Цинично

Безпардонното и безпринципно мнозинство забърка каша с Изборния кодекс. Малко е да се каже, че депутатите показаха юридическа неграмотност, те просто нагледно доказаха, че задкулисието шава. И докато ни тревожат дали ветото на президента е "правилно" или е поредното обслужване на чужди интереси посредством техните посредници у нас, никой, ама абсолютно никой дума не обелва за цинизма. Циничното отношение към всички избиратели е еманация на теснопартийните интереси.
Защитниците на промените опитаха да ни овъртолят в приказки, че "демокрацията струва скъпо", "застрашена е националната сигурност", а "стабилността на кабинета е изложена на риск". Накрая Бойко Борисов се изпусна, че старите изборни правила са били къде-къде по-добри от новите. И що бяха всички напъни и сюжети? И к'во правим сега?
ГЕРБ подкрепиха задължителното гласуване с ясното съзнание, че то ще падне в Конституционния съд. Патриотите напомпаха мускули. Реформаторите - и тези в опозиция, и онези във властта, водевилно мълчат. ДСБ истерясва, обвинявайки де що мърда в опраскване на демокрацията. Президентът се ослушва дали някой, най-паче откъм ДПС и производни, няма да го подкрепи. При избирателите, онези в Турция, шетат родни емисари. Премиерът, снишавайки се, докато отмине джамбурето, праща всички да се оправят помежду си.
На кого му пука, че конституционно право на хората става задължение? Че се увеличава броят на селата, в които ще се назначават кметски наместници, тъй като избори ще има в селища с над 400 жители (досега бяха 100). С което на практика ГЕРБ слагат ръка върху малките населени места. На кого му дреме, че единственият инструмент на гражданите да пренареждат партийните листи - преференцията, е със завишен праг?
На моралния стожер Борисов не му пука. Да му мислим ние. Съшитото коалиционно управление ни хвърли в устата на тесните си партийни интереси.