Правят пенсионна "реформа" като слон в стъкларски магазин

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в  Хасково. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. работи като инспектор юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов.


- Законопроект на финансовото министерство праща индивидуалните партиди за втора пенсия в общ пул. Финансовият министър се опита да оправдае идеята за общ пенсионен пул с това, че човек не може да определи бъдещи събития и ако определен пенсионер е изчерпал партидата си, то синовете и дъщерите му ще му плащат пенсията... Вашето мнение като експерт за предлаганите промени около втората пенсия?
- Ако тръгнем от тези думи, че пенсиите може да ги плащат децата на пенсионерите, ще кажа, че  целият първи стълб в пенсионното осигуряване на това стъпва. Тоест, ако това е лошо, тогава давайте да закриваме първия стълб - солидарния. Но извън предполагам шеговития отговор на министъра на финансите нещата са много сериозни, защото това, което се прави сега като предложение, не е обсъждано с никоя от заинтересованите страни. Не са участвали в разработването нито представителите на осигурените лица, нито осигурителите, нито Комисията за финансов надзор, нито Министерството на труда и социалната политика, нито Асоциацията на пенсионните фондове. Всъщност това е някакво предложение, което явно е родено някъде в коридорите на Министерството на финансите и се опитват да бъде наложено на всички. Няма друго обяснение. При ситуация, при която правиш изменение в размер на 64 страници, колкото са в законопроекта за изменение на Уредбата на капиталовите фондове, и да го публикуваш почти срещу Разпети петък с надежда да дадеш две седмици, в които две седмици повече от половината са неработни дни, и след това да кажеш: ами аз го сложих за обсъждане, вие да сте го обсъждали. И толкоз.
- Между другото, по неофициална информация законопроектът вече е внесен в МС.
- Което пък ме кара да си мисля, че логиката е - вие каквото искате си обсъждайте и приказвайте, ние вече сме го внесли в МС. Аз виждам и реакцията на работодателите, която е разумна. Материята на социалното осигуряване задължително трябва да бъде коментирана със социалните партньори. Преди това с нея трябва да се занимава Националният съвет за тристранно сътрудничество. Въобще не е представян въпросът пред него. Другият много голям проблем е, че Законът за нормативните актове изисква всеки нов закон, всяко ново изменение да бъде съпътствано с т.нар. оценка на въздействието, да се види от това изменение какво ще последва, какъв ще бъде ефектът. И това да бъде направено с анализ и изчисления. Всъщност няма такова нещо. Правено е изменение, пак казвам - огромно по обем, но няма оценка на въздействието му. Кой ни гарантира, че след три месеца няма да си скубем косите и да казваме: ама ние не сме мислили, че така може да се получи. На всичкото отгоре изменението вече може определено да бъде наречено не изменение, а въвеждане на нов модел на капиталовите фондове. 
 - Впрочем, май няма нито един елемент от капиталовите фондове, който да не е засегнат от изменението. Променят се начинът на инвестиция на парите, променя се начинът на управление на фондовете, променя се продуктът, който получават хората, променя се възможността за наследяване на парите, начинът на изплащане на пенсиите...
- Нищо не е останало незасегнато от това изменение. Затуй говорим вече, според мен, за опит да бъде сменен моделът на капиталовите фондове.
- Модел, който съвсем не е по-подходящ.
- За който нямаме представа, просто защото не е направена оценка. Например няма оценка какъв ще е ефектът от включването на застрахователните компании в изплащането на пенсиите. В България никога застрахователните компании не са се занимавали с изплащането на пенсиите. Сега всъщност се предлага те също да започнат да плащат пенсии, т.е. част от парите да бъдат прехвърлени от пенсионните дружества в застрахователни компании и те да се занимават с това. Защо? Какъв е плюсът на човека, на осигуреното лице? Не е ясно. Допълнителен хаос в системата се създава от една, как да кажа, скромна норма, която е към края на Закона за изменение на Уредбата на капиталовите фондове. Тя предвижда, че една част от тези десетки, десетки, десетки нови норми ще влезнат в сила три дена след като бъде прието обновяването на закона; друга част ще влязат в сила на 30.VІ.2016 година, трета част - 12 месеца след влизане в сила на закона. А върхът на сладоледа е, че се предвиждат норми да влязат в сила с обратна дата от 1 януари 2016 г. Аз трудно мога да си представя как може да бъде създаден по-голям хаос в цялата осигурителна система. И това просто допълнително би ерозирало доверието на хората въобще в осигурителната система.
- Добре, защо се прави според вас?
- Първата уредба за капиталовите фондове беше създадена през 1998 г., това са вече 18 години. Нормално е през всичките тези години да се доусъвършенства уредбата, да бъдат решавани нови въпроси, които излизат, и е нормално да има надграждане. Но всичко това се прави, пак казвам, на базата на включване в диалога на всички заинтересовани страни. В случая абсолютно като слон в стъкларски магазин Министерството на финансите задрасква стария модел, прави един нов, сервира го на обществото и вика: това е. Та на въпроса защо се прави, нямам отговор. Знам ли, може би това е някаква персонална война. След като не успяхме да накараме хората масово да се оттеглят от капиталовите фондове към първия стълб, може би ще трябва да продължаваме да ги стресираме с надеждата, че ще се сетят, че в тая каша, която се създава, е по-добре да си отидем в държавното, да си отидем в първия стълб и толкоз. Може и да не съм прав, но във всеки случай не би могла да бъде изключена и подобна позиция.
- А може ли да бъде изключена вероятността парите вече да ги няма в капиталовите фондове или пък управляващите да искат да сложат ръка върху тях?
- Не, парите са там. Парите са инвестирани, над 6 млрд. са вече парите на хората, инвестирани са, знае се всяко дружество какво е инвестирало, знае се каква доходност има. Ето, преди няколко дни официално беше обявено от Комисията за финансов надзор, че средната доходност за 2015 г. на всички фондове е около 3%, има фондове и с по-голяма доходност, и то при отрицателна инфлация. Което означава реална доходност на хората, увеличили са парите си. Така че днешният модел не заплашва парите на хората.
- Да, но той може да се усъвършенства да носи по-големи приходи, върху това не мислят обаче от финансовото министерство.
- Да, може, никой не отрича, че се правят такива опити. Самите пенсионни фондове, Асоциацията на пенсионните фондове, имаха предложение от миналата и от по-миналата година какви стъпки трябва да бъдат предприети и беше направен такъв проект за закон, но никой не му обръща внимание. Вместо това ни се сервира нещо, което просто шокира цялата експертна общност. А на всичкото отгоре т.г. есента трябва да бъдат правени стрес тестовете на пенсионните фондове. И тогава, след като сме изправени пред изменение на законодателството, такова, каквото се предлага (ако, не дай си, Боже, бъде прието), какви стрес тестове ще направим. На базата на какво законодателство ще бъде направен стрес тест на един, на втори, на трети, на всичките пенсионни фондове? Нормалната управленска логика изисква да бъдат направени стрес тестове, да бъде направен анализ на резултатите и на базата на тези анализи - ако се видят слаби моменти, ако се видят бели петна в законодателството, тогава да бъде направено логично предложение, което да преодолее законовия дефицит. Вместо това правим точно обратното.
- Нека да припомним колко са осигурените в тези фондове.
- Над 3 милиона. За милиони хора става дума. Всеки един от тези хора е подписал договор със своето пенсионно дружество. В този договор са поети определени ангажименти и т.н. А всъщност, ако бъде прието това изменение, договорите вече не важат.
- Значи ще трябва да се правят нови договори за всички, предлаганите промени са толкова големи, че няма как да бъде изпълнен другият договор, който си сключил при условията на друго законодателство, нали?
- Затова говоря за смяна на модела всъщност. Прави се неефективен опит за смяна на модела.