Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Защо си тръгва Давутоглу?

Премиерът и лидер на ПСР очевидно се явява пречка за политиката на първия човек на Турция

Зорница Илиева

9. Май 2016 , брой: 102   1448   0



След час и 40 минути разговор в "Ак сарая", Анкара, кризата в отношенията Ердоган-Давутоглу достигна връхната си точка с решението "с Давутоглу дотук". Предхождаше го отнемането на правото на лидера на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) - премиерът Ахмет Давутоглу, да назначава партийни лидери по места. А месеци преди това намесата на президента в правителствените заседания и дела бе обществена тайна. Решението на ПСР е на 22 май да се състои конгрес, който ще избере новия партиен лидер. Премиерът Давутоглу, разбира се, няма да се кандидатира. Медиите вече спрягат различни имена за нов турски премиер, като се позовават на правителствени източници. Сред тях са министърът на правосъдието Бекир Боздаг, зетят на Ердоган и министър на енергетиката и природните източници Берат Албайрак, министърът на транспорта Бинали Ялдъръм, на здравеопазването Мехмет Мюезиноолу, както и вицепремиерът Нуман Куртулмуш. Фактът, че след срещата с Давутоглу Ердоган до късно вечерта е разговарял в "Ак сарая" с Бекир Боздаг и Бинали Ялдъръм, дава основание на слухове, че това са неговите фаворити за поста. Независимо че в медиите изтекоха снимки как синът на Бинали Ялдъръм играе комар в чужбина и като източник на тази информация се счита екипът на Давутоглу.
Първите коментари на анализатори в Турция защо се е стигнало до смяната на премиера се отнасят най-вече до случващото се във външната политика на страната и по-специално отношенията със САЩ. Припомнят как Анкара многократно е упражнявала натиск за среща между президента Обама и Ердоган по време на посещението на турския президент във Вашингтон във връзка с ядрената конференция през март. След дълги уточнения и дипломатически натиск такава неофициална среща все пак се състоя в Белия дом и снимката на двамата президенти бе на първа страница в турските вестници. Но месец по-късно за заявено посещение на Давутоглу в САЩ от американска страна не е имало условия и съответно уклончиви послания. Според американските медии това посещение не се е състояло поради отказ от страна на Анкара, или както казват в Турция, "след съобщението за тази среща в Анкара копчето бе натиснато". Като повод за разнобой и причина за отстраняването на Давутоглу като премиер се посочват и отношенията с Европейския съюз. Смята се, че личните усилия и връзки на Давутоглу са допринесли за постигане на споразумението Турция-ЕС, което има за цел да намали натиска на миграционната криза върху Европа. Снимката на Давутоглу сред европейските лидери е коментирана от Ердоган само с "няма нужда от тези на снимката".
Явно много вода е изтекло от деня, когато Давутоглу празнуваше от балкона на партийната централа спечелените от неговата ПСР 49,5% на извънредните избори на 1 ноември м.г. Засилващите се хаос и насилие в страната след тези избори всъщност доведоха до безперспективност в ПСР и разногласие сред управляващите по редица проблеми. На Давутоглу например бе приписана главната роля за "вкарването на Турция в сирийския батак" и, както казват някои коментатори, "необходимо бе, както винаги, Ердоган да намери някой, който да плати сметката". Така както движението на проповедника Фетхуллах Гюлен бе обвинено за започването на процесите "Ергенекон", "Бальос" и "Шике", които дадоха възможност да бъдат вкарани в затвора висши военни, журналисти, учени, общественици и т.н. На гюленистите се приписваше и организирането на протестите "Гези" и излизането на бял свят на информациите за корупционни схеми по висшите етажи на властта, включително сред близките на президента и с участието на четирима министри.
Гражданската война в Югоизточна Турция срещу ПКК, при която загиват и цивилни граждани, също дава основание за търсене на "необходимия грешник". В крайна сметка става ясно, че "всеки, който не играе по свирката на Ердоган, би имал същата съдба". Няма съмнение, че наследникът на премиерския пост ще бъде човек, който ще следва безусловно нарежданията на президента и "ще е съгласен да играе от втория ред". Нещо, което Давутоглу не е успял или не е искал.
Слуховете за насрочване на предсрочни избори и съответно влиянието на смяната на премиера върху финансовите пазари и падащия курс на турската лира веднага бяха опровергани от говорители на президентството, но бъдещето ще покаже каква е истината. В Анкара отдавна се говори, че за да реализира амбицията си за въвеждане на президентска система на управление в страната, Ердоган може да инициира извънредни избори, защото на този етап управляващата ПСР няма сили да наложи в Меджлиса такава промяна на конституцията. Необходимо е съдействието на опозиционните партии, но там противоречията и трудните моменти не са преодолени. Страната "на този етап ще продължи да бъде въвличана под контрола на един човек".
Всъщност по кои въпроси от турската политика се разминаха Ердоган и Давутоглу и каква ще е съдбата на експремиера? Ясно е, че разногласията не само не са от вчера, но и са във връзка с повечето от основните проблеми на управлението вътре и извън страната. Още по случая "охрана на Реза Зараб", който бе обвинен за сделката "нефт срещу злато" на Турция с Иран по време на западното ембарго, излезе информация, че правителството не е откликнало на молбата му за охрана и той бил принуден да предостави на ФБР притежаваните от него документи, скрил се в САЩ и това "силно обезпокоило Ердоган". По време на заседанието на висшия съвет на ПСР, на което се обсъждало отнемането на правомощия на премиера, той си позволил да закъснее с 5 часа и това не било посрещнато с разбиране. Негови изявления във връзка с честването на 1 май също са в разрез със становищата на Ердоган. Разбира се, че когато турският президент предпочете за лидер на ПСР Давутоглу, той е имал идеята, че премиерът "с политиката си в Сирия и Палестина ще сближи отношенията със Запада, който искал да го сваля", но интелектуалното ниво, амбициите и натрупаният опит на прозападно настроения Давутоглу са се оказали в степен, която се явява пречка за политиката на първия човек на Турция. Твърди се например, че Давутоглу без знанието на Ердоган предоставил за обществено обсъждане закон, наречен "Шефафлик", който се отнася до прозрачността, така както без съгласуване с президента решил да направи Фидан, оглавяващ МИТ (турското разузнаване), депутат. Същата била ситуацията с т.нар. мирен процес за решаване на кюрдския въпрос. Давутоглу искал "да обере каймака" и провел среща в Долмабахче с лидерите на ДПН, и то след като Ердоган "следял този проблем отблизо 10 години", казват близките до президента.
Критика срещу Давутоглу има и по отношение на въздържаността му да споменава в изявите си въвеждането на президентска система в страната. След изборите на 7 юни, когато ПСР не получи абсолютно мнозинство в Меджлиса, той е един от инициаторите за съставяне на коалиционно правителство, защото си е давал сметка, че то никога не би одобрило промяна на конституцията с цел да се дадат повече правомощия на президента. Думите му, че "исках президентска система, но народът не ни даде правомощия", се тълкуват превратно от екипа на президента. Както и неговото поведение при обсъждането в Меджлиса на въпроса за депутатския имунитет, който би отнел неприкосновеността на кюрдските депутати. Цитират се негови изказвания по отношение на ПКК, че "ако се върнем към условията от 2013 г., можем да разговаряме". Нещо, което на този етап не се възприема от съпартийците му. След като Ердоган при освобождаването от съда на главния редактор на в. "Джумхюриет" Джан Дюндар заяви, че не уважава това решение, коментарът на правителството бе: "Това е лично мнение на президента". Ердоган не пропусна да посочи, че "като бях премиер, аз заявих, че от октомври 2016 г. ще се премахнат визите, сега не виждам защо изтеглянето с няколко месеца ще се представя като успех". Това ядно изказване има връзка с доволните усмивки на Давутоглу при подписване на споразумението ЕС/Турция, което допуска промяна на визовия режим за турските граждани още от юни.
Независимо от всичко, трябва да се подчертае, че Давутоглу винаги доста внимателно е прецизирал думите си, когато говори за Ердоган и политиките му. Никога не си е позволявал да го упрекне в прав текст за каквото и да било. Всичко е между редовете. И в очакваната с голям интерес негова пресконференция след решението да не се кандидатира за председател на ПСР, следователно и да не бъде повече премиер, той не пропусна да каже, че си остават приятели с Ердоган, ще остане верен редови член на ПСР, ще продължи да подкрепя общите политики, които двамата са имали и т.н. Не пропуска да се похвали с постиженията си като премиер и да благодари на всички, с които е работил и са били негови привърженици. Някои на това му казват "британска лисица", но бъдещето ще покаже. Геополитиката напоследък е доста променлива, а Турция с Ердоган не пропуска да заяви амбиции в широк мащаб. Въпросът е кой е на световната шахматна дъска, защото шах се играе от двама. Другите гледат. Някои се и учат. А ние все се питаме: А сега накъде?


Сред основните причини за оттеглянето на Давутоглу се посочва случващото се във външната политика на страната и по-специално отношенията със САЩ, но и други действия на вече бившия премиер не се нравят на Ердоган


Наследникът на Давутоглу ще бъде човек, който ще следва безусловно нарежданията на президента Ердоган
Снимки БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"