в Брюксел, че става въпрос за демократична и правова страна, която "е важна за ЕС". Наличието на 150 хил. джамии, повечето новопостроени, решението да се затвори "Чичек пасажа" на "Истиклял джадеси" на площад "Таксим", защото там се сервира бира и вино, но се посещава от десетилетия от всеки уважаващ екзотиката на Изтока турист, забраната тази година да се празнува по традиция 1 май на този площад, смъртта на писател, който е съобщил, че президентът няма диплома за висше образование, са само малка част от примерите, че нещо Европа отново се обърква по отношение на страната на Ердоган или просто няма друг ход при настоящите обстоятелства.
Президентът Ердоган е доктор хонорис кауза на повече от 20 университета, в т.ч. и в САЩ, въпреки изразени съмнения, че някои били платени. Дали и БАН е сред тях, както пишат в т.нар. опозиционни турски медии? Принципът "като ми пееш, Пенке ле, кой ми те слуша" е познат като практика на политическата сцена. Особено когато залозите са големи. А Турция освен голяма и мощна страна, е и с голям залог. Ердоган казва, че "нападките срещу Турция се дължат на успехите й" и е убеден, е държавата му ще попадне сред 10-те най-развити икономики в света. "Ако някои игри се играят над страната ни, то трябва да знаете, че нашият скок е над тях", казва турският президент. Явно предстои развитие. Оказа се, че геополитиката е по-променлива, отколкото на някои им се иска да бъде. Дано този път дипломацията в световен мащаб е на ниво, за да не се чудим ние къде да се наредим. Исторически все сме заставали зад губещата страна. А днес?

С цел умиротворяване на обстановката Ердоган и Давутоглу се повозиха заедно в президентска лимузина, която първа мина по нов мост над залива Измит и шофьор бе президентът
БГНЕС