ДПС-Местан затвори вратата вляво, ДПС-Карадайъ я отваря

Петър-Емил Митев е роден през 1936 г. в София. Политолог и социолог, доктор на философските науки. Депутат в 7-то Велико Народно събрание. Бивш председател на Българската социологическа асоциация. Основател и председател на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".


"Стабилността, която Борисов установява, е стабилност на бедността и недоимъка, на дефицити, които хората усещат във всекидневието си"


- Проф. Митев, свалянето на Лютви Местан слага ли край на достлука между ГЕРБ и ДПС?
- Начинът, по който Лютви Местан взриви кабинета "Орешарски", беше знак за десен завой в политическия курс на ДПС. Линията на Местан в 43-то НС се изграждаше върху двуходова тактика: стабилизиране на отношенията с ГЕРБ (за сметка на реформаторите) и перспективна подготовка за участие във властта. Внушаваше се, че има само два стабилни политически фактора - ГЕРБ и ДПС, които могат да гарантират и цялостната политическа стабилност на страната.
Промяната, която стана с неговото отстраняване, е знак за връщане на ДПС към центристки позиции. Няма съмнение, че този курс съответства на стратегическата визия на лидера на движението д-р Ахмед Доган. Линията допуска подкрепа на ГЕРБ, но не може да се определи с понятието "достлук", защото включва и по-ясно изразена опозиционност.
- Изборът на Мустафа Карадайъ за председател на ДПС означава ли, че партията може да се отвори за коалиции анти-ГЕРБ?
- Центристката позиция означава отворени врати и вляво, и вдясно. Местан беше затръшнал лявата врата. Сега ще бъде отворена. Промяната в политическия курс на ДПС може да се характеризира като преминаване от мнима към действителна опозиционност. Докладът, който изнесе Мустафа Карадайъ на конференцията, включваше знакови акценти. Беше дадена оценка, че кабинетът "Орешарски" има основно постижение - "връщане на демокрацията". Другият акцент е доста острата критика на сегашното коалиционно управление, лидирано от Борисов, което е довело до "социална несигурност, висока безработица, липса на стимули за бизнеса". Самата коалиция, съставена от ГЕРБ, е характеризирана като "анти-ДПС", отстъпление от българския етнически модел. Между гостите на конференцията бяха представители на левите партии, председателят на ПГ на БСП. Но пак ще подчертая: поведението на новото ръководство на ДПС не трябва да се тълкува еднозначно. Възстановяването на центристкия курс означава влизане в по-сложна игра, с повече опции.
- Възможни ли са предсрочни парламентарни избори, от ДПС още през януари поискаха такива?
- От ДПС са споменавали за предсрочни избори и през миналата година. Разликата е, че тогава това беше средство за натиск и фактическо укрепване на позициите в "достлука" с ГЕРБ. Сега ДПС е в принципно нова ситуация. Най-заинтересована е от предсрочни избори, защото само това е начинът, който ще маргинализира конкурентната партия ДОСТ. Предсрочните избори, от една страна, ще настройват обществото поради протурската позиция на ДОСТ, прозираща през атлантическия камуфлаж. От друга страна, партията на Местан ще бъде изолирана, а самостоятелно няма да може да влезе в парламента. От тази гледна точка - колкото по-бързо има нови избори, по възможност още преди ДОСТ да е създала местни структури, толкова триумфът на ДПС би бил по-вероятен.
С една дума, ДПС-Местан беше стабилизиращ фактор за управлението. ДПС-Карадайъ става дестабилизиращ фактор за управляващата коалиция. Това е същността на промяната. Разбира се, за да се стигне до предсрочни избори, не е достатъчно една партия да ги пожелае.
- Каква е политическата конфигурация в страната в момента в контекста на евентуални предсрочни парламентарни избори? Възможно ли е възпроизвеждане на ситуацията от 2013 г., когато ГЕРБ, макар и спечелил, нямаше с кого да управлява?
- Премиерът Борисов каза, че само ГЕРБ може да свали ГЕРБ от власт. В дългосрочен контекст това ни връща към "член първи" от Конституцията на НРБ. В краткосрочен контекст това веднъж вече се случи. Тъкмо този опит от 2013 г. показа, че играта с властта е твърде рискова. Днешната политическа конфигурация е уравнение с много неизвестни и това принуждава управляващата партия да бъде твърде внимателна. Динамична величина е консолидацията на Реформаторския блок. Борисов има двоен интерес. От една страна, да запази коалиционното сътрудничество с РБ, което го легитимира на европейско равнище, а същевременно му дава възможност да използва кадри на реформаторите, включително и за обирането на негативи. От друга страна, да неутрализира конкурентни амбиции на някои от своите партньори, изявявани открито от лидера на ДСБ. Тази двойна тактика като цяло върви успешно досега, но не е безпроблемна. Отсъствието на реформи изнервя реформаторите. Със сигурност може да се предположи, че Борисов има и план Б. Тъкмо това са предсрочните избори, ГЕРБ сваля ГЕРБ. След което ГЕРБ замества не просто ГЕРБ, а днешната коалиция. Най-уязвимата особеност на иначе артистично разиграваната тактика на Борисов е това, че тя е стагнационна. Стабилността, която установява, е стабилност на бедността и недоимъка, на дефицити, които хората усещат във всекидневието си.
По силата на това вероятността за предсрочни избори ще нарасне и ще ги направи твърде възможни през 2017 г. За БСП предсрочните избори са изгодни. Сам по себе си фактът на недовършен мандат е политически еквивалент на провал и дава козове на опозицията. Партийното ръководство ще получи несъмнен шанс да утвърди курса "ляво на борд". Вероятен резултат ще бъде възстановяването на монопола на БСП в лявото пространство.
- На прага на м. май сме, а още няма обявени кандидати за президент с изключение на кандидатурата на акад. Стефан Воденичаров, обявена още миналия ноември. Защо?
- Първата причина е видима. Когато действащият президент е реализирал първия си мандат, естествено е да поиска втори. По редица причини обаче - рейтингови и политически - сегашният президент няма шансове да бъде избран. Това вече създава вакуум. Второто обстоятелство е също видимо. Има не просто управляваща партия, а управляваща коалиция със сложни междупартийни отношения. В такъв случай възниква дилема: партиен кандидат или кандидат с широка обществена подкрепа. Бяхме свидетели на противоположни изказвания на лидера на ГЕРБ. Трета особеност е също "публична тайна": добре известно е, че за избора на президент вотът на ДПС-електората е от решаващо значение. Няма нито едно изключение. Но ДПС е в специфична ситуация и вероятно също се замисля върху дилема. Едната възможност е акцент върху принадлежността си към българското политическо пространство, другата - заиграване с етническите нагласи на електората. И най-после, но не на последно място, левицата също е в особена ситуация. Водещата партия е несъмнено БСП, но има конкурент в лицето на партия, чийто лидер е бивш президент с амбиции да бъде ако не king, то поне kingmaker. За да се неутрализират тези амбиции, е необходимо да не се избързва и във всички случаи да се изчака конгресът на партията.
- От какво е притеснен премиерът Борисов според вас?
- Доколкото въпросът е психологически, не бих могъл да отговоря. Но със сигурност от социологическа и от политологическа гледна точка има достатъчно поводи за притеснения. Да започнем с онова, което се регистрира с цифри. Априлският омнибус на "Галъп интернешънъл" показа, че спирането на обществени поръчки от страна на премиера поради съмнения за корупция не увеличава доверието. Всеки втори от запитаните подозира, че "с тези действия Борисов се опитва да заблуди обществото", докато всеки трети разчита, че "с тези действия Борисов се опитва да прекрати корупция". Само 26% от хората са съгласни с мнението, че се води реална борба с корупцията. Още по-неблагоприятни за правителството са настроенията по повод на бежанците: само 7,6% от хората смятат, че страната е добре подготвена да посрещне наплив на бежанци; 79% са на обратното мнение; съотношението е 1 към 10. При предишния ни разговор през януари споменах, че доверието в парламента е паднало до 21%, в правителството - до 32%. Сега доверието в парламента се е смъкнало до 17%, а към правителството - до 27%. Почти две трети от хората (62%) смятат, че страната се движи "към по-лошо". Борисов има основание да бъде притеснен и от икономическата конюнктура, и от коалиционните отношения, и от проблемите на собствената си партия. А към всичко това трябва да се прибави геополитическата ситуация.
Свидетели сме на интензивен диалог между САЩ и Русия. Но разведряване няма. Въоръженото противостоене продължава. На дневен ред са идеи за създаването на румънско-украинско-българска бригада, дори за черноморски натовски флот. БРУТ (България, Румъния, Украйна, Турция), готов да забие атлантически нож в имперското тяло на новия Цезар... Български политик, който желае да играе геополитическата игра "винаги с Европа/НАТО, никога срещу Русия", лесно ще губи равновесие.