Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Необикновеният актьор Стоян Миндов

Той остави след себе си благодарна публика и немалко ученици, които го боготворят

Пенка Калинкова

27. Април 2016 , брой: 97   1511   0
Снимка
Стоян Миндов (крайният вдясно) по време на отбелязването на неговата 75-годишнина след премиерата на спектакъла "Великите любовници", ноември 2015 г.

Преждевременно загубихме големия български актьор Стоян Миндов. Неговият житейски път започва от село Еленово, където е роден, неговият голям творчески път - от Старозагорския и Бургаския театър, сетне идва голямото пристанище на Пловдивския театър. Помежду тях за една година играе и на сцената на Театъра на поезията и естрадата в София.
Стоян Миндов бе създаден да играе героите - Алцест в "Мизантроп" и Левски в "Тайната вечеря на дякона Левски", цяла галерия съвременни българи в пиесите на Кольо Георгиев и Петър Анастасов - д-р Ведров, Стамен, Боянов... Всъщност той изигра разтревожените хора на нашето време, честните, бунтарите. А от друга страна, можеше да бъде язвителен, не щадеше сатиричните краски, познаваше гамата на смеха. Талантът му даваше възможност да изиграе много и най-различни роли. Още с встъпването си на пловдивска сцена той я завладя с неповторим глас, красива външност, податлива психотехника, услужлив темперамент, умно контролирана емоционалност... Първата му голяма роля беше при Любен Гройс в "Мизантроп" от Молиер, после пак с него работи Тибалт в "Ромео и Жулиета", Крогстад в "Нора", Нягул в "Албена"...
Проф. Любомир Тенев, проф. Чавдар Добрев и други мастити критици у нас и в чужбина отбелязваха изпълненията на актьора. Имаше време, когато той носеше репертоар, играеше по 4-5 роли - големи, силни, изискващи талант и можене. Беше протагонист в драматургията и театъра на 80-те години. С идването на Николай Ламбрев в театъра той изигра главни роли във всички негови постановки: от Големанов и Юсов в "Доходно място" (награда на САБ), през Борис в "Ирина" по романа на Димитър Димов, Живко в "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер", после героите на Петър Анастасов в "Обещай ми светло минало" (награда за изпълнението на Стамен от Районния преглед в Кърджали 1984 г.) и "От сняг помилвана душа", до Крутицки в "И най-мъдрият си е малко прост" (номинация за "Аскеер '97") до Стария в "Котка върху горещ ламаринен покрив" (награда "Пловдив"). Но той притежаваше и остро характерно дарование, което най-напред просветна в постановките на Юлия Огнянова "Ръченица за окарина и бас" (по "Барутен буквар" на Й. Радичков) и в "Изкачването на Фудзияма", като Мирончо в "Чичовци" от Иван Вазов (награда от прегледа във Велико Търново), постановка на Иван Добчев, сър Тоби в "Дванайсета нощ" от Шекспир, реж. Крикор Азарян...
Познавам не един режисьор, за когото знак за качество на спектакъла бе участието на Стоян Миндов в него. Такъв беше Любен Гройс, но такива бяха и Николай Ламбрев, Асен Шопов, Крикор Азарян, Иван Добчев, по-нататък Здравко Митков и Мариус Куркински. Между големите му постижения от последните години са Виктор Франц в "Цената" от Артър Милър (награда "Театрон"), постановка на Христо Церовски, както и участието му в "Обществен врагъ" от Ибсен във версията на Артър Милър, постановка на Здравко Митков. Те отново бележат амплитудата в неговото дарование и изразни средства.
Последното му постижение е в "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо. Образът на актьора и ръководител на малка провинциална трупа, в когото се четат автобиографични черти на Едуардо де Филипо, е апология на театралното изкуство и неговите жреци. До немного отдавна игра Дочоолу в "Бай Ганьо", постановка на Петър Кауков. Неговата публика го помни и от един рецитал с актрисата Величка Георгиева по стихове на Петър Анастасов, посветени на Пловдив. Постави го Таня Масалитинова и дълги години актьорите го изпълняваха на различни места в Пловдив и в България. Самият Стоян Миндов беше чудесен разказвач със силно чувство за хумор и дори автор на скечове. Той остави след себе си благодарна публика и немалко ученици, които го боготворят.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"