6000 монети показват в Хан "Хаджи Николи"

Разхождайки се надолу-нагоре и по стъпалата във Велико Търново (друг начин за придвижване пеша в старопрестолния град просто няма), все някога се стига и до Самоводската чаршия. Именно в самото й начало е разположен уникалният за България комплекс Хан "Хаджи Николи". Ценният образец на монументалната обществена архитектура от късния период на Възраждането е безспорен шедьовър. Обявен е за народна старина и паметник на културата от национално значение. Емблематичната сграда на ул. "Георги С. Раковски" 19 обаче е сантиментално обвързана с историята и жителите на старата столица. Ханът е и единственият оцелял от близо 70, построени в града.

Сегашният собственик на комплекса го купува през 2006 г., без дори да е влизал вътре. Интереса на тексасеца Едмънд Бек провокира банкнотата от 2000 лева, на която е изобразен Кольо Фичето на фона на хан "Хаджи Николи". Бившият офицер от американската армия, който в момента е пенсионер и се занимава с търговия на медицинска козметика в САЩ, разбира: щом тази сграда е изобразена върху купюра на национална валута, означава, че е много стойностна в исторически, културен, обществен план, а и сама по себе си. Не му пречи, че не знае нищо нито за България, нито за Велико Търново, нито за Кольо Фичето и хана. Въпреки че и българин проявява интерес към постройката с идеята да направи в нея казино, Едмънд Бек плаща сумата, поискана от един от наследниците на Хаджи Николи, необходима му за лечение в чужбина, и вече десетилетие е стопанин на комплекса.
Съпругата на американеца е етническа чехкиня, те често пътуват до Европа, в Прага също притежават няколко имота с историческа и културна стойност. Бек има явен афинитет към старите сгради. И е наясно, че инвестицията в исторически паметници не е нещо бързооборотно, което ще донесе възвръщаемост на вложените пари в кратки срокове. Не го и търси. Не го очаква. Наясно е с това, което прави.
Обаче заварва хана в окаяно състояние: покривът до голяма степен - пропаднал, дворът - буренясал, сградата - занемарена... Четири години и половина продължава реставрацията на имота. Запазват се оригиналните сводове, камъните са почистени и фугирани, непокътната е и автентичната архитектура на самоукия майстор Кольо Фичето, построил през 1858 г. сградата, и до днес сравнявана с венециански палат, не с цел странноприемница, както мислят мнозина, а за търговска борса с многобройни складове. До 80-те години на ХIX в. там се събират заможни жители на Велико Търново, които се занимават с покупко-продажба на стоки от леката промишленост, метали, тютюн и тъкани във Виена, Одеса и Капалъ чарши. Стопанинът на хана Хаджи Николи (въпреки че името му звучи като гръцко, е чистокръвен българин) наследява от баща си дарбата да търгува с кожи. Остава в историята като виден възрожденец и през целия си съзнателен живот се е борил за независима българска църква и за освобождението ни от турско робство, като дори дарява за целта 500 златни гроша - огромно състояние за онова време...
Заради значимостта на сградата, идеята на собственика е хан "Хаджи Николи" да не се затвори за широката публика. Дори прави допитване до гражданите на Велико Търново, за да разбере какво биха желали хората да се случи с тази емблематична сграда. Получават се и шеговити предложения, и закачливи, и не много стойностни. Но основно мнението на жителите на старопрестолния град се концентрира около идеята хан "Хаджи Николи" да стане културно средище.
Американецът изцяло се съобразява с волята на търновци. След реновирането и допълнителните инвестиции в сградата на обща стойност 2 млн. долара сега комплексът разполага с изложбени зали с музей, картинна галерия, лятна градина, три къщи за гости, стилно кафене, висококачествен вино бар, енотека, ресторант с няколко различно декорирани салона. "Ресторантската част е необходимо зло, защото само от музея и галерията дори тока не можем да си платим. Но те съжителстват по сравнително безболезнен начин", сподели Любомир Марков, управител на фирма "Булбек", на когото американецът е поверил стопанисването на Хан "Хаджи Николи". Пенсионираният офицер дори купува прилежаща към хана къща, за да я превърне в кухненски бокс на заведението, без да се налага да монтира фурни и мивки в сграда с национално значение.
Трудът на Едмънд Бек и неговата инвестиция са забелязани през 2010 г., когато на комплекса е присъдено отличието "Сграда на годината" и голямата награда на публиката за опазване на културно-историческото наследство на България.
През последните пет лета в Хан "Хаджи Николи" гостуват по две музейни експозиции на година. Досега там са били представяни едни от най-известните тракийски съкровища - Панагюрско, Могиланско, Рогозенско, Средновековно българско, Аспарухово, Кубратово и мн. др. Пълноценно се използват и залите на галерията, където се излагат както творби на съвременни художници и скулптори, така и ценни произведения на класически майстори на четката.
Напоследък вниманието на жителите на Велико Търново и гостите на града е привлечено от уникална нумизматична сбирка, която може да се види единствено в комплекса. В изложбата "Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство" показваме на широката публика по нестандартен начин, но на достъпен език, първите 50 години на българския лев, пуснат в обращение от 1882 г. до 1937 година. Тогава процесите и явленията в паричния живот на младата ни държава са динамични. В резултат на различни обстоятелства - печалбарство, търговия, войни и др., българските сребърни и златни монети в продължение на десетилетия са разпродавани, претопявани, унищожавани", уточни Георги Владов, председател на УС на фондация "Търново", организатор на експозицията.
Посетителите на Хан "Хаджи Николи" имат възможност до февруари 2017 г. да разгледат над 6000 монети. "Тази колекция цели да се покажат процесите и явленията в паричния живот на младата българска държава веднага след Освобождението", уточни доц. Константин Дочев, експерт по нумизматика към Националния археологически институт с музей при БАН. И допълни: "През 1881 г. се приема Законът за правото за сечене на монети. Първите медно-никелови се появяват още следващата година, когато България влиза в Латинския монетарен съюз. От 1883 г. имаме и пари от сребро, по-късно се минава към 1, 2 и 5 лева, а от 1894 г. са първите емисии от златни монети, които и досега привличат със своята красота и същевременно са вид пропаганден елемент за българската държавна независимост."
Освен наши парични единици, които по онова време са равностойна валута на западните еквиваленти, са представени и образци на френската нумизматика - златни наполеони, както и германски марки, и руски рубли. Със съдействието на Етнографската сбирка "Маслянкови и синове" в с. Самоводене и Регионалния исторически музей-Велико Търново са експонирани и автентични предмети от бита на градското и селското население и облекла, свързани с епохата.
Благодарение на аудиогидове на български и английски всички желаещи имат възможност да получат подробна информация за всеки артефакт и да проследят накратко историята на паричното обращение по българските земи. Ценителите ще забележат в музейната експозиция доста известни, както и непопулярни или редки монети - златните като цяло са сечени в малки тиражи и емисиите им са ограничени. Всеки от представените експонати има не само историческа, финансова и нумизматична стойност, а е и истинско произведение на изкуството. Освен богатия снимков материал в специална витрина са събрани продукти като захар, боб, леща, за да се разбере какво е можело да се купи със златните и сребърните пари. Любопитно е също, че в края на ХIХ в. е имало спорове къде да се сече българският лев. Първоначално избират Русия, после се ориентират към западните монетни дворове, към Австрия и Англия. Именно благодарение на сребърните и златните парични единици, част от които са представени в експозицията в Хан "Хаджи Николи", до 1916 г. всеки българин е можел свободно да пазарува и да пътува в цяла Европа.
Няма как подобни факти да не са повод за самочувствие и гордост на посетителите на изложбата, да не предизвикат родолюбиво чувство у нашенците и приятни емоции у чужденците.


С помощта на впечатляващи ювелирни везни е показана стойността на българския лев спрямо другите валути по време на Княжество България и Третото българско царство

Гледка от най-горния етаж към част от комплекса
Снимки АВТОРКАТА