Омразни мисли

Българското общество е арена на тотално зрелище. Не ни стигат простотиите на началниците в държавата, или точно заради тях и по тяхно подобие, ами и ние се ръфаме като зверове. Празници не ни спират, страх и от Бога нямаме.
На Разпети петък неизвестен стреля с въздушна пушка по тролей в София. Преди ден на метри от столично училище мъж гърмя по деца и удари едно по главата с дръжката на пистолета. Във вторник таксиджия във Велико Търново преби клиент пред очите на десетки - къса била дестинацията, на която трябвало да го откара. Пенсионер е в кома след спор за 50 ст. такса за тоалетна в Шумен. Масово меле между довчерашни съседи докара жандармерия в тетевенското с. Глогово. Някакво безумие! Довчерашни съседи, подавали си хляб и сол през оградите, днес размахват брадви и бухалки един срещу друг.
Преди месец от МВР съобщиха, че през м.г. полицията е водила над 1500 разследвания за сбивания при хулигански прояви. В 99 на сто от тях извършителите са били ясни, тъй като побоищата са станали на публично място и пред свидетели, какъвто беше случаят с битото семейство на Околовръстното шосе. Твърде скромна статистика на фона на всекидневния шок и ужас.
Несекващото производство на скандали се превърна в манталитет на българина. Мразим се и без причина. Изпитваме злоба към заобикалящия ни свят заради собствените ни провали и тегоби. Изпълнени с ярост към разбиващи представите ни за справедливост и почтеност явления и хора, сме готови да ругаем, бием и плюем наред. Съчетано с безсилието ни да променим околните и битността ни, отчаяни от неспособността на държавата и нейните институции да гарантират спокойствието и сигурността ни, трагично потъваме. Безсилието ражда насилие. Обезчовечаваме се. Как да е другояче, когато държавата, в която се раждат и възпитават нашите деца, има хайдушко-мутренска фасада. В такава държава е по-лесно да се мрази, трудно е да се мисли.