Диктатът на партньора

Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да взема решенията. Другите страни трябва да играят по правилата в световната търговия, които ще бъдат определяни от САЩ и техните партньори. Това заяви неотдавна американският президент Барак Обама във връзка със споразумението за Транстихоокеанско партньорство (ТТП), което предвижда създаването на зона за свободна търговия от 12 страни в региона на Азия и Тихия океан. И от думите му, потвърждаващи стремежа на Вашингтон към световна хегемония, става пределно ясно кой диктува правилата. Велика Америка! На изложението в Хановер пък агитира: Купете американското! И това са същите тези стоки, произведени отвъд Атлантика, които ще наводнят европейския пазар, ако бъде сключено бленуваното от политическия елит и едрия бизнес Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП).
"Корпорациите ще се съгласят, че премахването на регулациите ще допринесе за корпоративните печалби. Преговарящите трябва да бъдат убедени, че тези търговски споразумения ще бъдат от полза за търговията и корпоративните печалби. Но ще има един голям губещ - това сме всички ние останалите." Така известният американски икономист и носител на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц определя т.нар. всеобхватни търговски споразумения, чиято цел е не просто падане на търговските тарифи, но също синхронизиране на законодателствата на участващите страни така, че да са в полза на печалбата на корпорациите.
Миналата седмица ТТИП, често подценявана от медиите тема, с гръм и трясък влезе в тяхното полезрение. Неправителствената екологична организация "Грийнпийс" публикува над 240 страници документи по споразумението. По същество изтеклите данни не разкриха нищо ново, те само затвърдиха най-големите страхове, свързани с планираната чудовищна сделка. Ясно е, че едрият бизнес активно участва в преговорите и това многократно го разкриваха редица проучвания. Документите, предоставени от "Грийнпийс", за първи път черно на бяло илюстрират позицията на САЩ по редица въпроси. А тя рязко се различава от тази на европейските преговарящи. На този етап... След изтеклата информация знайни и незнайни специалисти по всичко тръгнаха да убеждават как тя не е бомбата, за каквато е представяна, как не ни казва нищо ново, че това изобщо не означава, че Европа ще клекне пред натиска на САЩ и ще приеме техните условия. У нас стигнаха и по-далеч - несметни ползи ще има България от ТТИП! Апропо, на родна земя липсва какъвто и да е било дебат на високо ниво за споразумението. Единствена БСП категорично се обяви срещу ТТИП, а от сдружение "Солидарна България" изготвиха доклад за потенциалните последици за страната ни. Има ли кой да му обърне внимание?
Хубаво, ама не съвсем. Съдейки по шантажа, който се опитва да приложи Вашингтон, като заплашва, че ще блокира например усилията за облекчаване на износа на европейски автомобили, ако Европа не склони да разреши продажбата на още американски земеделски продукти, то изобщо не може да се говори за ТТИП като за чиста момина сълза, каквато искат да ни я представят.
От една страна, виждаме, че отслабена във всяко отношение Европа вече е готова на всичко в отчаян опит да спаси своето съществуване, що пък да не приеме ГМО продуктите на САЩ или шистовия им газ?! Или пък да занижи високите си трудови и екологични стандарти? Или пък да приватизира публичните услуги и да приеме ситуация, в която частните университети например ще са с равни права като държавните? Или да потъпче устоите на демократичната държава, поставяйки над нея интереса корпоративен?
От друга страна, Вашингтон няма нужда от олекотена версия на ТТИП, само понижаване на търговските тарифи не му е от полза, те и без друго не са високи. САЩ искат друго - всеобхватно споразумение, осигуряващо им пълен диктат при вземането на решения. Как по друг начин да разбираме информациите, че Вашингтон ще може да блокира европейско законодателство, противоречащо на неговия интерес? Ей на това му се викат чисти отношения между партньори за каквито непрестанно тръбят, че са ЕС и САЩ. Партньорство, в което властва диктат. Оксиморон!
"Европа, бъди нащрек", предупреждава Робърт Вайсман, президент на базираната във Вашингтон организация за защита правата на гражданите "Пъблик ситизън". Според него изтеклата информация е потвърждение на опита на САЩ да изнесат своя провален регулаторен модел. "Ако Вашингтон успее в това си начинание, големият бизнес ще получи неимоверно голяма власт да блокира, забавя, подкопава и отменя европейските регулации", убеден е Вайсман. Той подчертава уклона на законотворческия процес в САЩ към интереса на едрия бизнес. ТТИП ще донесе това в Европа.
Едно е ясно - оповестените документи поставят началото на края на ТТИП. За това говорят последвалите изказвания на редица френски управници начело с президента Франсоа Оланд, който всячески се мъчи да си вдигне рейтинга, че в сегашния му вид това споразумение няма да бъде прието от Франция. Многократно германският вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел заявява категорично, че ТТИП няма да го бъде, ако САЩ не направят отстъпки. А канцлерът Меркел продължава да си бае, каквото си знае, по почина на американския президент - преговорите трябва да се ускорят. В същото време все по-малко хора от двете страни на Атлантика приемат с благоразположение ТТИП. Пък току-виж общественият отпор, чието измерение непрестанно расте - над 3 млн. и 400 хил. подписа е събрала европейската инициатива "СТОП ТТИП!" - спре чудовището...
Важното е, че духът е пуснат от бутилката, както се изрази Джон Хилари, изпълнителен директор на базираната в Лондон организация "Война с лишенията".


Нуждаем се от ТТИП толкова, колкото рибата се нуждае от въдица, скандираха на протест срещу споразумението в Рим
БГНЕС