Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Виж Златоград, но без Цветанов

Да не помпаме патриотизъм с "историческо театро", а с енергия от историческата памет

Зорница Илиева

13. Май 2016 , брой: 106   526   0
Снимка


След като и "Дойче веле" излиза със становище, че "патриотичният марш в българската политика набира скорост", което се подкрепяло от "слабото и уплашено общество" чрез "множене на патриотични инициативи", значи не е останало в сянка провежданото напоследък "историческо театро". С възстановките на исторически битки, с които се гордеем след Освобождението, както и с онези "събори", където с хора и народни песни хиляди българи свеждат глава пред героите от миналото, изпитват позабравен плам от родното творчество, спомнят си история и принадлежност. Някои сигурно и се замислят над нерадостната ни съдба през столетията и вярват, че това е начин за преодоляване на отчуждението и бедите, които бележат "годините на прехода", в т.ч. и опасенията от чужди влияния, намеси и религиозни попълзновения. Златоград например си е избрал вече трета година да организира по Гергьовден "Чеверме по златоградски" и да привлича хиляди гости от цяла България, най-вече от северната й част, както и гърци, които живеят само на 5 км отвъд границата. Да започваш тържество с думите "Това е Златоград, това е България, това е Родопа", означава, че си осъзнал колко много радост доставяш на струпалите се българи на местния площад, повечето от които са последвали призива да се "издокарат" с народни носии. Количеството чевермета си го бива, впечатляващо е, но ако не беше зле преценената като момент PR-акция с участието на политик като Цветан Цветанов, с калпак, носещ на рамене първото чеверме, можеше да се приеме, че събитието е в чест на българщината, на традициите и с желание за възраждане на малките погранични градчета в обичаната от поколения българи Родопа. А ако той беше чул подигравателните подмятания на множеството, иронията, с която отбелязаха вида му, сигурно щеше да си спести и участие, и мечти за "народна любов". Повечето наши политици живеят в "собствен сос", както казват в социалните мрежи, дори нехаят за настроенията сред хората, което просто потвърждава изводите за пропаст не само по отношение бедни-богати, а и между "елит" и народ. Което може да е едно и също. В случая по-важното е, че хората обърнаха гръб и бързо-бързо се насочиха към многобройните павилиони, за да опитат чеверметата, печени съгласно традициите, вижда се. И тук цените не са по джоба на редовия българин, но ние обичаме "да отпускаме края", когато е един път в годината.
Съвсем друг е въпросът дали такива инициативи не се израждат в "повод да напълним търбусите", както вече ни информираха. Все пак нека сме добронамерени. До гуша му дойде на този народ от "омраза и отричане на различното", от разделението във всички посоки и от обиди, които се сипят дори без причина. За да се отървем от тази бесовщина, би трябвало да си спомним, че сме имали и култура на паметта, и чувство за единство в отстояване на собствени интереси, и национални каузи в стил "главата в стената, но за честта и обединение на Отечеството" и каквото и да се казва, никога не сме били всички "кирякстефчовци". Ако се види колко хора от далечните селища в страната използваха местния празник в Златоград, за да посетят етнографския музей и първото училище, черквата "Св. Георги", никога няма да се казва, че "вместо история ни предлагат шашмалогия с кебапчета". Та в тези музеи, в стар възрожденски стил, може да се види, че първите учители тук са били почти всички дейци на ВМРО, завършили Солунската гимназия, някои загинали за свободата на България, че първата учителка е била София Маркова, чиято среда е облечена по европейска мода, а дрехите и битът на предците на днешните златоградчани с нищо не са отстъпвали на европейците. Снимки показват, че търговските отношения с Беломорието са носели такива приходи, че са дали възможност да се градят всички тези къщя, които днес са възстановени и превърнати в хотели, ресторанти, кафенета, в които се "въртят по златоградски" чашите с кафе. Калдъръмите няма как да не помнят славните времена на борбите за освобождение и това никак не се вписва с внушения за друга принадлежност на местното население. В Родопите днес може да се види как старите кръчми, наричани "хоремаг", носят имена като "Европейска среща", но дори и в тях пататникът е вкусен, истински - такъв, какъвто явно са го правили и в миналото.
Празник като празник, свършва бързо, но оставя настроения, които в столицата трудно имат дълъг живот. Защото в Родопа, в Златоград, за празничните дни сред хората не се споменава власт, религия, етнос, различия, влияния, насилие, бурки, корупция и т.н. Сред дивна природа, с добра дума, сред приятели на тежки трапези, под звуците на стоте гайди и хора с "Рипни, Калинке..." българите вдигат чаши за здраве и забравят, че "много хубост не е за хубаво". Хубаво им е в носии, хубаво им е "на чеверме", забравят за тегоби и внушения за "присъствие", не дават вид, че са унижени и оскърбени от власт и управници, и дават надежда, че могат да изпитват и радост от живота. Тези хора не се срамуват от държавата и миналото си, а се присмиват на политиците си, тези хора могат да прескочат ямите и пропастите, които им изкопаха, ако повярват в силите и енергията си. Енергия, която се дължи не на чевермета и кебапчета, а на паметта историческа, на заветите на предците и на онова народно творчество, което пали сърцата с извивките на родните гайди. Въпросът е как и кой ще успее да канализира този дух, за да се излезе от всеобщия нихилизъм и озлобление, което е обхванало обществото ни през последните години. С калпак и носене на чеверме няма да стане. И за да не се казва, че патриотизмът се е превърнал в патриотарство. Златоградчани и гостите им на местния празник показват, че нищо истинско не е забравено. Значи има надежда и за истинските лидери с наследения патриотизъм и вкоренено чувство за справедливост. Вярвайте!  
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"