Няколко думи за първия български вестник...

Какво ли не прочетох на тоя ден! Какви ли не новини, чествания, прогнози, интервюта се мъдрят в българските печатни медии. Всеки - със своите грижи. Бойко плаши своите с корупцията. Георги Първанов мечтае за президентска република. Сергей Станишев иска Европа да се обединява от ценностите, Михаил Миков бленува по-високи доходи за населението. А част от тях вече ги има - вижте заплатите на магистратите, на шоумените, на карикатуристите даже - взимали повече от премиера месечно! На тоя ден видях дори селфи на Цветан Цветанов от честването на голям всекидневник. А други казват, че СЕЛФИ означавало СЕЛска ФИзиономия... Може и така да е.
 Коментари, новини за бурките, за бежанците, за побоища, за ромите, стана ясно, че вече можем да гласуваме срещу всички още на следващите избори... Как ще изберем тогава нов президент!?
 Търсим нефт и газ и ще печелим 5 милиарда годишно!? Турци купуват "Токуда". Местан прави ДОСТ. 32-ма искат да поведат БСП май през май, конгресът решава колко лява е лявата партия. Ще се разпадне ли Реформаторският блок?
Мъж пребил циганче безпричинно. София и Пловдив въшлясаха. Баща бие и ругае учителка. Британец убил своя сънародничка и хвърлил трупа й край река. Всеки седми напуска България.
 Всякакви новини. Всякакви коментари.      Снимки, снимки, гости, пожелания, словоблудство за новите демократични вестникарски постижения на голям всекидневник...
 И - нито ред, нито дума за една годишнина, която минава тихо и незабелязано. Сякаш някой е наложил вето за историческата памет и библиографията. Преди 170 години на тоя ден просто е излязъл първият български вестник, макар и далеч от България. На 20 април 1846 г. в Лайпциг излиза "Български орел. Известник граждански. Търговски и книжовен". Уводната му статия е "Свикване". Вторият брой излиза на 20 септември същата година. Негов редактор и издател е Иван Богоров, който по-късно ще почне да издава "Цариградски вестник", и това ще се случва почти тринадесет години.
  Забързани, улисани в своите делнични теми и темички, в своите дребнотемия, често забравяме за миг да погледнем в историята си, в паметта си и да отпечатим поне няколко реда или няколко думи за онези, които преди нас са оставили почерк, идеи, мисли за България и в името на България!