Потрес

От седмица върви световна кампания #RomaAreEqual, чиято цел е да ни вмени вина за положението на циганите у нас и да ни втълпи, че сме расисти. В рамките само на първите дни на "акцията" на либерални ентусиасти двама възрастни бяха убити по изключително жесток начин. 87-годишната баба Цветана от с. Малорад бе смляна от бой с щанга с цел грабеж. Петима тийнейджъри пребиха с колове 71-годишен пенсионер по болест от симеоновградското с. Свирково заради 500 лева. Освен убитите, има и "само" пребити, които някои медии ни спестяват. Други услужливо крият ромската принадлежност на извършителите.
Възрастните хора в много български села са постоянна жертва на разбойнически терор. Кой обаче страда за тях и организира кампании "Je suis"? Никой. Лошото е, че и държавата не си мръдва пръста. Страдаме за терора в Париж и Истанбул, страдаме за двата шамара на цигането Митко от Овчеполци, а за нашите родители, баби и дядовци по селата?
Къде са сега разтревожените журналистки, които трепереха от потрес заради шамарите над оня "тийнейджър"? Къде са разните НПО-та, не знам си какви комитети и небългарски фондации и сдружения, които благородно да вилнеят във фейсбук, туитър и къде ли не? А някой посланик да се възмути или да се плесне на Орлов мост от солидарност и загриженост?
Сега онези, които стоят зад кампании като #RomaAreEqual, да кажат кога има расизъм. Когато някой плесне два шамара на цигане или когато смелят главата на баба с щанга, когато изнасилят и заколят момиче. Убитите и пребити до смърт баби и дядовци по селата, ограбваните по няколко пъти на година беззащитни хорица, изнасилените и опозорени момичета не са интересни на лицемерните псевдозащитници. Нито на онези, които не само им вярват, но и се връзват на приказките им. Най-трагичното е, че днес държавата толерира и дори покровителства лицемерите.