Тежко на живите

Един по един си отиват от нас ветераните... Но това не спира мераците на финансовия министър Горанов да посегне на привилегиите за само 3000 души над 90 години. Взел човекът калема и тук резва едни пари за едно, там - други за друго, вдига секирата, за да стъжни съвсем живота на останалите живи. Зер, що да тежат на хазната. Воини били там накъде, били гладни, въшлясали, но под знамената български, които никога не са пленявани. Днешните войни на управляващите са други - пресметливи, кирливи, в ущърб на българина. Паметта да върви по дяволите! Някъде там в неподредения килер на финансовите хватки, разточителство и бездържавност. Паметта нито пълни празни партийни каси, нито асфалт докарва, нито гради ореола на незаменимите политици. Всъщност къде ти памет у Горанов и сие? Всичко е аритметика с краката нагоре, безуспешен опит за изтупване на брашнения финансов чувал и ограбване, без нищо ново добро за хората. Иначе щеше ли всичко да се върти около това как да разплачем майки и деца, как да обидим възрастните, дали своето за България и надяващи се сега държавата да им върне поне достойнството. Но тя дори хляба и лекарствата им взема. И те, един подир друг, напускат земята. Тежко на живите!